/КРОСС/Николай Слатински, nslatinski.org

Слушам какви сладки нелепици говори ББ днес (всъщност вчера) - и разбирам за сетен път, че той очевидно няма проблем да живее в измислена реалност.

В тази измислена реалност ББ е против строителството на "Южен поток", когато Русия прави максималното, за да го има и е за строителството на "Южен поток", когато Русия заяви, че няма да го има.
В тази измислена реалност ББ може да бъде в един момент категорично за санкциите срещу Русия, но твърдо не ги подкрепя, а в друг момент да бъде твърдо срещу санкциите спрямо Русия, но категорично да ги подкрепя.

В тази измислена реалност той се бие в гърдите до посиняване колко ключово важна е за него системата за национална сигурност, а където мине през нея чрез своята вярна дружина от помощници и съветници (само ЦЦ да спомена и стига, а не е само той...), трева не никне - и като закони, и като финансиране, и като разбиване на кадровата политика и на хиляди лични съдби на хора, трудещи се в тази система - полиция, армия, специални служби, гражданска защита.

В тази измислена реалност той хвали българската наука и образование, докато осъществява над тях погром - чрез бюджета, чрез отношението към тях (феодални старци), чрез съсипване на системата за оценка на научните достойнства и достижения, чрез затваряне на очите за дерибейсването на някои "университети" за сметка на стойностните университети и академии.

В тази измислена реалност досущ като в страната на чудесата и в огледалния свят нещата, които ББ прави са изключителни, полезни, демократични, единствено възможни и безалтернативни. Но винаги, когато истинската реалност му напомни за себе си по особено категоричен начин и опровергае представите на ББ, формирани в измислената реалност, той моментално се отказва от тях, сякаш никога не ги е предлагал или извършвал.
Вероятно в това е магията на феномена "ББ" - човек, който е зле образован и недостатъчно грамотен, off-line и не знаещ чужди езици и говорещ на диалектен български, със съмнителен произход и лишен от всякаква управленска компетентност, безпринципен и непоследователен, харизматичен и интуитивен, да е настоятелният български избор за премиер и да не носи никаква отговорност за многобройните щети, които нанесе на страната, нейната цивилизованост и демократичност, на нормалното й функциониране като модерна европейска страна, както и на себеуважението на мнозина образовани, интелигентни, креативни, знаещи и можещи българи...
Очевидно нашият народ, сблъсквайки се с истинската реалност, не намира сили и воля, смелост и решителност да я промени и затова предпочита някой да му представя за възможност някаква щадяща нервите му и релаксираща го измислена реалност, връщане на държавата-опекун и хранителница, обещаване на клетка на сигурността, когато Властта ще се грижи за него и ще го освобождава от задължението да мисли за сериозните и дългосрочни неща, за да може той, българският народ, да мисли само за кефещите го и краткосрочни свои въжделения...

И така става възможно ББ да въвлича голяма част от обществото в измислената реалност (в нея ще има "Южен поток", в нея няма да има национализация на пенсионните фондове, няма калинки и Вучката, в нея няма груби сделки с прокуратурата, няма злоупотреби със СРС-та и изнудване на бизнесмени да си дадат бизнеса, няма Ало Ваньо и Мишо Бирата, няма СИК и ТИМ), да я омайва с щедри и неподкрепени от изпълнимост обещания, да я храни с илюзии и спекулации, да я връща към така желани образци на татов патернализъм и соцбитовизъм. Той е този, който говори хубавите неща, намокря сънищата на всенародното ни безсилие, обещава лесни решения и дава лесни обяснения за случващото се. За несгодите, неправдите и нещастията в истинската реалност отговарят всички други - в зависимост от случая и както му е угодно в момента на ББ: това може да са САЩ, може Русия, може световната криза, може Костов, може ДПС, може Орешарски, може и ДАНС. Важното е, че той никога и за нищо не е виновен, никога и за нищо не е излъгал.
Защото винаги днес може да се отрече от това, което е казал вчера и само това, което е казал днес е меродавно за нашия народ или поне за непоносимо (за мен) голяма част от него...