/КРОСС/ Не допускам, че може да настъпи момент, в който на нашата южна граница да се струпат на път към България към 100 хиляди бежанци. Защото за да стигнат до границата ни, трябва да минат през Турция, а тя взема мерки и строи нови лагери за временно настаняване.

Статистиката, която водим, показва, че след като оформим документите им, над 70% от пристигналите у нас чужденци от размирни райони заминават към страните от Западна Европа, основно - Германия, Австрия, Франция.
България днес е в ролята на транзитна зона. Затова правителството прие Национална стратегия за миграция, убежище и интеграция, чиято цел е тези хора, които пристигат у нас да не минават транзитно, а да останат тук и да се интегрират. Процесът на интеграция е пожелателен, не е задължителен. От 10 хиляди души, получили закрила у нас, предполагам, че между 5-10% ще се съгласят да бъдат интегрирани, което означава между 500 и 1000 души.
Изниква въпросът защо България е недостатъчно привлекателна за тях? Отговорът е лесен - страната ни е икономически слаба, с финансови проблеми, докато богатият Запад им предоставя повече възможности. Един пример - в Германия на всеки член от семейство бежанци се дават по 143 евро на месец, отделно им предоставят храна, подслон. Дори тази седмица в едно свое изявление моят германски колега г-н Шмидт заяви за Die Welt, че властите в държавата обмислят да спрат тези 143 евро, а и други благини за икономическите мигранти, както и да им наложат забрана за влизане в страната от пет години. Тези рестриктивни мерки се обсъждат с цел да се намали броят на бежанците в Германия, тъй като до края на годината техният брой се очаква да нарасне от над 200 хиляди души, които са дошли от началото на 2015 г. до днес, до 450 хиляди души. С тази перспектива на германска територия се строят още 20 лагера за настаняване.

Следим ситуацията в Гърция, Македония, Италия, Сърбия и Унгария, които са подложени на силен миграционен натиск. У нас основните усилия на българската държава и на Агенцията за бежанците са насочени към опазване и посрещане на всички търсещи закрила, бедстващи хора. 99% от нашия контингент, който преминава границата ни, включително през КПП, са именно от Турция. На този етап нямаме индикации и чужденци, търсещи закрила, които са влезли у нас през българо-македонската граница.
Водим статистика всеки ден и от нея става ясно, че България е подложена на силен миграционен натиск към момента. За периода на първите седем месеца на 2015 г., сравнен със същия отрязък от време за 2014 г., този натиск е нараснал над два пъти. За тези седем месеца над 9200 души са подали молби в България за закрила. Само за справка: през януари т.г. у нас са пристигнали 1070 души, докато за миналия месец те са вече 1869. И това е графика, чиято стрелка се движи стабилно нагоре. Чужденците, търсещи закрила у нас, идват от Сирия, на второ място - от Афганистан и на трето - от Ирак. Задачата за недопускане на радикални елементи - ислямисти, терористи и др. сред тях е функция на определени служби у нас - ДАНС и МВР. Чужденците, които влизат по този начин в България са проверявани на няколко нива, в началото - от гранична полиция, а след това - в разпределителния център от Дирекция „Миграция", а службите са навсякъде по тази верига...

Говори се за голям брой бежанци, които пристигат у нас без документи за самоличност, но на този етап успяваме да идентифицираме големия процент от тези чужденци. В зависимост от говора, наречието, чрез информация от страните на произход, чрез отговорите им при анкетите и интервютата и др. Повечето от интервюиращите са бивши служители на МВР, на НСС, на МО, които са добре обучени, разполагат с много и детайлна информация - питат пристигналите у нас дори за съвсем конкретни факти, свързани с училището, което са завършили, с града, в който са живели, успяваме да се снабдим с данни дори за кварталите, които те са обитавали. Получаваме също информация и от другите служби, което много помага в работата ни. Така че засега успяваме да идентифицираме и да пресечем влизането на радикални елементи през границата ни, независимо че това не е в обсега на нашите функции.

Агенцията за бежанците има проблем с преводачите, но не в София, а в селищата, които са близо до българо-турската граница - основно в Харманли и Пъстрогор. Може да се каже, че въпросът е почти решен, тъй като осигурихме средства и назначаваме още 20 преводачи. Получаваме финансиране от ЕК, през май т.г. нашата агенция подписа договор за 4,2 млн. евро за една година по т.нар. План за спешни мерки и вече 80% от тези средства са преведени на българската страна. Парите са за заплащане на преводачи, за медицинско осигуряване, за нови 100 щатни бройки от служители за една година, докато се овладее миграционния натиск, оборудване и техника в нов модул за настаняване на 400 души и др.

Смятам, че е необходима корекция на бюджета на Агенцията за бежанците. Предложил съм и нов устройствен правилник, съобразен с Концепцията за управление и развитие на ДАБ, в който са строго диференцирани функциите на кадрите ни. Доброто е, че ускорихме рязко процедурата за предоставяне на закрила. Според закона този срок е от три до шест месеца, но заварихме закъснели преписки със седем, осем, девет месеца, докато сега няма такава, която да е надвишила четири месеца. Направихме вътрешно преструктуриране, благодарение на което чужденците от Военна рампа, центъра и Враждебна вече не ходят всеки ден в кв. „Овча купел" да се регистрират, за интервюта и тези дейности вече се извършват на място, при тях.

България има определен финансов и икономически ресурс, тъй че като държава не можем да надскочим себе си и затова сме предвидили краен капацитет за приемане на чужденци. Имаме Национален план за временна закрила, който може при необходимост да се въведе с решение на Съвета на Европа. Цяла Европа помага на държавата, с която е въвела такъв национален план. Разполагаме с 5130 места за настаняване, с възможност за разширяване до 1500 места, както и с модул за 400 души. Заложили сме изграждането на още два модула за 800 души в националния план. По груба сметка можем да си позволим бързото приемане на до 7 хиляди души.

Никола Казаков, председател на Държавната агенция за бежанците

БГНЕС