Вчера агенция ТАСС разпространи изявление на Владимир Путин, в което ясно се заявява желанието на Руската федерация да работи за развитието на българо-руските отношения, въпреки появилите се на скоро неразбирателства. Това изказване идва в контекста на други международни действия на Русия, като ключовото й участие при решаването на иранския ядрен проблем или за приетата късно снощи на резолюция на Съвета по сигурност на ООН по конфликта в Сирия. Все по-ясен става фактът, че картината, която ни се рисува за една агресивна и непримирима Русия не съответства на истинските намерения на тази страна.
В Ялта президентът Путин нееднозначно заяви, че членството на България в НАТО не е проблем и не притеснява Русия. Защо тогава ние, българите, трябва да се чувстваме притеснени от членството си в НАТО, за да сме приятели на Русия? Трайна позиция на БСП, изразена и в специалните декларации на партията ни за преразглеждане на санкциите срещу Русия е, че членството на България в НАТО и в Европейския съюз не бива да бъде разглеждано като пречка за развиването на приятелските и добронамерени отношение, традиционни за нашите два народа. Напротив, България е призвана заради геополитическото си място, но и заради дълбоката си духовна и културна връзка с Русия, да играе ролята на помирител и да допринася за изглаждане на споровете. Вместо това някои български политици бързат да се наредят сред най-яростните критици на Русия. Не е ясно какво целят с това си превъзбудено поведение, но със сигурност то не е в интерес на България. Доказателства са слабите резултати от туристическия сезон, загубите, които земеделските ни производители търпят, а и общото неодобрение на българския народ заради влошените отношения с Русия.
Вече има ясен знак, че руската страна е готова да работи с България, както за общото развитие на отношенията между двата народа, така и по конкретни проекти. Спомена се и Южен поток. Българските власти нямат право да пропускат тази възможност и да поправят някои от грешките, които допуснаха. Време е за национално полезна, балансирана политика към Русия, която по никакъв начин не може да се тълкува като нелоялен акт към НАТО или към ЕС. Много страни от Европа постигат това. Защо ние да не можем?

Коментар на Атанас Мерджанов