„Свързахте се с оперативния дежурен на НСО. Вашето обаждане е скъпо за данъкоплатеца. Ако сте президент - натиснете 1, ако сте премиер - 2, ако сте омбудсман - 3, ако сте зам.-председател на НС и искате храна за вкъщи - 4... Ако сте бивш премиер и искате да поръчате кола - натиснете 5... Ако сте кметица на София - не натискайте, ние си знаем..."

Така трябва да звучи кол-центърът на Националната служба за охрана, ако човек задълбае между редовете на закона, който вчера президентът и патрон на въпросната структура благослови за живот в правния мир.

25 години и отляво, и отдясно вият на умряло, че службата е нереформирана, че работи не по закон, а по „декрети", че възпроизвежда негативните практики на охраната на партийната върхушка преди Десети - УБО. Въпреки това парламентарната опозиция леко допусна ГЕРБ да прокара нормативен акт, който не само не коригира положението, ами наопаки - утвърждава цялата порочност, че дори дописва опасни недомислици в дейността на тази брънка от веригата на националната сигурност.

Абсолютно неясно остана какво налага държавните гардове да са под пагон. Още по-мътна е работата с възлагането на НСО на полицейски правомощия. И то в обем и безконтролност, за каквито националната полиция не смее и да си мечтае. Никой не си дава труда да обясни, защо кръгът законно охранявани лица се разширява, а критериите за включване на допълнителни VIP-ове към него са абсолютно непрозрачни. А за причината, поради която костюмирани момчета с пищов ще се правят на файтонджии на екс премиери четири години след като последните са сдали властта, може да питаме Радио „Ереван"...

НСО е структура непрозрачна и затворена. Освен че от години функционира не по закон, а по секретен вътрешен правилник, като замисъл тя е инородно тяло сред органите за безопасност на държавата. Хем е част от системата за сигурност, хем не е. Не гарантира запазването на живота и здравето на гражданите, а на „определени" граждани. Няма отношение и към териториалната цялост и суверенитета. Правата са й неправомерни (сега повече), задълженията - тясно персонализирани, несъизмерими с възможностите. И никога - колкото и да му се ще на един заблуден реформатор - няма да работи „в полза на гражданите". Просто функциите са й съвсем различни.

Което не означава, че в службата не работят висококвалифицирани професионалисти. Това, че обикновено властимащите възприемат момчетата и момичетата от ескорта като безплатно допълнение към министерската, депутатската, магистратската лимузина, като мълчалив обслужващ персонал, си е дефект на властимащите. Наследен или придобит - както ви харесва.

В представата на обществото НСО е плащано от неговите данъци таксита, държавна охранителна фирма на 24-часово разположение, осигуряваща като екстра и кетъринг услуги. И вината на гардовете в случая е никаква.

През годините освен основните им задължения, овластените методично ги превръщаха в мълчаливи шофьори, товареха ги с несвойствени задачи на егери в ловни хайки , камериери, пазители на мръсните тайни на стопаните, поверяваха им грижи за деца, внучета, кучета, за пълния хладилник. И - разбира се - за комфортната изолация на поверената персона от народната любов.

Медиите допълнително наливат масло в огъна на общественото презрение към „гавазите". Колчем стане инцидент с кортеж на службата - заглавията са на половин страница. С картинки. Ами като се подшушне от агенция „Една жена каза" или някой недоволен уволнен неудачник се изяви, че гардове може би работят за престъпни групировки? Вой до бога. А че при всяка визита на високопоставена личност у нас колегите им от аналогични задгранични служби не спират да сипят суперлативи за българските държавни охранители - като подготовка и методи на работа.

Законът за НСО няма да промени нищо. Напротив, ще увеличи напрежението между общество и служба. Между служба и охранявани, да не споменаваме за пренебрегнатите от охрана. За възможните брожения вътре в самата служба да не говорим - това е опасно. И последна грижа е на чие подчинение ще е това прекалено мощно, прекалено неконтролируемо и в същото време прекалено зависимо от властта звено.

Проблемът е - например - че числеността, техническата му екипировка и бюджетът му са в пъти по-големи от тези на Специализирания отряд за борба с тероризма. А над България е надвиснала сериозна заплаха именно от тероризъм, а не от отстрел на бивши премиери с гаранционен срок 4 години.

А подопечните на НСО може да се плашат само, че при среща на улицата някой гражданин ще каже нелицеприятната истина в очите, споменавайки родата им. И за да ги опазят, гардовете имат нужда от автоматично оръжие, палки, белезници и др. помощни средства? Или ще се наложи охраняемите сами да си носят мрежичката с домати от пазара до вкъщи, вместо да я паркират в багажника на служебната кола с шофьор. И колата не бива да е „лада", нали?

Проблемите в НСО бяха много. Сега са с един повече. И той се нарича Закон за НСО. И отново службата няма никаква вина, че депутатите вместо да изпишат вежди, извадиха очи. Не своите, естествено. А сега други ще им сърбат дробеното. Може би след време ще се роди законотворец, който ще изравни везните на правата и задълженията на държавните гардове, числеността, въоръжението, автопарка на службата ще бъде адекватен на изпълняваните задачи, ще бъде пазен само който трябва, а охраняваните персони сами ще си разхождат кучетата...

Единственото, за което засега гардовете под пагон трябва да благодарят е, че народното представителство им спести унижението и тях да ги командва някой цивилен Бакалов...

Коментар на Евгени Колев, news.bg