/КРОСС/На този ден се чества построяването на храма "Успение на Пресвета Богородица" в Киево-Печерската обител.

Киево-Печерската Лавра е православен мъжки манастир, един от най-древните и най-значимите в духовно, историческо и художествено отношение манастири в Русия. Разположен е върху два хълма на брега на река Днепър в южните околности на гр. Киев (днес Украйна).

Историята й води началото си и е неразривно свързана с т.н. Далечни и Близки пещери (Дальние и Ближние пещеры, на древноруски "печоры"), в които са се подвизавали основателите на руското монашество. За тях споменава за първи път през XII в. преподобният Нестор Летописец, автор на "Повести временных лет".

Според летописецът основател на пещерното затворничество на мястото на бъдещата обител летописецът бил свещеникът Иларион - виден подвижник и богослов. За своето молитвено уединение той избрал живописен хълм недалеч от близкото село Берестово (летна резиденция на киевските князе), в която изкопал пещера. През 1051 г., по време на църковния и държавен деец, духовника Ярослав Мъдри, Иларион бил избран за митрополит на Киевската катедра и пещерата му опустяла.

Още същата година в Киев пристигнал от Света гора, където получил монашеско пострижение в манастира Есфигмен, преподобният Антоний Печорски и се заселил в пещерата на Иларион. Благочестието му привличало в пещерата граждани на Киев, и те идвали за благословия и духовен съвет към богомъдрия старец. Тези, които се стремели към монашество, оставали с него. Между тях бил и преподобният Теодосий, който по-късно станал настоятел на манастира и основател на общежителното монашество в Русия.

Последователите на св. Антоний изкопали за себе си нови келии и ги съединили с дълги подземни проходи. В пещерите устроили и първите храмове. Така била създадена Печорската обител, прославила се със светостта на живот и подвизите на много иноци.

Десет години по-късно, когато братята били вече двадесетина души, преподобният Антоний, който винаги се стремил към уединение, поставил за игумен преп. Варлаам и се уединил на съседния хълм. Там той изкопал за себе си нова келия и положил с нея създаването на нов пещерен комплекс, който по-късно бил наречен Близките (Антониеви) пещери. Теодосиевите пещери пък останали с името Далечните пещери.

Когато броят на иноците се увеличил толкова, че пещерната обител станала тясна за братята, дошло времето за създаване на надземния манастир. Монасите построили върху пещерите келии и храмове - първоначално дървени, а по-късно и каменни.

Преподобният Антоний изпросил от княза цялата гора над пещерата и комплексът получил името Печорски манастир.

За игумен бил поставен св. Теодосий. Той въвел в обителта общежителния студийски устав, който бил заимстван оттук и в други руски манастири.

През 1073 г. преп. Антоний отдал Богу дух и бил погребан в пещерите. В тях започнали да погребват и останалите братя, като прокопавали в стените на пещерите ниши, дълбоки до два метра и широки до половин метър. Тялото на починалия полагали върху дъска в нишата и го закривали с дървен щит (а по-късно зазидвали). На втората година от смъртта им, монасите откривали гробовете и пренасяли костните останки в крипта-костница. Така в пещерната крипта били полагани останките на подвижниците до XVII век. Останките на подвижниците, които се съхранили нетленни, остявяли на предишните си места.

Суровият подвижнически живот на иноците и тяхното благочестие привличали за манастира значителни пожертвования. През 1079 започнал строежът на голяма каменна, която през 1089 г. била завършена и осветена, фресковата живопис и мозайките били извършени от цариградски зографи. (В значително изменен вид Великата Успенска Църква съществува и днес). При освещаването й в нея положили и нетленните мощи на св. Теодосий Печорски. (През 1240 г., за да предпазят светите му мощи от поругание от нахлуващи орди, монасите ги преместили и днес се намират на неизвестно място).

Много от печорските монаси, чиито нетленни мощи почивали в пещерите, били почитани като местни светци. Техните имена и духовни подвизи били записвани първоначално на погребалните дъски, а към XIII-XIV в. били преписани и, заедно с други летописни повествования, съхранени в Киево-Печорския Патерик. Най-старият запазен препис на Патерика е от 1406 година.

През 1108 г. бил канонизиран преп. Теодосий Печорски, а през 1133 г. - преп. Антоний Печорски.

През XI и XII в. от манастира излезли около двадесет епископа, които хранели голяма почит към родната обител.

В манастира преп. Теодосий устроил и страноприемница за бедни, слепи и сахати, разходите по която представлявали 1/10 от приходите на манастира. Всеки съботен ден монасите изпращали хляб на затворниците.

Киево-Печорската Лавра е била многократно разорявана от вражески набези. Затова през XII в. монасите го обградили с отбранителни стени, които, обаче, не успяли да го спасят от разорение през 1240 г., когато Батий завзел Киев. Много монаси били избити, друга част напуснали манастира.

Запустението продължило дълго, но през XIV в. животът в обителта бил отново възобновен. Последвали нови периоди на грабеж и възстановяване.

В края на XVI и началото на XVII в. манастирът, който бил подчинен на константинополския патриарх, станал център на противоставянето между Православната църква и католическата уния. На два пъти, през 1596 и 1598 г. униатите правили безрезултатен опит да завладеят манастира и обширните му имения.

В края на XVI в. манастирът получил статута на Лавра и станал ставропигия на константинополския патриарх. По това време било положено началото на манастирското книгопечатане. Издавани били множество богослужебни и полемически книги в защита на Православието. Киевският митрополит Петър Могила създал и училище, което по-късно дало началото на Киево-Могилянската колегия.

През 1643 г. еп. Петър Могила канонизирал 69 Печорски подвижници. Оттогава Киево-Печорската Лавра станала руският Йерусалим - център на православното поклонничество. Древните пещерни храмове били реконструирани, били построени и нови храмове в Далечните и Близките пещери. Самите пещери били за удобство на поклонниците благоустроени, а коридорите в тях - укрепени и разширени.
Най-мащабно е строителството през XVII-XVIII в., когато Лаврата придобила основните белези на днешния си облик. При Петър I укрепленията били разширени и образували днешната Печорска крепост.

През 1688 г. Лаврата преминала на подчинение на московския патриарх, а на нейния игумен е дадено първенство пред всички руски митрополити.

През 1786 г. Лаврата преминава на подчинение на киевския митрополит, на когото е присъдена титлата свещеноархимандрит.
През XIX в. на територията на Лаврата има шест манастира, сред които Близките пещери и Далечните Пещери. В Близките пещери почиват мощите на 80 светци, а в Далечните - на 45 светци.

По време на окупацията на Киев от германците, Успенският събор е ограбен и взривен.

През 1930 г. Киево-Печорската Лавра била закрита от богоборческата власт. Тя възобновила дейността си едва през 1971 г., след окупацията на Киев от германците.

Лаврата била повторно закрита през 1961 г., по време на т.н. Хрущови гонения. След десетилетия гонения, през 1988 г. Киево-Печерската Лавра била отново открита за вярващите като действащ манастир, и в пещерите било възобновено богослужението и молитвите.

Освен място за молитва и аскетически подвизи, пещерите били през вековете и хранилище на светини, и убежище на жителите на Киев при чуждоземни нашествия и беди. В тях са открити днес православни светини, донесени в Лаврата за съхранение, сред които св. мощи на великомъченица Варвара и руски светии.

В Далечните пещери се пазят също нетленни останки от неизвестни светци, от които изтича целебно миро - т.н. Мироточиви глави, една от които се смята, че принадлежи на свещеномъченик Климент Римски.

Днес Лаврата е под юрисдикцията на Украинската православна църква и в нея се помещават Киевската Духовна Академия и Семинария. През всичките години Киево-Печорската Лавра не е върната изцяло на Църквата. Днес тя е разделена на две части: действащ манастир и музейна част.

На 25 февруари 2008 г. президентът на Украйна Виктор Ющенко с държавен указ нареди комплексът на Киево-Печорската Лавра да бъде предаден в държавна собственост. Йерарси на Украинската православна църква се опасяват, че Лаврата може да бъде предадена в ръцете на разколници.

Тя е един от двата защитените от ЮНЕСКО обекти в Украйна (от 1990 г.).