/КРОСС/ "Управлението за безопасност и охрана (УБО, бившето Пето управление на Държавна сигурност), което при предишния режим се беше превърнало в държава в държавата, защото обслужваше номенклатурата, като й строеше вили, апартаменти, почивни станции, доставяше й коли, западно обзавеждане за жилища и т.н., още в края на 1990 г. беше разпуснато. На негово място беше изградена НСО с 6-7 пъти по-малък личен състав с чисто охранителни функции, без каквато и да било стопанска дейност, без политически и полицейски задачи като следене и разузнаване". С тези думи на 14 октомври 1996 г. тогавашният президент Желю Желев отговори на упреците на кандидат-президентите на БСП - Иван Маразов, и на СДС - Петър Стоянов, че през неговото управление не са направени реформи във въоръжените сили и в специалните служби.

Няколко години по-късно бившият депутат Драгомир Драганов обяви, че НСО отново се превръща в УБО: "Когато караш

офицер от НСО да разхожда кученцето на съпругата

на председателя на Народното събрание, той не е никакъв офицер от НСО. Той си е чистият тоталитарен служител от времето на УБО. Когато видиш пак същата дама да влиза в Правителствена болница с тези святкащи червени лампи отпред на държавния мерцедес, си мислиш - това ли е демокрацията? Или когато се отцепва пазарът, за да пазарува..."

Затова сега ребром стоят въпросите за съществуването на НСО през последните 25 години. Как стана така, че елитни служители се превръщаха в закачалки за жилетките на една или друга първа дама или пък на държачи на чадъра на министърка?

Защо хората, които биват охранявани за сметка на данъкоплатците, не намаляват, а се увеличават драстично? По каква причина службата стопанисваше резиденции? Защо центърът на София беше постоянно отцепван, а движението задръствано, за да минават държавни кортежи? Защо по време на избори всички политици използват услугите на НСО, за да обикалят България, а не пътуват на собствени разноски? Защо скъпоплатени и много добре подготвени служители често се използваха от властта за обикновени пазачи или да поливат цветя през летните отпуски? Защо се охранява Ахмед Доган например? Поради каква причина политически лидери се пазят от службата, при положение че партиите получават милиони държавна субсидия и могат да си наемат охранителна фирма?

През последните 25 г. НСО работеше по правилник, приет от правителството, а се водеше към президента. Най-накрая дойде дългоочакваният момент да бъде приет специален закон, с който управляващите толкова се хвалеха. В момента, в който той беше приет, въпросите станаха повече от отговорите. На практика не бе променено почти нищо от предишното статукво, освен че на службата бяха дадени още повече правомощия. Депутатите осигуриха възможност службата да охранява когото си поиска - към висшето държавно ръководство бяха добавени "други лица", свързани с националната сигурност. Поправката бе предложена от ГЕРБ. Не бяха приети идеите на реформаторите на тези "други лица" да се полага държавна охрана само ако нямат средства да си я осигурят сами, както и мотивите за нуждата от нея да са публични. Затова отново

ще бъдат пазени безплатно хора като Ахмед Доган и Иван Искров,

без да се знае защо. Както и Сергей Станишев и Лютви Местан - и за двамата не е ясно основанието.

Същият беше случаят с Бойко Борисов, който като лидер на ГЕРБ, а не като премиер, се охраняваше на базата на "сигнал от чужда специална служба". После се оказа, че става дума за хвърчащ лист в разузнаването, на който дори няма гриф за секретност. Още по-забавното беше, че самият Борисов се ядоса и обяви, че в този лист пишело как всъщност щял да го убива Ахмед Доган. На очи се набива, че на практика все едни и същи хора биват пазени от НСО. Кой и за какво ги плаши и за какъв кръг от лица става дума всъщност?

И докато куп политици поставяха изобщо под съмнение нуждата от съществуването на охранителна служба, управляващите й дадоха още правомощия, и то закрепени в закон. Според наскоро приетите разпоредби тя ще е военизирана структура с полицейски правомощия. Всеки ще е длъжен да й дава информация. Ще може да изтласква от пътя съвсем законно коли, които пречат. Ще може да прилага помощни средства, например палки. Служителите й ще могат да задържат и претърсват в очакване да дойде полиция. И още какви ли не още екстри.

НСО не е типична спецслужба и може да се окаже най-специалната. Както охранява държавния елит, така и ще може да го свали с информацията, с която разполага.

НСО вероятно има огромни информационни масиви

за всеки, минал през висшите етажи на държавната власт. И ги има законно. Спецификата на работата й дава възможност да събира информация, която често може да се окаже много по-полезна от тази на останалите тайни служби. Години наред държавни мъже и политически сили се опитват да обяснят, че НСО е просто една охранителна държавна фирма. Но трябва да е ясно, че преди няколко години бе официално признато, че НСО е специална структура - тя фигурира в Закона за защита на класифицираната информация сред службите за сигурност редом с разузнаванията и контраразузнаванията, с подслушвателните и издирвателните секретни звена.

Какво е по-важно за сегашната власт - да има добре осигурено разузнаване, което да доставя добра информация за държавното управление, да предотвратява терористични актове, да има данни за бъдещи заплахи, или служба, която да пази незнайно от какво премиера и министрите? Простичките отговори на тези сложни въпроси са в републиканските бюджети от последните години. Там се вижда, че за разузнаването годишно отиват около 18 млн. лв, а пък за НСО над 30 млн. лв. Очевидно за сегашната власт сигурността на няколко човека и техният превоз са много по-важни от сигурността на цялата държава, която би могла да бъде осигурена от разузнаването. Абсурдно и необяснимо е, че

за транспортни услуги и охрана на една ограничена група от властта

се предвиждат толкова много пари.

Заради обективността трябва да се посочи, че НСО е скъпа играчка за всяка власт. За последните 15 години бюджетът й е набъбнал с 20 млн. лв. и буквално се е утроил - от 12.2 млн. лв. през 2000 г. на 31 млн. лв. 14 години по-късно. Какво е наложило това? Някакви големи рискове за държавниците ли има? От какво точно ги пазят? Да не би да са заплашени, тъй като са големи защитници на народния интерес и са преборили престъпността? Или по-скоро са охранявани от народното внимание?

Какво налага например цели 16 коли на НСО да обслужват президентската администрация? Това означава специално оборудвани автомобили с изключително подготвени и скъпи като издръжка шофьори. Освен това те имат право на специален режим на придвижване, включително звуков и светлинен. Това не превръща ли НСО в луксозна таксиметрова компания с екстри?

Така или иначе, очевидно властта ще продължи да си играе със скъпата играчка НСО. Вече и законно.

Петър Петров, "Сега"