/КРОСС/„800 милиона лева си разпределят частните пенсионни фондове у нас. За съжаление 60% от тези пари, се инвестират в чужбина. Тоест нашите пари отиват в други държави - нещо, което за мен лично е изцяло неприемливо." Това обясни пред „Гласове" депутатът и зам.-председател на Националния съвет на БСП Драгомир Стойнев, който преди дни обяви, че БСП готви цялостен модел за пенсионна реформа.

Според него е задължително сегашният парламент да приеме цялостен проект за пенсионна реформа: „Ние сме длъжни пред българските граждани да предложим един устойчив модел, който да гарантира по-голямо доверие, който да гарантира по-голяма финансова самостоятелност на държавното обществено осигуряване. Считам, че всички политически сили трябва да се нагърбим с тази отговорност."

- Защо точно сега и толкова шумно се заговори за пенсионната реформа, това не е ли вид популизъм?

- Доверието в пенсионната система се руши от години. Ако се върнем към първия мандат на правителството на Бойко Борисов, бяха наложени много строги ограничения за пенсионирането на работещите. Това, разбира се, подкопа доверието.

Сегашното правителство се опитва да предложи вариант на пенсионна реформа, който да бъде одобрен от всички политически сили. Аз, естествено, ще приветствам, ако всички политически сили се обединим около един вариант, който да бъде подкрепен и от социалните партньори - хората да знаят кога, как и при какви условия ще се пенсионират, каква пенсия могат да очакват.

Дебатът е належащ, но той се роди от желанието на ГЕРБ да направят реформа, касаеща втория стълб. Моето лично мнение е, че това е стъпка в правилната посока, но тя трябваше да бъде предхождана от широк обществен дебат.

Сега правителството е решило до края на март парламентът да гласува промени в кодекса за социално осигуряване. Силно се надявам повече никой да не прави промени, защото най-важното е доверието в пенсионната система.

- Нека поясним какво точно значи „втори стълб", защото в общественото пространство често се използват важни понятия, чието съдържание не е съвсем ясно за широката публика.

- От 2000 година българската пенсионна система се състои от три стълба. Първият стълб е задължително пенсионно осигуряване в солидарни пенсионни схеми. Вторият стълб е допълнително задължително пенсионно осигуряване в частни капиталови пенсионни схеми - там родените след 31 декември 1959 г. имат индивидуални сметки. Третият стълб е допълнително доброволно пенсионно осигуряване в частни капиталови пенсионни схеми, отново в индивидуални сметки.

Тоест имаме три стълба, като първият е солидарен - там са абсолютно всички работещи. Във втория стълб са родените след 1959 година, които се осигуряват в частни пенсионни фондове - но тук имаме и универсални, и професионални пенсионни фондове. В професионалните пенсионни фондове се включват осигурени лица, работещи при условия на първа и втора категория труд.

- Какъв точно е проблемът с частните пенсионни фондове и защо е толкова спорен въпросът с вноските в тях, както и това те да бъдат прехвърляни в НОИ?

- Както казах, вторият стълб на пенсионната система се състои от частни пенсионни фондове, където всички работещи задължително се осигуряват - 5% от осигурителната сума върху работната заплата отива в тях.

Този модел бе предложен МВФ и Световната банка през 2000 година. В Полша на един по-късен етап, по време на правителството на Доналд Туск (сегашния председател на Съвета на Европа), със закон бяха отнети приблизително 50% от активите на частните пенсионни фондове със задължението тези пари да бъдат инвестирани в полската икономика.

За съжаление в България приблизително 60% от парите, събирани в частните пенсионни фондове, се инвестират в чужбина. Тоест нашите пари отиват в други държави - нещо, което за мен лично е изцяло неприемливо.

Като цяло държавите от Източна Европа започнаха постепенно да се разграничават от втория стълб - защото в крайна сметка тези средства трябва да бъдат допълнителни доходи за бъдещите пенсионери към основната им пенсия.

Вижда се обаче, че доходността, която тези фондове събират, не е достатъчно голяма. Има един огромен процент, който те взимат от всеки гражданин относно всеки приход, който получават. Взимат също така и вноска за управление, няма почти никаква конкуренция помежду им.

Гражданите, родени след 1959 г., са слабо информирани за личните си партиди и де факто е налице сериозна несигурност.

- Стана ясно, че през март БСП ще предложи цялостен модел за пенсионна реформа. Кои ще бъдат важните акценти в него?

- В средата на февруари ще предложим проект за дебатиране, който ще защитаваме. Разбира се, ще се вслушаме и в мнението на социалните партньори, ще има обществен дебат и с тях. Важно е и правителството да подкрепи поне част от мерките - а защо не и всички мерки? Защото всяка реформа трябва да има визия в дългосрочен план, да има траен положителен ефект за хората. Да стабилизира, а не да руши доверието в системата - тъй като многото промени, многото законодателни инициативи наистина правят това.

Целта е хората да бъдат мотивирани да се осигуряват на базата на получените реални доходи. За никого не е тайна, че голяма част от българските трудещи се получават едни заплати, а се осигуряват на други суми. Работникът трябва да бъде стимулиран да изисква от работодателя си да го осигурява на реалните доходи, защото това ще му донесе в бъдеще по-висока пенсия - както на сегашните, така и на бъдещите пенсионери.

- Сред най-дискутираните въпроси е този за пенсионната възраст. Какво е вашето становище?

- Мнението в БСП е, че тя не трябва да се увеличава. Причината е, че във времето наказахме едно и също поколение - от 2000 до 2014 година, няма друга държава в света, в която толкова рязко да се вдигне възрастта за пенсиониране: приблизително 5 години за мъжете и за жените.

Същото е с осигурителния стаж, който скочи приблизително с 13 години. Изключително увеличаване на стаж и възраст! Първо, за увеличаване трябва да говорим чак за 2030 г. и второ то трябва да бъде съобразено със средната продължителност на живота.

Доколкото разбирам от управляващите, тяхната основна цел е да се достигнат 65 години за мъжете и жените. Но това, разбира се, е препоръка от страна на Европейската комисия.

Аз считам, че когато нещо засяга наши вътрешни реформи, е хубаво да се съобразяваме и със структурата на българската нация. И най-важното - с пазара на труда.

Хората трудно се пенсионират на подобна възраст, защото работодателите все по-трудно наемат възрастни хора. И никой не говори, ако един човек на 63 години остане без работа, дали някой работодател ще иска да го наеме, за да може съответно той да се пенсионира. Този човек ще се конкурира, примерно, с 30-годишен работник.

Ние от БСП искаме да има по-голяма социална справедливост и хуманност към всички трудещи се. Искаме да направим така, че да има гъвкави форми за пенсиониране.

- Как ще стане това на практика?

- Една от формите е отново да върнем точковата система, при която трябва да имаш определен брой години стаж или възраст, а не както е сега - трябва да имаш точно определен брой години стаж и точно определена възраст. Това, разбира се, е направено, за да не могат хората лесно да се пенсионират.

Второто много важно нещо е, ако на тези хора, на които не им достига, примерно, до две години стаж за пенсиониране, да могат да получават съответно максимум до 10% по-ниска пенсия - и в същото време да се запази тяхното достойнство, те да имат право на пенсиониране.

И най-важното е увеличаването на осигурителните вноски, които през годините бяха намалени. За мен лично това беше стъпка в грешна посока, още повече че се случи във време на изключителен икономически растеж, когато имаше почти пълна заетост. През 2006, 2007, 2008 година безработицата беше под 6%. Точно тогава се намалиха осигуровките за фонд „Безработица", за фонд „Пенсии" - което бе удар, не се предвиди, че ще се сменят правителства и държавата няма винаги да бъде в икономически растеж, че може да има и икономическа криза.

- В плановете ви влиза ли темата за Сребърния фонд, който бе създаден при правителството на Сергей Станишев?

- Да, определено. Смятаме да отворим и дебата за Сребърния фонд. Той бе създаден по време на управлението на Сергей Станишев като мярка, която да поеме именно демографските проблеми. Тогава всички приходи от приватизация, от концесии влизаха в Сребърния фонд.

Първото правителство на Бойко Борисов промени този закон. По този начин ние изоставяме един финансов инструмент за справяне с демографския си проблем. Искаме този фонд да бъде малко по-гъвкав, да има възможност да инвестира, да има по-голяма доходност. По този начин ще има заделени финансови средства, които да посрещнат бъдещите проблеми.

- Актуална тема са пенсиите за инвалидност. Мнозина смятат, че там се извършват спекулации. Дори се заговори за закриване на ТЕЛК-овете.

- Нашето мнение е, че е необходимо да се ограничи правото на достъп до тези пенсии. Считаме, че има корупционни схеми в системата за медицинската експертиза. Хора, които виждат, че не могат да се пенсионират - не казвам, че това важи за всички, разбира се - прибягват до ТЕЛК-овете, за да вземат пенсия за инвалидност.

Според мен контролът там трябва значително да се завиши. Не искам да влизам в дебат дали е необходимо закриването им, но контролът определено трябва да се усили. Ние в момента правим необходимите изчисления, за да предложим цялостна визия как да функционира пенсионната система - не само да се съсредоточаваме върху втория стълб, а да говорим за нещата като цяло.

- Как гледате на това дали всеки да избира къде да се осигурява, или да му се вменяват определени задължения от държавата?

- За мене всеки има право на избор. А личното ми мнение е, че няма нищо лошо да има един държавен фонд, какъвто е НОИ, който да се състезава с частните пенсионни фондове. Защото през годините на прехода ни се казваше как държавата е лош стопанин, как всичко трябва да се контролира от пазара. Само че този модел вече започва да се отхвърля и в най-либералните държави.

Ние считаме, че един държавен фонд, където хората имат лични партиди, е добра възможност за реална конкуренция.

НОИ има опит в управлението на фондове. НОИ управлява и учителския фонд, и фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите. Има добра доходност - така че нека да има наистина една свободна конкуренция.

Честно казано, аз съм малко притеснен от този вой, който нададоха частните пенсионни фондове. Но това е стъпка и те да се размърдат, да се борят за клиенти.

В момента те си разпределят един ресурс от 800 млн. лева.

- Във вторник (20 януари - бел. авт.) социалният министър и вицепремиер представи накратко т.нар. план „Калфин" за пенсионна реформа. Бихте ли го коментирали?

- Това не е цялата пенсионна реформа, то е част от нея. Силно се надявам, че правителството няма да излезе само с тази мярка. Сега се коментираше единствено увеличаването на стаж и възраст и увеличаването на осигурителните вноски.

Що се отнася до осигурителните вноски, смятам, че посоката е правилна. Но на този етап сме против увеличаването на стаж и възраст. Неслучайно правителството на Пламен Орешарски ги замрази до провеждането на конкретен дебат и реформа, която да бъде подкрепена от всички политически сили. Това е и моето желание. Пенсионната реформа трябва да бъде първата стъпка към едни бъдещи консенсуси между политическите сили, когато става въпрос за интересите на българските граждани.

На този етап планът „Калфин" е само едно предложение, но в частта му, която касае увеличаването на стажа и възрастта и засяга поколението, което изнесе и прехода, и кризите, и увеличаването на възрастта за пенсиониране - ние не сме съгласни и няма да го подкрепим.

- Смятате ли, че проектът за пенсионната реформа ще бъде приет в рамките на този парламент?

- Мисля, че това е задължително. Ние сме длъжни пред българските граждани да предложим един устойчив модел, който да гарантира наистина едно по-голямо доверие, който да гарантира една по-голяма финансова самостоятелност на държавното обществено осигуряване. Считам, че всички политически сили трябва да се нагърбим с тази отговорност.

- Няма ли опасност при дебатите в парламента въпросът да се политизира?

- Да, напълно е възможно това да се случи. Но се надявам, че дебатът по пенсионната реформа ще бъде първата стъпка към моята политическа мечта всички политически сили, когато става дума за национален интерес, за стратегически интереси, за интересите на всички български граждани, да загърбим тясно партийните си интереси.

Мисля, че можем да се обединим, когато става въпрос за създаването на устойчив модел. И считам, че именно бъдещият дебат за пенсионната реформа, който най-вероятно ще бъде през месец март, ще ни даде възможност всички ние да покажем, че не работим единствено за теснопартийните си интереси.

- Вчера (21 януари - бел. авт.) Корнелия Нинова каза, че на 25 януари ще се решава дали ще има някакво партньорство между БСП и АБВ. Как стоят нещата по този въпрос?

- До местните избори има много време. Не съм сигурен, че на 25-и ще се вземе решение. Моето лично мнение е, че не трябва да отиваме в нито една от двете крайности, защото трябва да се вслушваме и в нашите структури на местно ниво - а не да налагаме определено решение.

- Допускате ли избори „две в едно"?

- Считам, че тази година няма да има избори „две в едно", но е напълно възможно догодина президентските избори да бъдат съпроводени с парламентарни.