/КРОСС/Мнозина все още се питат какво точно се случи с националния референдум, защо той бе окастрен до най-незначителния въпрос, който може да се реши и без допитване. Управляващите вкупом го искаха и вкупом отхвърлиха. Няма енигма, няма нужда от дълбокомъдрени анализи, истината е проста - инициативата за организиране на референдум бе част от войната срещу правителството на БСП и ДПС през първата половина на 2014 г. Нищо повече - тя бе просто трик, инструмент. Никога нито един политик не е желал искрено този референдум. Когато БСП и ДПС паднаха, т.е. власт и опозиция смениха местата си, референдумът стана ненужен.

Не ме разбирайте погрешно. Не изпитвам носталгия по правителството на Пламен Орешарски, смятам злополучното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС като една от най-големите гаври с хората, морала и държавата. Най-естественото нещо след такъв зулум е сътворилата го власт да си ходи. Но и парламентарното противодействие (нямаше го реално, ГЕРБ просто излизаше от залата), и дългите протести не даваха резултат. Точно тогава дойде инициативата на президента Плевнелиев, която трябваше да презареди протестиращите, да даде нова емоция, а и

реален инструмент за атака

срещу парламентарното мнозинство - президентско искане, подписка, внасяне, разглеждане, отхвърляне, мероприятия на площада покрай тях..., всичко това си бе цяла технология за допълнителен натиск срещу БСП и ДПС.

Не си спомням Росен Плевнелиев да е обговарял политически идеологии. Но винаги (и като министър) в действия, поведение, обкръжение, ориентираност (прозападна) е приличал на либерален човек. Този либерален човек изведнъж се оказа най-мракобесният консерватор, националист и популист, искащ задължително гласуване ("лекарство за младата ни демокрация"). Никога до този момент той не си бе помислял да кара някого нещо насила, не се бе обявявал за мажоритарен вот, не бе искал каквото и да е пряко допитване (беше и против референдума за "Белене" по едно време). И изведнъж, след цели 2 години президентстване, се сети, че е голям застъпник на радикална изборна реформа и пряка демокрация. Не говоря празни приказки - намерете му клетвената реч, има я в интернет. Абсолютно никъде в нея той не споменава за изборна реформа, пряка демокрация, дори и не намеква, че са проблем. Изредените от него приоритети гравитират около икономиката и позабравената програма "България 2020". И изведнъж - "повече демокрация, повече задължително гласуване, част от депутатите - мажоритарни"...

Това, което направи Плевнелиев тогава,

бе просто конюнктура - атака срещу БСП и ДПС,

която той, показа и по-рано, искаше да води. И проблемът сега не е, че я е водил. А че си послужи с лъжа, фокус, трик, заради нея. Когато той поиска референдум, издигналата го партия ГЕРБ бе в опозиция, чудеше се как да се върне на власт, да се хареса на хората - ту мажоритарен елемент измисляше, ту електронно гласуване, ту задължително, всякакви други чудесии, за да осребри положението. Плевнелиев предложи референдум в синхрон с нея, Бойко Борисов горещо прегърна идеята. Но щом Борисов се върна на власт, стана различно. Всякакви опити за улесняване на пряката демокрация бяха парирани в парламента. Плевнелиев се направи, че не ги вижда, а след предизвестените "повредени пулове" се отчете с една позиция и едно телевизионно интервю на петия ден - с това се изчерпа "фундаменталната нужда" от демокрация и "легитимност на институциите". Толкова! Преди това бе използвал такъв патос, че си въобразих, че при отказ

ще спретне Боянски ливади или "Бойко, кажи си!".

Но си беше само патос, а референдумът - дрелка, която след падането на БСП и ДПС трябваше да пробива вече ненужна дупка.

Когато лидерът на СДС Божидар Лукарски произнесе онази прословута думичка "трик" в изборната нощ, настана възмущение. Нямаше нужда - човекът бе искрен. С условията срещу ГЕРБ реформаторите искаха да привличат избиратели, нищо повече. Тъй и референдумът не бе повече от трик в една политическа битка. Днес, за разлика от Лукарски, всеки лъже и маже. Борисов каза, че не обичал насила да го карат да гласува (сега ли се сети?). Реформаторите рекоха, че искали нулева преференция, затова и не подкрепили мажоритарния въпрос - пълна демагогия, питането на Плевнелиев не изключваше нулева преференция, то бе в посока на мажоритарност; блокът можеше да подкрепи въпроса, а после да договаря преференцията. Георги Близнашки пък разви чутовната теория, че мажоритарното питане следвало да се конкретизира като система 50:50, партиите се изплашили от липсата на конкретика и бламирали президента. Заради което си бил виновен Плевнелиев...

Клети Близнашки, що не си коментираш конституцията,

заради която ДПС те нае? Та нали точно избирателна система 50:50 е революцията, от която всеки политик се плаши!? Нищо страшно нямаше в питането, зад което самият ранен Близнашки застана - при положителен отговор то допускаше минимална мажоритарност, отбиване на номера дори.

Сега шоуменът Слави Трифонов тръгва да събира подписи за референдум. Вероятно ще ги събере, с което ще се окаже, че единствените искрено желаещи са редовите граждани, които се подписваха. Какво друго да кажем за политиците? Никакви принципи, пълна конюнктура, еднаквост - "Атака" винаги е била за задължителен вот, но не подкрепи референдум; БСП винаги е била против принудата, но един път беше "за" - когато падаше от власт и лидерът й Станишев искаше да накаже ДПС; за бившата опозиция, ръководеща парламента и правителството сега, стана дума, както и за държавния глава. Вижте Близнашки, той е емблема - може да си враг на ДПС, ама може и да си съветник на ДПС. Зависи от конюнктурата.

На мен обаче днес ми липсват и други гласове в тишината - Калин Янакиев, Виктор Стоянов, Христо Мутафчиев... Имената им стоят в деловодството на Народното събрание с искане за референдум от 2014 г., подкрепено от половин милион българи. 15 души от инициативния комитет - там са, поколенията ще ги виждат и четат. Поколенията ще прелистват вестниците от средата на 2015 г., ще търсят възмущението им, но няма да го намерят. Бяха лидери на половин милион българи по едно време, вече не са. Нищо никога не се е променяло без лидери.

Диян Божидаров, "Сега"