Историята била учителка на народите. Ако това е вярно, българите сме сред най-добрите ученици. Ние живеем основно в историята. И я потребяваме успешно. Съвсем не отсега.
Някога предците ни така се поучили от историята, че де що имало руини от миналото (антично или средновековно, без значение) било изкопавано, къртено и очуквано. После го вграждали - в къщи, курници, кочини, нужници. Историята предлага качествен строителен материал - от обработен камък. Та затова например от дворците на Царевец и Трапезица нищо не е останало.
Защо тогава да съдим и днешните потребители на историята? Те са достойни наследници на предците ни - рушат крехките зидове на миналото, за да го съградят повторно. Най-често от бетон или пластмаса. Предлагат ни го не такова, каквото е било, каквото ни е нужно - загадъчно, бляскаво, грандиозно. Превръщат го в строителна площадка за туристически атракции. А всяка атракция малко или много носи в себе си бутафорията и кича. Съвсем в духа на съвременната консуматорска култура. Един актуален прочит на Квинтилиан, че
историята се разказва, а не се доказва
Крив ли ни е Божидар Димитров, че притежава гениалността на сладкодумец, който може да омая нацията, начело с премиера. И да го убеди колко достойни са делата му в "опазване" на миналото. Сензациите около Голямата базилика в Плиска са само един от примерите. Както е казал народът, не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. На директора на НИМ му я сервира правителството.
Решението на кабинета тази година да финансира целево с половин милион лева разкопките и разчистването на терена около Голямата базилика, която е проучвана преди около 40 години, роди поредния административен феномен. Премиерът Борисов се изяви като единственият професионалист, който може да прецени нуждите на един обект от спешно субсидиране. Очевидно мнението на археологическа гилдия и на ресорните комисии в Министерството на културата не му е нужно. Както е тръгнал, може да състави и стратегия за развитието на българската археология. А после да издаде и тезиси за пренаписване на историята - сигурно е понаучил нещо от покойния Тато, когото охраняваше. А и вече ни показа, че притежава нужната компетентност. Убедено написа във "Фейсбук" профила си, че Божидар Димитров го поръсил с вода от кладенеца, в който се предполага, че е бил покръстен владетелят. Така че учените да преустановят споровете къде през IХ в. княз Борис е приел светото кръщение. Премиерът го каза ясно. И да зачеркнем академичните тези, че кладенецът е бил един най-обикновен квартален водоизточник, преди да бъде издигната Голямата базилика - снабдявал е с живителната течност обитателите на землянките, чиито основи са открити под големия църковен градеж.
Според някои учени е продължавал да изпълнява същите битови функции и след издигането на базиликата - размерите му се оказват твърде недостатъчни за баптистерий (кръщелна). Да забравим и че хиляди квадратни метри от старата българска столица чакат да бъдат проучени. Тяхното разкопаване може да даде ценна информация за ежедневието на хората от Първото българско царство, но едва ли ще донесе просперитет на днешните българи
Поне Ванга не го е пророкувала. Трябва да разберем човешката слабост на държавника Борисов - не на всеки български премиер се пада честта и отговорността да пресътвори на дело едно съдбовно пророчество за българското бъдеще. Историята се разказва, не се доказва...
Със "сензационното" бликване на плисковския кладенец директорът на НИМ достоверно показа, че българският премиер е мъдър човек и знае къде да вложи целево 500 хиляди лева. Защо тогава Борисов държавнически да не санкционира откритието и да не положи глава под паничката със "светена" вода? Че после с нея да не поливат и "освещават" пътната детелина на Белокопитово, сякаш е най-великата православна драгоценност? Кой би се осмелил да опровергае всеможещия и всезнаещ български премиер?
След поливането, пардон - благославянето на Борисов, съвсем логично последва и акцията с доставянето на "светена" вода и за простосмъртния народ. С благословията на Варненския митрополит Йоан свещеник вече освети посред руините на Голяма базилика бидони и десетлитрови пластмасови бутилки с "живата" вода, за да я разлеят в 10 000 флакона. Освещаването бе напълно в синхрон с бутафорията и кича, които видимо и словесно разиграват тандема Борисов-Димитров. Тъй клирът последва премиерския почин и също даде санкцията си. Духовна. Било "търгашество със светостта", "амбулантни чудеса". Глупости.
На пръсти се броят православните храмове у нас, в които светената вода се налива без пари. Традиционно тя се получава срещу определена сума. Не, не се продава! Вярващият просто плаща шишенцето, в което тя е налята. Най-често левче. Един лев за шишенцето, не за "светена" вода. Тя е безплатна - нали е осветена от благодатта на Светия Дух, която няма цена?! Затова и кампанията с 10 000-те флакона от "живата" вода, която подеха един ежедневник, верига будки за вестници и фирма за масова парфюмерия, не е търгашество.
Тя е истинско благочестиво дарение
Флакончето със "светената" вода е безплатно. Плащаш само вестника, без който не можеш да го получиш. При това начинанието е съвсем в духа на популярната църковна практика - оправдано праведен начин да се припечели от светостта. Вярно, НИМ (който е държавно учреждение) и Църквата (която е духовна институция) съучастват в бизнес начинанията на частни фирми. Но какво от това? Нали Европа все ни кори, че нямало достатъчно сътрудничество между държавния и частния сектор? Ето го позитивния пример. Да си спомним как същият ежедневник неведнъж се опитваше да стабилизира тиража си с "безплатни" приложения на икони, осветени от Пловдивския митрополит Николай?! Нали основният пазарен принцип на съвремието гласи, че няма нещо, което да не може да се продаде или да се купи. Христос може някога да е изгонил търговците от храма, но сегашните храмове са немислими без търговците
Българите толкова свикнахме с тях, че ни е криво, ако отидем в някой манастир и няма какво да си купим за спомен. Пардон. За благословение, както казват "светите" отци. Та и затова сакралната търговия е в апогея си - православното потребителство сътворява хит след хит. Един от тях са гривничките с иконички на светци. Клирици са превърнали църковния кич в бизнес, без чувство за грях кощунстват с него, а ние сме се закахърили за някакви си 10 000 флакончета с "жива" вода. Та те са съвсем логична изява на духовния ерзац, в който сладостно все повече затъваме. Така че правителството, Националният исторически музей, Българската православна църква, "Стандарт", "Лафка" и "Рефан" да не бъдат укорявани. Номинирайте ги колективно за бизнесмени на 2015-а!!! Ха, комай се получи впечатляваща мрежа от институции и фирми?! Досущ като пързалките в аква парк - често са така оплетени, че понякога губиш ориентация. И вместо да кляфкаме срещу тях, бързо да си купим флаконче със "светена" вода. Щом като така здраво сме се вкопчили в историята си, че я разрушаваме, заслужаваме и политиците, и медиите, и историците си, и клириците си...

Коментар на Горан Благоев, "Сега"