/КРОСС/Шоуто трябва да продължи, пееше великият Фреди Меркюри. А при мнозина майстори в занаята продължението e определено за друга и не по-малко изкусителна област - тази на властта. В тая работа няма нищо странно - още Шекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея. Доказано правило е, че колкото и важни да са политически програми и обещания, харизмата върши чудеса.

Трансферът от телевизията към парламента обаче носи и не малък риск. Заради разбираемата мнителност на българина към всеки, който внезапно се устреми към властта. И заради грандиозните провали, които често сполетяват иначе обичани от народа шоумени, когато сложат костюми и заговорят сериозно. Специално в България почти никой не е прокопсал. Обичайната реакция е: "Айде, и този се продаде!".

Не е лишена от основания. И ако в шоуто можеш да направиш едно лошо предаване, но това все пак няма да увреди прекалено имиджа ти, във властта прошка няма - рейтинг се губи за един ден. Обикновено шоумените се подмамват именно заради чувството, че са обичани от народа и когато отидат в политиката, това ще продължи. И обикновено бъркат. Тук обаче ще стане дума за положителните примери, които умеят да играят картите си добре и на двата фронта.

Слави в "Нема такава държава"

В политическите амбиции на Слави Трифонов няма нищо странно. Ако навремето си започнал с "Ку-ку", изглежда неминуемо след дълги години убийствената ирония към властта в последна сметка да премине в желание да я заместиш. Така може би е най-честно и отговорно.

Траекторията на Дългия в родния шоубизнес е със сигурност най-мощната в ново време. А рефренът от "Малка антиполитическа" до "Нема такава държава" е винаги сходен и в унисон с най-споделяното българско мнение - че принципно големият виновник за зле осъществения преход са политиците. Слави обикновено редува периодите - месеци, в които се задоволява с ролята си на шоумен, биват последвани от дълги "сесии", в които изземва ролята на опозицията и громи де що има човек, облечен с костюм и власт. Афинитетът му да влиза в ролята на обществен съдник обикновено е приеман полюсно - или с бурен възторг, или с недоверие, подхранвано от дежурната мнителност, с която всеки българин е така или иначе закърмен.

Голямата тръпка на Трифонов е въвеждането на мажоритарен вот, за който той лобира от години. Още през 2009-та Слави се опита да катапултира чрез авторитета на шоуто варненката Валерия Петрова като независим кандидат във властта. За жалост не се получи. Това обаче не попречи на Трифонов да продължи с опитите - сега той и екипът му обявиха, че ще събират 400 000 гласа за референдум, който да настоява за смяна на избирателната система с мажоритарна, намаляване на броя на депутатите от 240 на 120, въвеждане на задължително и електронно гласуване, драстично намаляване на държавната субсидия на партиите, по два мандата максимум за депутати, както и пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления. Изглежда идеалистично, но пък всеки, който се стреми да влезе в политиката, по дефиниция започва с най-радикални искания.

Абсолютна грешка би било водещият да бъде подценяван. Той е човекът, който буквално за часове напълни "Арена Армеец", а после и националния стадион". Говори се, че именно предстоящият концерт на 26 септември на "Васил Левски" би могъл да се превърне в начало на политическата му кариера. Моментът е удобен - след това предстоят местни избори и зима, които винаги изпиват силите на властта и е най-лесно тогава да се превърнеш в неин съперник. Слави със сигурност би получил огромна подкрепа - въпросът е обаче дали ще намери пресечна точка между популизма и реално свършената работа. Както и дали ще успее да намери лоялни и неопетнени хора, с които да се заобиколи, защото политиката е колективна игра с безброй рискове. По всяка вероятност - ако в реално влезе в битката за властта - Трифонов ще трябва да се откаже от шоуто си. Нещо, което трудно би направил. Опитът сочи, че макар и далеч от неговия калибър, Росен Петров преживя кофти трансфер от екрана към депутатския стол; предшественикът му Любен Дилов-син също постигна не особено големи успехи в начинанието си.

Светльо Витков - пънк иконата

Пънкът никога не умира - просто от банда прераства в политическа партия. ПП "Глас народен" бе истински феномен, доказващ, че омерзението към официалната власт лесно може да се прелее в симпатия към надъхан пънкар с полусериозно поведение. Светльо Витков приюти немалко обществено недоволство и капитализира онова, което се нарича "протестен вот" и общо взето винаги има високи нива у нас. Това че на последните избори партията му мина 1% пък бе сериозен, ако не нещо друго, поне икономически успех - Витков се пребори за субсидия.

"Аз искам да бъда държавен глава, първо - защото държа на държавата, и второ - имам хубава глава", обяви навремето Светльо. И демонстрира умението да си служи с думите първично, без клишета и далеч от изтренираните в официозности и нищоговорене обикновени политици.

Интересното обаче е, че с течение на времето Светльо започна да усвоява прилепчивия политически език и напоследък речта му е странна смесица между очаквани обръщения като "задници" и празни словосъчетания като "политическото пространство". Изглежда е неизбежно да усвоиш това-онова, какъвто и да си бил в началото.

Бепе Грило - счетоводителят комик

Политиката отдавна вече не е място само за политици с професионална подготовка. Оказва се, че имаш ли имидж и популярност, което сега чрез медиите и особено чрез телевизията не е много трудно да се постигне, влизането в голямата игра не е особен проблем. Най-ярък пример през последните години е кариерата на италианския комик Бепе Грило. Той бързо стана "сериозна" знаменитост и основа партията "5 звезди", която на последните избори получи над 20 процента от местата в парламента на Италия.

Грило яхна вълната на общественото недоволство от рецесията, безработицата и бедността с кампания, която убеди милиони италианци, че може да им предложи скъсване с миналото.

67-годишният Бепе Грило е завършил счетоводство, но от средата на 70-те започва да се изявява като комедиен актьор в различни телевизионни предавания. Популярността му нараства и в средата на 80-те вече води собствено шоу, като се ориентира все повече към политическата сатира. През 90-те години работи главно в театрите.

Изкушен да навлезе в политиката през 2009-а, Грило основава партията-движение "5 звезди", която заема социаллиберални позиции и има неочакван успех в няколко избори на провинциално ниво. Популистките приказки на Бепе Грило предизвикват силни емоции сред неговите поддръжници, които вярват, че той ще "прочисти" корупцията на Ботуша и ще направи така, че гласът на обикновените хора да се чува повече при взимането на решенията за държавата и нацията. Опонентите му обаче гледат на него като на опасен популист, който буди спомени за фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Международните медии описват Грило като комик и в политиката, какъвто е бил доскоро на сцената. Мъжът, който създаде и ръководи партията, постигнала впечатляващ възход за едва три години, обаче е много повече от това, пише "Ройтерс". Зад тирадите му срещу политическия и бизнес елит стоят проницателен ум и желание да вземе цялата власт в третата по големина икономика в еврозоната. "Левите и десните ще управляват заедно върху руините, които са създали, това ще продължи най-много година, след това нашето движение ще промени света", заканва се Грило.

Името и снимките на бившия клоун постоянно присъстват на видно място в медиите. Но успешната политическа стратегия на Бепе Грило се гради и насочва не от него лично, а от Джанроберто Касаледжио и базираната в Милано фирма Casaleggio Associates. Компанията се занимава със създаване на уебсайтове и уеббазирани маркетингови компании за клиенти.

Мелиса Гилбърт - от прерията до конгреса

Опити да влязат в политиката редовно правят и някои холивудски звезди. Тяхната цел обаче не е толкова лесно изпълнима, колкото за колегите им в европейските страни. Защото в САЩ в политиката доминират известни династии - Кенеди, Клинтън, Буш... А и поради това, че там излизането на политическата сцена става не с пари, а с много пари. Поредният опит да пробие този омагьосан кръг направи преди дни известната от сериалите "Малка къща в прерията" и "Вавилон 5" Мелиса Гилбърт.

51-годишната американка ще се бори за място във висшия орган на законодателната власт в САЩ. Гилбърт се кандидатира като представител на Демократическата партия и се надява да спечели в район на щата Мичиган. В избирателния си район телевизионната звезда ще се изправи срещу представителя на републиканците Майк Бишъп.
Гилбърт е разследвана заради неплатени данъци, защото дължи 470 000 долара на държавата. Актрисата заяви, че е изпаднала във финансово затруднение заради развода си и се договори с властите за план за изплащане на сумата.
"Мелиса е влюбена в Мичиган. Толкова много трудолюбиви хора остават без глас и Мелиса вярва, че всички заслужават да бъдат чути в Конгреса", заявиха от щаба й.

Тръмп - любимият милиардер на Америка

През 2004-а строителният магнат Доналд Тръмп бе посочен в анкета в САЩ като "най-обичан милиардер". По всичко личи, че през изтеклите оттогава досега 11 години мнението на американците за него не се е променило. Поне това показва рейтингът му като кандидат за президент от Републиканската партия. Той е най-висок в сравнение с позиционирането на другите над 10 републиканци, мераклии за Белия дом. Не само богатството отличава Тръмп от съперниците му в Републиканската партия. Той просто се забавлява с участието си в предизборната битка. Без да е шоумен по професия, прави зрелище и забавлява публиката, като си позволява всякакви забележки и остроти срещу президента Барак Обама и политическите си противници. Миналата седмица той обруга с расистко изказване имигрантите, а след това подхвърли по адрес на конкурента му от Републиканската партия Джеб Буш, който ги защити, че "харесва нелегалните имигранти, защото съпругата му е латиноамериканка".

"Нашият афроамерикански президент Обама е провал!", провикна се в хода на кампания си Тръмп. За Хилари Клинтън, която е главният му опонент от Демократическата партия, безцеремонният милиардер каза: "Ако Хилари Клинтън не може да задоволи собствения си съпруг, то как ще задоволи цяла Америка!?"

Кампанията за президент на Донълд Тръмп обаче започна с подигравка към сенатора републиканец Джон Маккейн, който по време на войната във Виетнам, в която е участвал като пилот, е бил пленен. "Не мога да уважавам пленници. Уважавам тези, които са се сражавали на бойното поле", беше категоричен Тръмп.

Расистките му реплики, безпардонните му атаки към всички политици са безпрецедентно поведение на кандидат за президент. Но този нестандартен стил явно забавлява американците и носи дивиденти на милиардера Донълд Тръмп, който с гърм и трясък навлезе в политика.

Източник: "Стандарт"