Интелектуалци организираха подписка с искане за отстраняване на шефа на НИМ проф. Божидар Димитров заради тезата му за възстановяване "до покрив" на древни крепости и храмове. Веднага бе организирана и контраподписка в негова защита. Даваме думата на водещи представители на двете страни в спора - проф. Ивайло Дичев и академик Георги Марков.

За мен атаките срещу Божидар Димитров са просто заяждания на политическа основа от отделни представители на Реформаторския блок. Защото той си върши работата като шеф на НИМ. Беше веднъж уволнен като директор именно при управлението на СДС през 1999 г., но после бе върнат на поста си. Може да му се направят известни забележки относно последните му тези относно аязмото в Плиска, в смисъл дали там е покръстен княз Борис, дали водата е лековита и т.н., но това си е в неговия стил. Но никой няма право да иска неговото пенсиониране, преди неговият работодател - министърът на културата, да обяви конкурс. Няма нужда да бъде атакуван от хора, които нямат нищо общо с историята и археологията. Защото етикетът "езически жрец" е не само смешен, но и напомня едно друго време, когато се лепяха етикети на идеологическите противници.

Какъв езичник може да бъде Божидар Димитров, след като се занимава с реставрация на старинни църкви? Та това му е лична тръпка. И противниците му използваха тази му слабост около спора за реставрацията на Голямата базилика в Плиска, за да го хванат на късо. Въпреки че реставрацията на даден обект се одобрява от цели комисии от специалисти. Димитров не може да реши сам кое и как да се реставрира, той просто си върши работата. При него няма "ама ще видим, обади се пак". А това е много важно в наши дни, когато всеки гледа да се измъкне от поемане на отговорност.

Несъстоятелни са и атаките срещу него заради ДС. Не само защото самият той никога не е крил това, и сам го изложи в цяла мемоарна книга. Става въпрос за сътрудничество към културно-историческото разузнаване. И преди всичко за работата му във Ватикана. Затова не мога да разбера хора, които се смятат за големи демократи и патриоти, а се хващат за всички тези неща, а не да водят една сериозна дискусия. Съзирам и елемент на чисто професионална завист от страна на инициаторите на подписката за отстраняването на Божидар Димитров от поста му. Защото той стана популярна публична личност и повдигна националното самочувствие на нацията. Това просто му е дадено. Иначе имаме много колеги историци, добри учени, пишат чудесно, но някак си пред камерите не могат да говорят. Затова и Божидар Димитров стана най-известният ни историк.

Коментар на академик Георги Марков, "Стандарт"