/КРОСС/ Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.
Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
От Матея свето Евангелие 1:1-25

Св. Юлиания била дъщеря на знатни и богати родители езичници, които живеели във Витиния (Мала Азия) в края на ІІІ век. Още малка тя била сгодена за един момък, на име Елевсий, също така от знатен род и езичник. Като пораснала, тя имала случай да се просвети чрез вярата в истинския Бог и се убояла да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова, когато дошло време да се омъжи, заявила на Елевсия, че ако той не повярва в Христа, Комуто тя служи, да си търси друга годеница. Като съобщил за това на родителите на Юлиания, Елевсий заедно с тях я убеждавал да се отрече от вярата в разпнатия Христос, но никакви просби, нито убеждения не били в състояние да склонят младата християнка да отстъпи от Тогова, Комуто тя се предала безвъзвратно. Разгневен до крайност от това, което му се показвала като непонятна упоритост от страна на Юлиания, баща й се отнесъл към нея със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после пребита, я дал да я съди Елевсий, който в това време бил управител. Зарадвал се той отначало на възможността да отмъсти на отхвърлилата го годеница, но като наблюдавал необикновената й красота, Елевсий отново започнал да я моли да се свърже с него, като обещавал никога да не я принуждава да се покланя на езическите богове.

- Не мога аз да бъда твоя жена, докато ти не станеш християнин - отговорила му Юлиания.

- Бих се съгласил на това, моя възлюбена - отвърнал Елевсий, - ако не се страхувах, че като узнае за това императорът, ще ме лиши не само от сан, но и от живот.

- Ако ти се страхуваш от своя смъртен и временен цар, то как аз мога да не се страхувам от моя Цар безсмъртен, Който владее над всички люде и над земните царе, и как мога да се свържа чрез брачен съюз с Неговия враг? Обърни се към моя Бог, ако не - постъпвай с мене както искаш. Никакви мъчения няма да ме заставят да отстъпя от Него. И действително, нито молби, нито най-безчовечни изтезания не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Съблечена гола, привързана с въжета, тя била бита отначало със сухи жили, после я обесили за косата, тъй че кожата с косата се отделяла от главата. В същото време изтезавали тялото й с остро желязо и измъчена, едва жива я хвърлили в тъмница. Но сърцето на мъченицата горяло от пламенна молитва и тя с неземна утеха превъзмогвала телесната болка. На другия ден отново взели да мъчат Юлиания, но, покрепяна от истинска божествена сила, тя и в огъня оставала невредима. Поразен от свръхестествената сила, с която мъченицата понасяла изпитанията, превишаващи човешките сили, народът славел Бога на Юлиания, Който прави чудеса, и въодушевен от възторг, изповядал Христа, едничкия истински Бог. По време на страданията на Юлиания повярвали около 630 души. Всички те веднага били посечени с меч, като приели по такъв начин Кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало към 290 г. Тялото й било погребано от християните, и над гроба й била построена църква.

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)