Виена за пета поредна година е най-добрият град за живеене в света. София е на 87-о място сред световните столици, и тъй като в Европа има 50-ина държави, това означава, че е много, много назад.

Без да се задълбочаваме, можем да обърнем внимание само на 10 неща, поради които София няма скоро да стане най-добрият град за живеене в света. За още по-ясно, по 5 неща, за това какво е София и какво не е.

София не е:

Град на пешеходци и велосипедисти. Категорично. Докато почти навсякъде колите са по тротоарите, а хората - на пътя, не може да става и дума за каквато й да е грижа за гражданите. Дори и новите велоалеи се правят по най-идиотския начин, просто да се отбие номера, да се усвоят средства и да се резнат лентички.

Столица на културата. Няма никаква драма, че Пловдив ѝ отмъкна домакинството. Няма нито едно място, на която голям изпълнител да организира концерт или събитие, без да блокира целия й трафик. А "Арена Армеец", макар и прекрасна за състезания по волейбол, не става за концерти, акустиката й е ужасна. Паркингът е малък, а и не е направена за лесен достъп с градски транспорт.

Град за отглеждане на деца. Общинските ясли, градини и училища не са достатъчни, за да осигурят настаняване на децата, затова родителите им трябва да търсят връзки за какво ли не. За да влезе детето ти в общинска ясла, градина, че дори и училище, трябва да работиш в "системата на образованието" или в "Топлофикация". Детските площадки са на изчезване, а на всичко отгоре не се и почистват и поддържат от общината.

Град на чистия въздух. Няма значение, че за няколко дни в годината се затваря "Ангел Кънчев", "Солунска" или "Шишман" за четене на книжки или продажба на ръчно изработени аксесоари. През останалото време всички гълтаме праха от огромния поток от автомобили, пушека от витошките квартали и ерозията на "зелените" площи.

Град на сигурността. За да имате някаква сигурност, че апартаментът ви няма да бъде обран, е необходимо, но не и достатъчно условие да залепите на прозореца си стикер на някоя компания за сигнално-охранителна техника. Както и на вратата на жилището, а още по-добре и на етажа. Не бива да сте цветнокож, защото е опасно.

София е град на:

Автомобилите. По един или друг начин развитието на градската инфраструктура се извършва по точно такъв начин, който да улеснява преминаването с автомобил през нейната централна част. Независимо, че има синя и зелена зона, можете да видите коли, паркирали на всевъзможни места, включително и в Борисовата градина, където дори има "буферен паркинг" около Националния стадион.

Заведенията. Няма две мнения, през последните години в столицата има бум на всякакъв вид кафенета, ресторанти и пицарии, особено в района на някога известната с лъскавите си бутици "Витошка". При това, цените в кръчмите ни са най-ниски в целия Европейски съюз. Така те може да са недостъпни за повечето хора, но са манна небесна за чуждите туристи.

Хостелите. Ниските цени в заведенията, както и евтиният алкохол, който се продава на всяка крачка в лавки, клек-шопове и други рудиментарни обекти, както и "бомбичките" с 200-грамов концентриран алкохол, правят столицата в нещо като целогодишен Слънчев бряг, но без морето. Ето защо в центъра ще видите толкова младежи с големи туристически раници.

Кучетата. Особено в центъра изпражненията от бездомни и домашни кучета са на всяка крачка, а пред много от станциите на метрото кротко се изтягат улични песове. Навсякъде може да разхождате домашния си любимец дори и без каишка, като той е свободен да оставя изпражненията си, където пожелае. В най-добрия град за живеене в света (виж горе), собствениците на кучета са задължени да ги водят на повод винаги, а разхождането им без каишка е позволено само на определени за това места, които са оградени.

Архитектурните чудеса. Никъде не е толкова валидно правилото, че първата работа на българина, когато се нанесе в ново жилище, е да остъкли терасите, да бутне две-три стени, за да усвои някое и друго пространство, да овеси някой климатик, от който да капе вода върху тротоара и да сложи антена за сателитна телевизия. Дори и сгради с оригинална архитектура, които са печелили награди за нея, вече са окичени с гроздове от климатици, да не говорим за т.нар. сталински барок на административните сгради.

В София може да откриете невероятно съчетание от южноевропейска лежерност, ориенталско безвремие и достойна за "Гинес" администрация. Защо, по дяволите, живеем в този град, въпреки всичките му неуредици? Защото го обичаме, с целия му прах, шум и странни привички. Защото в него всеки може да открие любимото си място. Защото животът ни преминава по неговите улици и тротоари, по които от време на време биваме ухапвани от някое улично куче.

Но няма да е лошо, ако неговите управници мислят не само за рязането на летнички, а и за няколко години напред. София расте, но и старее. И в един момент може да се окаже, че в нея са останали само чужденците и бездомните кучета.

Коментар на Емил Петров, "Клуб З"