/КРОСС/Непоказвани автопортрети на най-емблематичните съвременни български художници могат да бъдат видяни от днес до 4 октомври в Националната Галерия (Двореца). Произведеният са част от уникалната по рода си изложба "Образ и подобие", която събира родни творци от различни поколения. Експозицията е резултат от двугодишна работа с авторите, поканени от колекционера Николай Неделчев и консултант-куратора Надя Тимова да представят концепция за художествено претворяване на собствения си образ. Много от авторите са били предложени и поканени и лично от акад. Светлин Русев.

„Добрият автопортрет е не това, което един човек вижда в огледалото, а това, което човек вижда вътре в себе си. В този смисъл „Образ и подобие" не само разкрива креативността на артистите, но показва и техния вътрешен свят чрез собствената им дълбоко психологическа и откровена себеоценка." сподели мецената и колекционер Николай Неделчев, инициатор на проекта и собственик на творбите. „Посетителите на изложбата ще могат да видят облика на съвременното национално изкуство и светоусещането на български художници от различни школи на възраст между 26 и 92 години, обединени от съзерцанието и творческото превъплъщение на самите себе си.", допълни той.

На стените на Националната Галерия са поставени една до друга картини както на утвърдени, така и на изгряващи млади автори. Сред тях са Светлин Русев, Емил Попов, Вежди Рашидов, Сашо Стоицов, Снежана Симеонова, Станислав Памукчиев, Греди Асса, Алла Георгиева, Димитър Яранов, Ива Яранова, Иван Кюранов, Иван Костолов, Любен Петров, Деян Янев, Зоран Георгиев, Калия Калъчева, Нора Ампова, Виолета Танова, Стела Василева, Сашо Стоицов, Калоян Илиев - Кокимото и много други.

Повечето от разнообразните като стил и подход автопортрети са създадени по поръчка, специално за проекта и включват интерпретации в областта на живописта, скулптурата и новите медии. Варират от произведения с класическа иконография, като например художник с четка в ръка (Образът) до творби, които трудно могат да бъдат припознати като автопортрети и представляват едно по-дълбоко ниво на авторефлексия (Подобието). Материалите и техниките на изпълнение също са разнообразни - от класическите масло, акрил, бронз и бял мрамор, до кал и слама, бяла захар, пайети и своеобразен колаж. Размерите на творбите, особено при по-младите художници, са повече от експанзивни - двуметрови платна, търсещи по-широки хоризонти, заредени с повече експресивност, полет на въображението и амбиции.

Изложбата е съпътствана и от двуезичен каталог. В него под заглавие „Хребети и бръчки" са включени текстове на бележити съвременни български автори като Георги Господинов, Стефан Цанев, Елин Рахнев и др. Редом до визуалните автопортрети на художниците, писателите дават своите вербални интерпретации по темата за авторефлексията, претворяват своето вътрешно Аз на страниците на изданието и разсъждават по темата за преходността на битието.

Името на изложбата „Образ и Подобие" преплита в себе си различни значения. От една страна то е съзнателно търсена библейска асоциация и е своеобразна препратка към цитата „... и Бог създаде Човека по свой образ и подобие.", загатвайки за ролята на художника като Творец-Създател. От друга страна, темата, обединяваща 77 автопортрета, намеква, че част от творбите са близо до реалистичното пресъздаване на Аз-а ("Образ"), а други отразяват едно по-дълбоко ниво на вътрешното себеусещане ("Подобие").