Ксенофобията и расизмът в България ескалират с неимоверно темпо. Дали причина за това са бежанците, търсещи убежище у нас, или става въпрос за озверяване, не знам. Имам чувството, че народът спи или е дрогиран, защото липсата на адекватна реакция при съответен повод или инцидент буди съмнение за масово душевно заболяване. Вече не знам къде точно се намирам - дали в една огромна лудница, от която психиатрите са избягали и всички са на самолечение, или в уличен театър без режисьор, но със заучени по сценарий реплики, а пиесата се казва "България за българите!".

Връщайки се от работа в сряда, 19 август, около 21.21 ч бях нападната от скинари в рейс 76, който беше препълнен. На спирка "Стадион Васил Левски" се качиха четирима младежи с бръснати глави и татуировки. Двама от тях бяха изключително агресивни, единият подпийнал. Започнаха високо да крещят: "Смърт на циганите! Всички цигани вън от България! България за българите!". По-дребният поздрави пътниците с "Хайл Хитлер" и вдигна високо изпъната ръка! По-едрият и почерпен младеж започна да агитира другите да създадат партия, да се обединят и да убият всички цигани до един. После грубо изблъска и бутна един по-мургав гражданин от рейса, който не беше циганин, а почернял българин след почивка. След това се захванаха с мен. "Брато, дай да я ликвидираме тая чернилка! Дай да я смажем бе!", си каза репликата главният герой. Останалите пътници си траеха и гледаха. В един момент станах, за да сляза от рейса.

Гологлавият започна да ме блъска по ръката. Опитах се да го вразумя, но беше безполезно. Другият младеж произнесе защеметяваща реч пред аудиторията в рейса. "Ние сме българи! Ние сме обществото! България се командва от нас. Ква полиция, какви куки бе! Ние сме властта, не полицията! Ние командваме!", изстреля въодушевен монолог другият актьор, който ми се оказа съсед и тържествено заяви, че балконът му гледал към моя. Питам цялата общественост - това ли са наистина хората, които са фактор в България. Те ли командват страната ни? Кой е виновен? Подобни случки са ежедневие, а виновни за тях са всички. Гамените без възпитание и багаж в мозъка, които нападат редови граждани заради цвета на кожата им. Онези, които са им внушили, че такова поведение те прави герой. Онези (служители на реда), които смятат, че това е редно, въпреки че изрично е записано обратното в законите, които се кълнат да пазят. Тълпата, която седи в автобуса и по спирките безучастно и дори подкрепя хулиганските действия. Може би защото тайничко също намира това за геройство, само че поради овчедушие не им стиска да го правят активно. Всичко това е толкова трагично, че ми е жал за болното общество. Заразата се разпространява мълниеоносно и не знам дали дали ще се намери доктор, който да излекува обществото от душевната ебола.

Често се чувствам безпомощна, защото не мога да помогна на тези, които се нуждаят от помощ. За съжаление описаните от мен индивиди станаха мнозинство, а хората, носещи елементарен разум и възпитание - малцинство.

Коментар на Оля Ал-Ахмед, "Стандарт"