Дисциплинарката срещу Петьо Петров вече е невъзможна
Секция: БЪЛГАРИЯ
14 Август 2015 17:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Дисциплинарката срещу Петьо Петров вече е невъзможна

/КРОСС/Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да спре изпълнението на решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) за освобождаване на Петьо Петров от следствието по негово желание. С това определение на ВАС окончателно беше сложен край на възможността срещу Петров да започне дисциплинарно производство. Нещо повече - без дисциплинарка на изпроводяк той ще получи "бонус" от 18 заплати заради прослужените години в системата, пише "Правен свят".

Определението на ВАС е от 7 август и е на състав с председател Боян Магдалинчев и членове Галина Солакова, Мадлен Петрова, Росен Василев и Милена Славейкова (докладчик). С него се потвърждава определение на тричленен състав от 17 юни, с което също беше отхвърлено искането на министъра на правосъдието Христо Иванов да бъде спряно изпълнението на решението на ВСС за освобождаване на Петров от системата.

Министърът настояваше да не се допуска следователят да си тръгне по собствено желание, защото срещу него трябва да започне дисциплинарно производство. Още през март Иванов поиска от ВСС да образува дисциплинарка срещу Петров. Повод за това беше окончателната оправдателна присъда на Върховния касационен съд (ВКС) по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и Тенчо Попов по обвинение в подкуп. В решението си върховните съдии казаха, че делото "Цонев, Сантиров, Попов" е емблематичен пример за провокация към подкуп, инсценирана и проведена именно от следователя.

На 26 март обаче съветът отказа да преследва Петров с мотив, че са изтекли давностните срокове. Комисията по дисциплинарни производства прие, че информацията за действията на следователя е станала достояние на широк кръг от хора още при публикуването на решението на Софийския градски съд по делото "Цонев, Сантиров, Попов" през 2012 г., а не от окончателният акт на ВКС. Месец по-късно Петров сам пожела да напусне системата, а ВСС уважи молбата му.

Министърът на правосъдието веднага поиска от съда да спре предварителното изпълнение на това решение на съвета, защото оспори пред ВАС отказа на кадровиците да образуват дисциплинарно производство. Преди по-малко от 20 дни тричленен състав на ВАС се произнесе, че ВСС незаконосъобразно е отказал да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Петров.

Състав с председател Александър Еленков, докладчик - Тодор Тодоров и Атанаска Дишева постанови, че информацията за извършена от Петров провокация към подкуп е публично оповестена в окончателен вид с решението на ВКС и че давността за преследването и наказването на поведението на следователя не е изтекла.

В определението на ВАС от 7 август с окончателния отказ да бъде "замразено" освобождаването на Петров се сочи, че искането за спиране на изпълнението е останало без предмет. Причината - решението на ВСС за уважаване на оставката му е изпълнено незабавно - на датата на приемането му 29 април.

"Предмет на производството по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е не законосъобразността на акта, а искането на оспорващия съдът да постанови, временно, до решаване на основния спор, спиране на допуснато предварително изпълнение. Съдът не действа като отменителна инстанция, а се произнася пряко по едно субективно право - правото на оспорващия временно, докато процесът е висящ, да се предотврати възможността от промени по отношение на материалното право - предмет на спора, които промени, ако се осъществят, биха осуетили правните последици на търсената съдебна защита. Ето защо са логични и намират опора в съдебната практика мотивите на първостепенния съд, че когато актът е изпълнен, искането няма предмет, респ. търсената временна защита да се предотврати възможност от нежелана промяна на субективното материално право не може да бъде осъществена", заявява петчленният състав.

В определението му се казва още, че това прави неотносими и всички доводи на правосъдния министър. Иванов твърди, че ще настъпят значителни и трудно поправими вреди от освобождаването на Петров от системата. Те се изразяват в "невъзможност да се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата при липса на качество "следовател", в създаване на прецедент по освобождаване от дисциплинарна отговорност за извършени дисциплинарни нарушения чрез използване на механизма на напускане на органите на съдебната власт и в предоставяне на възможност за лице, уличено в осъществяване на дисциплинарно нарушение, да получи облага с оглед възможността да получи 18 месечни заплати при прекратяване на правоотношението по реда на чл.165, ал.1, т.2 ЗСВ".

Петчленният състав признава, че в случая "безспорно се касае за обществено значими въпроси със съществен резонанс в общество, което е изключително чувствително към евентуални нарушения, извършени от представители на всяка една от трите власти в държавата, включително от магистрат". Но посочва, че въпросът дали е морално Петров да си тръгне с 18 заплати от системата е по същество и не е предмет на делото за спиране на изпълнението.