Разпределението на парите по еврофондовете е най-вече за охрана на границата и за прилагане на мерки за легална миграция към България. Парите, които се предвиждат по фонд "Убежище, миграция и интеграция" за страната ни до 2020 г., са 7,2 млн. евро и се дават за проекти, разработени в помощ на търсещите убежища и получилите закрила в държавата. Но това, което сега е прието, е по-скоро за управление на границите на България. В този контекст страната ни има право да полага усилия и да инвестира в контрола на границите си. Но трябва същевременно да се инвестира и в системата за убежище, защото бариерите са временно решение. Това не е решението за изпадналите в бедствено положение хора. Виждаме как десетки хиляди души идват по границите на Европа всеки месец. Те не са мигранти, а бежанци и бягат от конфликтни зони. В Гърция например само през юли са пристигнали 50 хил. души, а към момента са над 124 хил., от които 63% са от Сирия. Голям брой бежанци идват от Афганистан, Ирак. Затова е много важно да говорим за бежанска криза, с която в момента се справя Европа, а не емигрантска. Емигрантите се движат по свой избор, търсейки по-добри възможности за живот, докато бежанците нямат този избор. Те са принудени да бягат от война, да си спасяват живота. През май и юни се увеличиха усилията за операция "Тритон" и виждаме, че рязко спаднаха смъртните случаи. Тази година е рекордна за удавени в Средиземно море. Над 2100 души загубиха живота си, докато през май имаше 12 смъртни случаи, а през юни - 14. Важно е да се отбележи, че след като България бе в кризисно положение през 2012 г, когато у нас идваха по 100 бежанци на ден, сега МВР отчита, че под 200 души седмично влизат по нередовен път през границата ни с Турция. Държавната агенция за бежанци полага усилия и през 2014 г. имаше значителни подобрения - увеличи се с 5 пъти капацитетът за прием на търсещи убежище, разкриха се нови центрове, значително се подобри системата за закрила. През последните месеци има около 75% запълнен капацитет на прием, а сега е 72 на сто. Има постоянен брой на хора, които пристигат у нас, но същевременно има и такива, които излизат от системата. Затова сега не може да се говори за бежанска криза в България. Притесненията ни по-скоро са свързани с 3 неща. От една страна, с продължаващите мерки по границата, които затрудняват пристигането на бежанците у нас. Много жени, мъже, деца бягат от война, временно са намерили страна за убежище или транзитна страна, но условията в нея не отговарят на нуждите им да започнат живота си отначало. Все по-често бежанците тръгват към Европа, като много малка част от този поток минава през България. Радваме се, че страната ни получава помощ от ЕС. През юни Държавната агенция за бежанци (ДАБ) подписа споразумение с ЕК, с което получи спешна помощ от 4,5 млн. евро. Това показва, че България се ползва с по-особен статут от останалите страни членки. Предизвикателство сега е устойчивостта на промените, които бяха постигнати през последната година и половина. ДАБ има нужда от допълнителни ресурси и апелираме това да се случи. Все още няма работещ интеграционен план у нас. За хората, които получават статут от държавата, няма първоначална помощ, за да учат български език, да наемат жилища, да се квалифицират. А това се отразява на възможността бързо да станат част от обществото ни. Светът воюва и през последните 5 г. сме свидетели на 15 конфликта, което доведе до рекорден брой разселени хора. В края на 2014 г. над 60 млн. души бяха прогонени от домовете си, което значи, че всеки 122-ри жител на планетата е бил принуден да избяга. Тези хора не идват главно у нас, нито в Европа, но все пак има такива. Темповете на подаване на молба за убежище у нас са постоянни. Дори има регистрирано увеличение през 2015 г. спрямо 2014 г. Гръцките власти и ЕС в момента не се справят ефективно с кризата с бежанците и Гърция среща трудности да приеме над 1000 души на ден. От гръцките острови те се движат и по маршрута "Западни Балкани" - през Македония, Сърбия към Унгария. Над 100 хил. молби вече са подадени в Унгария през 2015 г. което е огромен ръст са страна не много по-голяма от нашата. За сравнение у нас за този период са подадени 9000 молби. Това не е малко, но на фона на случващото се в Гърция, Унгария, Германия не е и много. Няма обаче основания да мислим, че бежанци от Гърция ще дойдат у нас. Предизвикателствата са огромни и Европа има какво още да направи. Защото единственият път напред е, ако европейските страни работят заедно.

Коментар на Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците, "Стандарт"