/КРОСС/ - Държавата обяви война на контрабандата на горива, защото губи милиони от данъци. Колко точно губи, г-н Безлов?

- Не е някакъв феномен, който се е случил тази или миналата година. Просто тази година има оценки например за горивата - става дума за около 400 млн. лева грубо, които не се внасят в хазната, говоря по памет. Но това са груби оценки, няма точни данни. Например за около 40% от дизела се смята, че не се плащат ДДС и акцизи.

- Това ли е обичайната схема - прехвърля се гориво в морето по танкери и кораби?

- Горивото, което влиза през т.нар. бункероване, идва от корабите, които са освободени от акцизи и ДДС, и част от него се отклонява в страната за транспортни, за строителни фирми. Такова гориво има и на летищата, и при производителите на селскостопанска продукция... Има и други схеми. Никой не може да каже колко точно са парите, изгубени по този начин, защото загубите се оценяват по индиректни данни.

- Само на българския пазар ли се пласират такива горива?

- Тези горива влизат на българския пазар, но и на пазара в Черноморския регион и това автоматично добавя стойност за хората, които се занимават с този бизнес. Те ощетяват, да кажем, турската или руската хазна, но това не означава, че тези хора не правят пари, а и тези пари след това не ги влагат примерно в българския случай в имоти, в някакви активи в България.

Което е проблем за страната ни, защото няма много възможности да им влияете, а после виждате как възникват едни редици от хотели, пък вие се чудите как е възможно това да става, при положение че те нямат възвръщаемост.

Ако се направи елементарна сметка след колко години тези хотели ще се изплатят, ще се окаже, че няма икономическа логика в подобни инвестиции.

- Така се узаконяват средства от контрабандата ли?

- Да, може да го наречем узаконяване на пари, защото малцина се интересуват какво става с тези пари, нямаме капацитет да ги проследяваме, да ги разследваме, те просто влизат, никнат някакви комплекси, а ние се чудим как са възможни чак такива чудеса.

Между другото, използваме популярния етикет за контрабандата, който не е много точен, защото много от производствата, независимо дали на горива, или на тютюневи продукти, или алкохол, не идват отвън и да се внасят контрабандно, те са тук, в България, но просто не плащат ДДС и акцизи.

- Може и да не е точен етикетът, но пък всички разбираме за какво говорим.

- Не съм убеден, защото постоянно слушам обяснения как тази контрабанда минава през границата. За контрабанда си има дефиниция - това е стока, внесена отвън без знанието на митническите органи. Затова говорим за незаконен пазар на акцизни продукти.

- Но пък има акции с хванати тирове на Капитан Андреево. Колко тира с такава продукция минават през нашите граници?

- Никой не знае колко точно минават, но ако говорим за случая "Капитан Андреево", при него ставаше дума за цигари, произведени в Близкия изток или бившите съветски републики, произведени легално, които след това влизат в ЕС като продукти, за които не са платени акцизи и ДДС. В нашия случай това бяха цигари, които през Турция влизат у нас и пътуват по посока на Централна Европа - преди всичко за германския пазар.

В този случай те не ощетяват българската хазна. Марките, които бяха хванати, не се намират на българския пазар. Те са за Германия, Холандия, Великобритания.

От гледна точка на Западна Европа обаче това е проблем, защото ние като външноевропейска граница не сме си свършили работата.

- В крайна сметка колко нелегални цигари се въртят на пазара в България?

- Да уточня, че става дума за данни преди декември 2014 г., когато митниците и МВР влязоха в местата, където се произвеждаха тези нелегални цигари. Дотогава говорихме за тютюневи изделия на стойност между 350 и 400 млн. лева, в зависимост от времената.

През 2010 г. например мащабите бяха още по-големи и достигаха в най-силните периоди около 15 000 човека в мрежите за разпространение.

Нашият подход - на Центъра за изследване на демокрацията, беше да се опитаме да изчислим колко продава един продавач на дребно, колко човека трябва да го осигурят и получихме тези данни.

- Каква част от пазара на тютюневи изделия е нелегален?

- Зависи от времето. В 2010 г. бяха почти 40-45%, имаше години, в които бяха силно ограничавани, като 2011-а, когато през втората половина бяха спаднали до 15-17%, имаше и периоди на политически сътресения - през 2013, 2014 г., когато около една трета от потреблението на тютюневи изделия у нас беше в ръцете на тези незаконни продавачи на дребно.

- Сега има ли промяна в тази картина?

- Чуждите цигарени производители имат два индикатора за българския пазар - единият е проучване на продажбите на дребно и според него има оценка за около 10% ръст на пазара на легални цигари, което е много голям процент за България.

- Това не означава, че българите пушат с 10% повече?

- Да, не означава. Но без да има промяна в употребата на цигари на глава от населението, ние имаме тези 10% повече на легалния пазар. Това е доста важно число, защото някъде между 12 и 14% от държавния бюджет се формират от акцизи и ДДС върху цигарите. За сравнение в Германия е процент и нещо.

Тоест за страни като България акцизите и ДДС върху тютюневите продукти са важен източник за бюджета и ако не успявате да ги съберете, създавате огромен проблем за хазната.

По тази причина фокусът върху тютюневите изделия е много важен. Сега примерно 1 млрд. и 800 млн. лв. са били приходите от акцизи. Говорим за първите 6 месеца на 2015 г., какво ще се случи до края на годината - божа работа. В този смисъл това е безспорно постижение.

- Значи това е реално постижение, а не надуване на балони, че има големи приходи в хазната?

- Има независими данни, които нямат нищо общо с данните в бюджета. Знаем тези числа предварително от месечните данни на компаниите кой какви пазарни дялове има, какви марки продава и т.н. И това е едната оценка, чрез която разбираме какво се случва с приходите в бюджета. Втората оценка е от нашите проучвания на празни опаковки, с които разбираме какво се случва на българския пазар за цигари. От кутиите на боклука може да се види колко от тях имат бандероли, кои нямат и на кои марки са - тоест кой прави пари от нелегални цигари. И тези данни показват, че примерно от около 20% в момента са паднали на 12-13% опаковките без бандерол. Това е втората група данни, която ни дава основание да говорим, че има рязко подобрение за първите шест месеца на тази година.

Генка Маркова

„24 часа"

Тихомир Безлов е роден през 1960 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Климент Охридски", има завършена аспирантура по политология и следдипломни квалификации в СУ и Университета на Лайпциг. Един от основателите и главен експерт в Програма „Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията. Изследователският фокус на работата му е в областта на организираната и конвенционалната престъпност, корупцията в държавната администрация, контрабандата на акцизни стоки, трафика на хора.