Ние, простите граждани, обичаме винаги да сме наясно кой е виновен. Ние сме сигурни, че за всяко нещо - от побоищата между деца до горещините лете и градушките - виновник има, просто трябва да се посочи и да му се подири сметка. Или поне да се попита кой ще му подири и защо досега не му е подирил. Обичайните виновници са „институциите", „компетентните органи" и „обществото като цяло". Това започва да прилича на приказката „Котаракът в чизми":

- Кое виновен за войната по пътищата, селяни?

- Институциите, институциите! - отговарят селяните.

- А кой е виновен за изпростяването на нацията, селяни?

- Обществото, обществото-о-о...

Война по пътищата. Ужасно глупав израз, в който журналистите са влюбени. Когато хората умират на операционните маси от лекарска некадърност и алчност, това какво е - войната в болниците? Но както и да е, да се придържаме към конюнктурата. И така, през последната седмица „войната по пътищата взе още две жертви". Това стана на междуселски път край Лесидрен при надбягване с автомобили, което не било „гонка" а само „пилене на гуми". Лошото е, че жертвите са деца и сега всички са скръбни. Кой е виновен? - задават те в скръбта си вечния въпрос. Разбира се, че виновни са отново институциите, компетентните органи и обществото.

Институциите са виновни, защото не са осигурили адекватно законодателство и ефективна процедура. Гонките може да са нарушение, но не са престъпление. Убийството на човек по време на гонка е „отнемане на живот по невнимание", сякаш кретенът се е разсеял за миг, не е внимавал и се е качил в таралясника си да се надбягва, без да иска. Но дори и нарушение да е, не може да се накаже, най-малкото защото няма процедура, по която да се използват доказателства от общински видеокамери.

Виновни са и „компетентните органи". В Лесидрен нямало полицейско присъствие, нито един полицай. Дано не се окаже, че единственият лесидренски полицай е бил прегазен по време на гонка също като селският свещеник през 2010 година. За Лесидрен отговаряла полицията в Угърчин, но тя наброявала трийсетина души барабар с чистачката и огняря. От останалите голяма част били отпускари и командировани. Кого да пратим да спре гонките, чистачката ли? Огняря? Или, недай Боже, да върнем някого от отпуска!

Най-накрая, виновно е и „обществото като цяло". Виновни са лесидренците, защото познават всичките десетина идиота, които „пилят гуми", те са си техни деца, не са паднали от космоса! Знаят даже и какви са залозите - 10 лв. И не правят нищо, вероятно от страх за кожицата, защото идиотите псуват баби и ги плашат с пребиване. Нà ви сега страх за кожицата! Но не са виновни само малодушните лесидренци, виновни сме всички ние! Много обичам някой като каже „виновни сме всички ние". По този начин той показва будна гражданска съвест, теоретична непримиримост с „недъзите на обществото" и сякаш чрез фалшивия акт на самообвинението - „всички ние" - остава извън кръга на виновните: стига бе, ти не си такъв, не си като тях, виж колко доблестно клеймиш порока!

Но след като така бързо се очертаха обичайните виновници, остана ли изобщо някаква вина за момчетата, които са решили да поосвежат провинциалната монотонност с малко „пилене на гуми"? Ако се проявим като последователни детерминисти, ако изхвърлим на боклука свободната воля на човека и отдадем всичко на заобикалящата и формираща го среда, ще кажем: не, момчетата не са виновни! Те са млади, те имат мечти. Мечтаят да изразят себе си и са избрали да го направят като автомобилни състезатели-любители. Всеки човек, особено пък младия, който тепърва се формира като индивидуалност, има право на себеосъществяване. Всяка негова гледна точка е безценна, защото е неповторима. И колкото е по-неповторима и екстравагантна, толкова е по-безценна. Никой няма право да посяга на правото му на самоопределение. Дали ще поиска да твори постмодернистични „инсталации" и да организира „пърформанси", дали ще пожелае да се ожени за брат си или пък да се надбягва с автомобил - това е без значение, това са само различни форми на индивидуалната му себеизява, на която той има свещено и ненакърнимо право.

Да, неприятно е да убиеш някого, докато изразяваш себе си, но пък какво да направиш! Какво си виновен, че държавата прави такива тесни пътища, по които едва карат две коли една до друга, докато се надбягват? Какво си виновен, че общината не е направила тротоари покрай тези пътища, че да има къде да се разхождат глупавите пешеходци? Те каква работа имат на пътя? Пътят е за „пилене на гуми", а не на гуменки! Да, прости сме, но защото държавата не е положила усилия да ни усложни. Да, нагли сме, защото държавата не е положила усилие да ни възпита. Тя е виновна! Виновен е Европейският съюз! Виновни са Путин и Обама! Виновен е ОПЕК и Алкайда! Виновни са политиците, журналистите, учителите, балерините, синоптиците, водолазите и космонавтите! Всички са виновни!

Стига глупости! Сигурно и Пол Пот е имал трудно детство. Човекът има свободна воля и може да носи отговорност за постъпките си, може да носи вина. Вината е нещо интимно. Няма обща вина, както няма и обща отговорност. Видите ли, той не е виновен, попаднал е под лошо влияние, имал е лоши другари, продукт е на средата, в която се е формирал - всичко това са вредни заблуди, ако изобщо са заблуди, а не целенасочени идеологически и пропагандни манипулации.

Човекът трябва да е наясно, че само той е отговорен за действията си и само той ще бъде виновен, ако допусне грешка. Ако всички постигнат тази яснота, светът ще бъде по-добър.

След трагедията МВР се активизира - започна да обмисля дали да не криминализира незаконните гонки. Чудесно, не е лошо незаконните неща да бъдат криминализирани. Но, за съжаление, не е това начинът. Не е ефективно да се бори злото със специални закони против конкретни негови проявления. Днес ще стане беля на гонка и ще забраним гонките. Утре ще се напият и ще се изпобият на сватба. Сватбите ли да забраним?

Модерният човек е повярвал, че е венецът на еволюцията. Черешката на тортата. С неговото раждане еволюцията спира, защото съвършенството е постигнато и развитието няма към какво повече да се стреми. С неговото раждане спира и историята, защото какво е историята, ако не еволюция на идеи, и какво е съвременният свят, ако не осъществяването на най-завършената идея - за гордия Свръхчовек. Оттук по-нататък няма накъде. Но освен че е горд и именно защото е горд, Свръхчовекът е самотен. Той е забравил за Другия, забравил е какво значи да обича Другия колкото себе си и Бог повече от себе си. Какво, Бог ли? Бог е мъртъв, да живее Свръхчовекът! Да живее Ницше! Пък и как да обичаш Другия, че нали и той се мисли за Свръхчовек като теб! Ти трябва да го смайваш, трябва да го респектираш, трябва да подчертаваш нищожеството му, за да се замисли дали да се разхожда пред автомобила ти. И ако се разхожда, да се дръпне в страни, докато префучаваш, и да те аплодира. Ако не успее навреме - сам си е виновен.

Очевидно човекът има проблем със себе си. Повярвал, че е Свръхчовек, той се сблъсква с истинския проблем на свръхчовека - стремейки се да бъде черешката на тортата, той неизбежно се оказва семката на лайното. Докато е така, днес ще са автомобилни гонки, утре ще е нещо друго, а ние ще сме хронично стреснати, скандализирани и възмутени. Ще търсим виновни и ще питаме прави ли някой нещо по въпроса. Ще търсим простотата в отношенията, но мисля, че ще намираме единствено простотията. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Коментар на Иван Стамболов