/КРОСС/Проблемите с условията в затворите и следствените арести не могат да се решават изолирано. Те трябва да се разглеждат като част от цялостната наказателноправна политика на държавата. Разрешаването им трябва да става при добро сътрудничество между всички заинтересовани страни, включително политици, затворническа администрация, пробационни и социални служби, магистрати. Това констатираха единодушно участниците в двудневната работна среща на тема „Изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека относно условията на задържане и ефективните вътрешноправни способи за оспорване на тези условия", организирана съвместно от Съвета на Европа и Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ" към Министерство на правосъдието. 

На срещата бе поставен специален акцент върху решенията на ЕСПЧ във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, както и върху предстоящото пилотно решение по делото „Нешков и други срещу България".

В заключителния документ на форума в петнадесет точки са обобщени изводите, до които са стигнали участниците. След констатацията за комплексния характер на проблемите, свързан с условията в местата за лишаване от свобода, участниците специално подчертават, че от 2012 г. насам се отбелязва напредък в преодоляването на пренаселеността на затворите в България. В момента само в някои отделни затворнически корпуси ситуацията е особено тежка, но така или иначе трябва да се продължи с наблюдението и обсъждането на варианти за решение.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че най-неотложният проблем към момента са лошите материални условия в затворите и арестите. Съществува спешна необходимост от строителство на нов затвор, което е в интерес както на лишените от свобода, така и на администрацията на затворите. Едновременно с това трябва да се работи за подобряване на условията навсякъде в действащите затвори. Непрекъснато расте необходимостта от намиране на решение, което да позволи на властите бързо подобряване на материалните условия на задържане, включително и с продължаващо използване на възможностите за подкрепа и сътрудничество на национално и европейско ниво.

Съществуват и редица други възможности за решаване на пренаселеността на местата за лишаване от свобода в дългосрочен план - предварителното задържане да се налага като последна стъпка и да става само след изчерпването на всички останали алтернативни принудителни мерки, декриминализиране на някои дребни правонарушения и предвиждане на административни наказания, специални мерки по отношение на малолетните, политика на преразглеждане на съдебната практика по налагане на наказанията, особено в контекста на наложен първоначален тежък режим на изтърпяване дори за престъпления с ниска обществена опасност, както и редица други мерки, свързани с режима на изтърпяване на наказанието. Съществува необходимост от по-адекватно използване на алтернативни мерки за лишаване от свобода, включително развитието на пробацията.

По време на работната среща обстойно бе обсъждан шотландският и италианският опит във всички области на затворното дело с акцент върху политиката на ограничаване на задържането в заведения от закрит тип само в случаите, когато това е крайно необходимо, както и върху провеждането на адекватни мерки за ресоциализация, обучение, запазване на семейните контакти. Участниците в срещата подчертаха задължението на държавата да осигури ефективно правно средство на защита - както компенсаторно, така и превантивно. Всички те споделиха становището, че като цяло и в резултат на позитивното развитие на съдебната практика на Върховния административен съд, Законът за отговорността на държавата и общините за вреди по принцип може да бъде ефективно компенсаторно средство за целите на чл. 13 от Конвенцията. Все пак бяха направени някои препоръки за по-пълно съответствие с практиката на ЕСПЧ като ограничаване тежестта на доказване по отношение на жалбоподателя до основните факти и прилагане на оборима презумпция за настъпили неимуществени вреди.

Беше отбелязано, че съществува нормативна рамка, която може да бъде база за ефективно превантивно средство - иск по чл. 250 и чл. 256 и чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) или процедурите по специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) чл. 62-64, както и възможността за налагане на глоби при виновно неизпълнение по реда на чл. 290 от АПК. Разискван бе въпросът за евентуалното изчерпване на превантивното средство преди компенсаторното. Като добър пример в тази връзка беше посочен италианският модел, който предвижда непарична компенсация чрез намаляване на наложеното наказание, ако националният съд постанови, че се изтърпява при лоши материални условия, като 1 ден лишаване от свобода в такива условия се зачита за 10, а, ако това е неприложимо, се предоставя парична компенсация на лишения от свобода.

Работната среща беше открита от заместник-министрите на правосъдието г-н Андрей Янкулов и г-н Петко Петков, а от българска страна в нея взеха участие магистрати, представители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", на Омбудсмана на Република България, представители на неправителствени организации и др.

Лектори на събитието бяха експертите от Съвета на Европа г-н Фредрик Сунберг, заместник-директор на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Съвета на Европа, г-н Джеймс МакМанъс, бивш комисар по разглеждане на жалби, отнасящи се до затворите в Шотландия, професор в Каледонския университет в Глазгоу, Великобритания, г-н Мауро Палма, председател на Съвета за сътрудничество по въпроси в областта на затворническото дело към Съвета на Европа и съветник на министъра на правосъдието на Италия, г-н Евгени Боев, юрист в Регистратурата на ЕСПЧ. От българска страна участие взеха г-жа Милена Коцева и г-жа Мария Димитрова, правителствени агенти в Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ", г-жа Таня Куцарова, съдия във ВАС и г-н Сава Петров, прокурор от ВКП.

Необходимостта от спешни мерки, а именно гарантиране ефективността на компенсаторното и превантивното средство за защита и решаването на непосредствените практически проблеми за осигуряване на съответстващи с Конвенцията условия на изтърпяване на наказанията, произтича от задълженията на държавата в контекста на изпълнението на досегашните 20 решения срещу България за лошите битови условия в местата за лишаване от свобода и липсата на ефективно средство за защита срещу това нарушение, както и в контекста на евентуалната пилотна процедура, която може да констатира наличието на системен проблем.