Данък “вредни” храни - добре, ама как?
Секция: Интервюта
19 Август 2015 16:54
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Данък “вредни” храни - добре, ама как?

ЕДНА идея на здравното министерство, без да е облечена още в конкретика, има вече насреща си сериозен отпор. Досега всички изказали се по темата за данък "вредни" храни дават аргументи, че мярката е противоречива, а дори и невъзможна за прилагане. И посочват примери за държави, които са се опитали да я въведат, но или са се отказали, или резултатите не са очакваните.

Добре, критиците може и да имат своите основания. Безспорно по-лесно е да се каже, че нещо не може да стане. Но именно тук пък е и предизвикателството да се помисли и намери начинът как да се въведе, че доволните да са повече от недоволните.

Защото говорим за здравна реформа, затягане на финансовата дисциплина на болници и ред други мерки в името на по-доброто ни здравеопазване. Но какъв е смисълът от тях, ако продължаваме да оглавяваме всякакви класации за заболеваемост в Европа? И причините освен в незавидната демографска картина, лошото здравеопазване, мръсния въздух, може да търсим и в храната. Трябва да признаем, че на пазара ни не са най-качествените продукти.

И едва ли трябва да се задоволяваме само с обяснението, че е заради ниската покупателна способност на българския потребител. Много хора радушно приеха дори връщането към социалистически модел, какъвто са БДС-та за млечните и месни продукти, въпреки немалкото пиар във въвеждането им. Проблем при тях обаче е слабият контрол, който бързо доведе до компрометирането им. Така палмата безапелационно победи БДС сиренето и резултатът сега са фалиращи млекопроизводители.

Но тенденция към търсене на по-натурални и истински храни безспорно има. Дори мнозина "граждани" се снабдяват директно от селата с мляко, месо, яйца. Поне в София се появиха и десетки малки бакалии, които предлагат качествени храни на малки производители, които въпреки по-високата си цена са търсени. Трябва обаче да признаем и че училищните лавки са пълни с добре изглеждащи опаковки със съмнително съдържание и сравнително ниски цени.

И децата по цял ден безконтролно ядат всякакви боклуци. Така и не се учудих особено защо голямата ми дъщеря се изприщи, след като призна, че си е купила и изпила "сок" за 50 ст.

Големият въпрос е дали е работа на държавата да се намесва на пазара с въвеждането на данък за вредните храни, или трябва да се остави "невидимата ръка" да реши какво да се предлага.

И 25-годишният опит на пазарната икономика в България показа, че оставен на самотек, пазарът често ражда хаос, но такъв се получава и след нескопосана държавна намеса.

Така че въвеждането на данък "вредни" храни е една нестандартна идея, но за да има полза от него, трябва още много работа преди въвеждането му. А именно да се обмислят внимателно вариантите как и за какво да става облагането.

Дали като процент върху цената, или например ставка за 1 кг, кои храни ще обхваща, има ли гаранции, че умишлено някои ще бъдат пропуснати, кой ще контролира и т.н. Все още при липсата на конкретика въпросите са повече от отговорите.

Но колкото и да се дават примери за провал на данък "храни" в различни държави, може би трябва да се  замислим защо страни като Дания, Франция, Финландия, Унгария, някои щати в САЩ и др. са правили или правят опити да го въведат.

И да изучим техния опит и поуки от грешките. Защото след като сме приели, че е ангажимент на държавата да осигурява пари за здравната система, тъй като личните вноски в нея са крайно недостатъчни, то вероятно трябва да ѝ дадем и възможността поне да се опита да въведе мерки за подобряване здравето на хората.

Тук не става дума насила хубост да става, естествено, че грижата за здравето си е най-вече личен проблем, но когато всички знаем, че нещо вреди, то няма нищо лошо да бъде ограничено. А в забързаното ежедневие често дори не се замисляме колко са трансмазнините, солта, захарта и пр. в храненето ни.

Така и сега големите критики срещу идеята са по-скоро страх от нероден Петко и от лобитата на големи производители. Нека оставим експертите да излязат с конкретни предложения и тогава общественото мнение или ще ги оплюе и те няма да станат факт, или пък ще ги подкрепи. И може поне мъничко да се подобри здравето на поизчезващата ни нация.

Коментар на Тихомир Тончeв; "24 часа"