ЕДНА идея на здравното министерство, без да е облечена още в конкретика, има вече насреща си сериозен отпор. Досега всички изказали се по темата за данък "вредни" храни дават аргументи, че мярката е противоречива, а дори и невъзможна за прилагане. И посочват примери за държави, които са се опитали да я въведат, но или са се отказали, или резултатите не са очакваните.

Добре, критиците може и да имат своите основания. Безспорно по-лесно е да се каже, че нещо не може да стане. Но именно тук пък е и предизвикателството да се помисли и намери начинът как да се въведе, че доволните да са повече от недоволните.

Защото говорим за здравна реформа, затягане на финансовата дисциплина на болници и ред други мерки в името на по-доброто ни здравеопазване. Но какъв е смисълът от тях, ако продължаваме да оглавяваме всякакви класации за заболеваемост в Европа? И причините освен в незавидната демографска картина, лошото здравеопазване, мръсния въздух, може да търсим и в храната. Трябва да признаем, че на пазара ни не са най-качествените продукти.

И едва ли трябва да се задоволяваме само с обяснението, че е заради ниската покупателна способност на българския потребител. Много хора радушно приеха дори връщането към социалистически модел, какъвто са БДС-та за млечните и месни продукти, въпреки немалкото пиар във въвеждането им. Проблем при тях обаче е слабият контрол, който бързо доведе до компрометирането им. Така палмата безапелационно победи БДС сиренето и резултатът сега са фалиращи млекопроизводители.

Но тенденция към търсене на по-натурални и истински храни безспорно има. Дори мнозина "граждани" се снабдяват директно от селата с мляко, месо, яйца. Поне в София се появиха и десетки малки бакалии, които предлагат качествени храни на малки производители, които въпреки по-високата си цена са търсени. Трябва обаче да признаем и че училищните лавки са пълни с добре изглеждащи опаковки със съмнително съдържание и сравнително ниски цени.

И децата по цял ден безконтролно ядат всякакви боклуци. Така и не се учудих особено защо голямата ми дъщеря се изприщи, след като призна, че си е купила и изпила "сок" за 50 ст.

Големият въпрос е дали е работа на държавата да се намесва на пазара с въвеждането на данък за вредните храни, или трябва да се остави "невидимата ръка" да реши какво да се предлага.

И 25-годишният опит на пазарната икономика в България показа, че оставен на самотек, пазарът често ражда хаос, но такъв се получава и след нескопосана държавна намеса.

Така че въвеждането на данък "вредни" храни е една нестандартна идея, но за да има полза от него, трябва още много работа преди въвеждането му. А именно да се обмислят внимателно вариантите как и за какво да става облагането.

Дали като процент върху цената, или например ставка за 1 кг, кои храни ще обхваща, има ли гаранции, че умишлено някои ще бъдат пропуснати, кой ще контролира и т.н. Все още при липсата на конкретика въпросите са повече от отговорите.

Но колкото и да се дават примери за провал на данък "храни" в различни държави, може би трябва да се  замислим защо страни като Дания, Франция, Финландия, Унгария, някои щати в САЩ и др. са правили или правят опити да го въведат.

И да изучим техния опит и поуки от грешките. Защото след като сме приели, че е ангажимент на държавата да осигурява пари за здравната система, тъй като личните вноски в нея са крайно недостатъчни, то вероятно трябва да ѝ дадем и възможността поне да се опита да въведе мерки за подобряване здравето на хората.

Тук не става дума насила хубост да става, естествено, че грижата за здравето си е най-вече личен проблем, но когато всички знаем, че нещо вреди, то няма нищо лошо да бъде ограничено. А в забързаното ежедневие често дори не се замисляме колко са трансмазнините, солта, захарта и пр. в храненето ни.

Така и сега големите критики срещу идеята са по-скоро страх от нероден Петко и от лобитата на големи производители. Нека оставим експертите да излязат с конкретни предложения и тогава общественото мнение или ще ги оплюе и те няма да станат факт, или пък ще ги подкрепи. И може поне мъничко да се подобри здравето на поизчезващата ни нация.

Коментар на Тихомир Тончeв; "24 часа"