/КРОСС/Бившият външен министър в кабинета "Орешарски" (2013-2014 г.)и вече бивш член на ИБ на БСП, Кристиан Вигенин пред "Труд"

- След две седмици приказки, че Драгомир Стойнев ще бъде освободен като зам.-председател на БСП, очаквахте ли от състава на Изпълнителното бюро (ИБ) да бъдете извадени вие и Антон Кутев, г-н Вигенин?

- За мен това беше очаквана стъпка, аз си събирах папките още след конгреса на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Председателят Михаил Миков обаче не даде аргументи за тази промяна пред Националния съвет и отвори поле за различни интерпретации. Що се отнася до Стойнев - надявам се да му бъде дадена възможност да работи ефективно.

И за Михаил Миков, и за БСП е важно преди изборите да се тушират всички вътрешни напрежения, а знаете, че през последните месеци имаше постоянни организирани атаки срещу няколко души в ръководството, включително срещу мен. Разчитам този ход на председателя като опит да свали напрежението и се надявам атаките сега да не се прехвърлят срещу други фигури. Така че приемам с разбиране и дори с удовлетворение това решение.

- Защо?

- Казах защо - година и половина бях обект на гьобелсова пропаганда, която създаде абсолютно превратна представа за моята работа като външен министър. Чрез това се правеха опити да се обясняват много неща в БСП, а като член на ръководството аз не исках да влизам в подобни дебати публично, за да не навредя и на БСП, и на самия Миков. Сега ще бъда много по-свободен да защитя постигнатото.

- Освен всичко друго отстрани изваждането от ИБ на вас и Кутев прилича на разчистване на сметки с хората на Сергей Станишев.

- Аз не разчитам нещата така. Колкото съм бил "човек на Станишев", толкова съм и "човек на Миков" сега, първо, защото в продължение на години сме били част от един и същи екип и защото Миков е човекът, който настоя да се кандидатирам за народен представител, да оглавя листата в Благоевград, предложи ме в ИБ, подписа и кандидатурата ми за член на Президиума на ПЕС. След юлския конгрес м.г. (когато Сергей Станишев се оттегли от лидерския пост в БСП - б.р.) е трудно да се говори за "хора на Станишев".

- Къде и кога се разминахте с председателя Михаил Миков, за да не ви иска сега в екипа си?

- Не бих говорил за разминаване, не съм почувствал недоверие или неодобрение на работата ми, старал съм се да бъда полезен, а и макар сега да не съм член на ИБ, аз продължавам да имам отговорности и ангажименти в парламентарната група, в ПЕС, в избирателния район. В ръководството не можем да бъдем еднакви, невинаги сме на едно мнение по текущата политика. Самият Миков неведнъж подчертава, че ако всички мислят еднакво, значи никой не мисли. Но в личен план мога да споделя, че има едно движение на БСП в посока, която не съвпада изцяло с моите представи, и това не е тайна за никого. Възможно е така да постигнем по-добри резултати, нека видим следващите месеци.

- Геополитическа - повече към Русия, или идеологическа - по-наляво, ли е тази нова посока?

- Не бих опростявал по този начин. Факт е, че аз самият се изградих като политик в пряко взаимодействие с европейската социалдемокрация - дълги години бях международен секретар първо на младежката организация, после на партията, след това евродепутат, бях зам.-председател на Групата на социалистите в Европарламента. В този геополитически шок, който изживяха светът и България през 2013 и 2014 г. установих, че по някои въпроси позициите на много хора в партията се разминаха с тези на европейските социалисти и социалдемократи като цяло. Но не бива да се вторачваме в различията, защото това, което ни свързва, е много повече. Подчертавам, БСП в никакъв случай не води антиевропейска и антинатовска политика, както самият Миков неведнъж е подчертавал, а политика, която се опитва в по-голяма степен да отчете националната специфика и националните интереси. Има среди, които упорито тласкат БСП към крайностите, към пълна външнополитическа и идеологическа преориентация, към навлизане в националистическата ниша, към превръщането й във втора "Атака". За тях съм дразнител. Но загубата на европейска идентичност и прекалената радикализация биха били пагубни за БСП. Убеден съм, че трябва да търсим баланса и занапред ще отстоявам този подход.

- Т.е. вие сте против завоя към Русия, който прави ръководството на БСП и освобождаването ви е част от този завой, така ли?

- Ние, противно на пропагандата, винаги сме отстоявали необходимостта от развитие на отношенията с Русия, така че за завой не може да се говори. Твърдя, че успях да "преведа" българо-руските отношения през най-острата фаза на кризата без поражения, но и без да поставям под въпрос европейските ангажименти на България. Въпреки сложната среда успяхме да решим някои важни въпроси в двустранните отношения, по моя покана в София беше руският външен министър Лавров, отбелязахме тържествено 135 години от установяването на дипломатическите отношения между двете страни в момент, в който много европейски държави бяха свели до минимум контактите си с Русия. Впрочем още през пролетта на 2014 г. се заговори за разполагане на допълнителни сили и въоръжение на НАТО на територията на източноевропейските страни и аз като външен министър, и Ангел Найденов като министър на отбраната сме имали много ясна позиция, изразена и на срещите на НАТО, и публично в българските медии против такова разполагане с ясното разбиране и подчертаване, че България не разглежда Русия като заплаха. Може да се види, че още тогава са били първите публично оповестени намерения на президента Росен Плевнелиев да иска подобни ангажименти. За съжаление заради вътрешнопартийни и персонални конфликти ние в БСП сами направихме така, че да очерним положителното, което свърши правителството тогава. И най-беглото сравнение с днешното правителство ще покаже колко по-отговорно сме подхождали в условията на най-тежка криза.

- Как ще отекне в България присъствието на американските танкове в момент, в който гръцката криза се изостря, а на украинската не й се вижда краят?

- Аз самият не виждам смисъла от присъствието на подобна техника и персонал.

- Това не е ли следствие от членството ни в НАТО?

- Няма такова пряко следствие и до този момент не можем да видим адекватно обяснение нито от министъра на отбраната, нито от министъра на външните работи, които говорят различни неща. А президентът и премиерът изчерпват изказванията си по темата с това да призовават към обяснения двамата министри. Това е една абсурдна ситуация. Никой от тях не казва вярно ли е или не това, което заяви секретарят по отбраната на САЩ. Много по-честно е да се излезе и да се каже - поели сме такъв и такъв ангажимент и той ще бъде реализиран. А как и защо са го поели, ще отговарят пред избирателите. За мен присъствието на подобни сили в България е неоправдано и необяснимо. Не виждам с какво то помага на НАТО, но със сигурност не помага на България. Трайното разполагане на тежка техника надхвърля мащабите на всичко, което е договаряно до този момент.