Европа е изправена пред най-голямата бежанска криза след края на Втората световна война. Според данни на Европейската агенция за управление на външните граници (Фронтекс) 340 хиляди имигранти са били преброени по границите на ЕС от началото на годината до юли.

През това време при опит да достигнат Европа през Средиземно море са загинали най-малко 2560 имигранти. Миграционният натиск се засилва през последните месеци, като през юли е поставен рекорд - 107 хиляди нелегални имигранти са влезли в Европейския съюз. 69% от тях са от държави с военни конфликти, като Сирия, Еритрея, Сомалия, Дарфур, Ирак и Афганистан. От Фронтекс съобщават, че движението на имигрантите се насочило от Бяло море към Егейско море. Намалява броят на имигрантите, които се движеха от Либия към Италия, а се увеличават тези по линията през Турция към Гърция. Това е основният път в момента на сирийските бежанци, които съставляват голяма част от имигрантите към Европа.

При всички тези обстоятелства как се отнася Турция, в която има над 2 милиона сирийски бежанци и през която минават огромна част от сирийските мигранти?

Турция в момента е изправена пред няколко сериозни предизвикателства - политическа нестабилност, проблеми с икономиката и сигурността. Миналият четвъртък турската лира регистрира най-ниското си равнище спрямо американския долар, като се срина до рекордно ниското ниво от 3 лири за един долар. Икономическите показатели на страната не са обнадеждаващи. Освен това държавата е под кървавата заплаха на терора, като в рамките на повече от месец са дадени 57 жертви. Сякаш командвани от един център терористичните атаки се активираха след парламентарните избори на 7 юни, когато се разбра, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган губи мнозинство в парламента и не може да състави самостоятелен кабинет и да направи необходимите конституционни промени за преминаване към президентска република. Желанието на Ердоган да създаде "президентска република от турски тип" тласна страната към предсрочни избори.

Както се вижда от казаното досега проблемите с бежанците за управляващите в Турция и Ердоган остава на заден план. Според официалната статистика, оповестена преди седмица от турското вътрешно министерство, в страната са регистрирани 1,905 милиона сирийци. Но в действителност се предполага, че сирийските бежанци наброяват поне 2,5 милиона души. От над 4 милиона сирийски бежанци по света почти половината се намират в Турция. Ситуацията със сирийските бежанци в Турция е критична и създава сериозни проблеми пред държавата. Страната е похарчила досега 6,5 милиарда долара за сирийските бежанци. Най-малко 100 хиляди бебета бежанци са се родили в Турция, а 400 хиляди от бежанците са под 4-годишна възраст.

Според Андрю Гарднър от Амнести интернешънъл, бежанците в Турция скоро няма да се върнат по домовете си, а ще останат да живеят в страната постоянно. В Турция около 270 хиляди бежанци живеят в 22 лагера, а останалата част от официалните 2 милиона бежанци са из цялата страна. Гарднър посочва, че работата, която върши Турция със сирийските и иракските бежанци е много стратегическа и в бъдеще ще запази своята значимост. Той изтъква, че бежанците в южната ни съседка са от 4 години там и на тях вече не може да се гледа, като на "гости". Подходът на държавата към тях е недостатъчен и трябва да се направи всичко възможно, за да се адаптират към обществото в Турция.

Извън лагерите и местата за временно настаняване голяма част от бежанците, поради това, че са бедни, живеят по много хора в едно жилище. Гарднър смята, че международната общественост трябва да подпомогне Турция, за да се справи със ситуацията. Той определя, като срамна реакцията на международната общественост, но "сме щастливи, че Турция помогна на бежанците. Но вече е време страната да работи по-активно с международната общественост".

Според доклад на различни организации половината от засегнатите от кризата са деца. Около 400 хил. деца бежанци не получават образование, нито психологическа подкрепа. Поради липса на финанси помощите за бежанците са спрени.

Гл. ас. д-р Али Чаглар Дениз от университета "Ушак", който е правил теренни проучвания в градовете Газиантеп и Килис, предупреждава, че в момента обществото в Турция е като буре с барут, готово да пламне от една клечка. Той посочва, че бежанската криза ще отвори двустранна травма в обществото.

В основата на проблема лежи незнанието докога бежанците ще останат в страната. Той споделя, че първоначалните симпатии към бежанците, които са избягали, за да се спасят от жестокостите на Башар Асад, са се превърнали в антипатия. Проблем е също, че между толкова онеправдани бежанци се появяват и мошеници, които злоупотребяват с нещастието на хората. Сирийските бежанци работят за няколко пъти по-ниски заплати, а наемите в градовете с концентрирани новодошли са се увеличили двойно. Всичко това поражда омраза и ненавист срещу тях.

Председателят на Сдружение за солидарност с бежанците Еда Бекчи посочва, че политиката на отворени врати към мигрантите на турското правителство е била правилна, но трябва да се предприемат стъпки за трайни решения на проблема. Тя изтъква като основни проблеми, че сирийците работят без осигуровки и че децата не получават образование. Тя припомня, че ако не се решат проблемите на бежанците в бъдеще те ще се умножат.

Не искаме да се сражаваме

През последните месеци освен познатия маршрут от Истанбул през Одрин към България или Гърция мигрантите използват и друг - през Измир към гръцките острови и се насочват към Западна Европа. От известно време Измир кипи от мигранти. Според официалната статистика техният брой е 69 350, но реално са около 100 хиляди. През юли месец от Турция към гръцките острови са преминали над 33 хиляди мигранти. Голяма част от тях са от Сирия или Афганистан. Всички хотели в Измир са пълни с мигранти. Голяма част от сирийците в града буквално живеят на улицата. Част от тях са напълнили дворовете на джамии, спирки, градинки и т.н. Открито посочват, че използват интензивно егейската брегова ивица за нелегално преминаване в Гърция, откъдето се насочват към Западна Европа. Всеки ден стотици поемат по пътя на неведомото за един по-добър живот.

Сирийските мигранти са концентрирани в историческия квартал на град Измир "Басмане". Турските медии публикуват обширни материали за тяхната драма. През последните седмици броят на сирийците се е увеличил значително и властите изнемогват пред прииждащите многобройни мигранти. Прави впечатление, че 80% от сирийците са млади мъже, посочва в материал в. "Хюриет". Вестникът подчертава, че сирийците бягат от силите на Башар Асад и терористичната ИДИЛ. Те посочват, че бягат от армията, която мобилизира мъже между 18-35 години и изтъкват, че нямат желание да се сражават. Младите мъже споделят, че целта им са гръцките острови, откъдето да се насочат към Западна Европа. Но се страхуват да говорят защото се разпростира мълвата, че сред огромната група мигранти има агенти на Асад и членове на ИДИЛ.

Група млади мигранти, сред които има адвокати и инженери, споделят, че са нямали друг избор освен да избягат. Те разказват, че в Сирия парите имат решаваща роля. Срещу 300 долара са получили паспорти. Направили са два неуспешни опита да преминат към Гърция, но са били върнати отново в Турция. Но са решени да пробват пак, докато успеят, защото ако до месец не го направят Турция ще ги екстрадира. И това означава да се включат в армията на Асад. За това поемат всички рискове по опасния морски път. Подобна е съдбата на почти всички млади мигранти в квартал "Басмане".

За да се приготвят за опасното пътешествие към Гърция, сирийците се запасяват със спасителни жилетки, вътрешни гуми и с надуваеми лодки. Една спасителна жилетка струва 75 турски лири. В историческия квартал на Измир цялата търговия се върти около сирийските мигранти, посочва в. "Мейдан". Всички търговци печелят сериозни суми на гърба на клетите хора.

На всеки ъгъл в квартала има хора, които работят за трафикантите, разказва в. "Мейдан". Те не се крият, а "работят" на открито. Срещат се със сирийците обикновено в ресторанти, като за половин час се договарят с 7-8 души. Трафикантите на хора започват да се пазарят от 1500 долара на човек, за да ги прехвърлят на гръцките острови, като могат да смъкнат цената до 1100 долара.

За мигрантите е много важно да намерят доверен трафикант! Защото в квартала има както истински, така и трафиканти мошеници. Сириецът Е.К. споделя, че се е спазарил за тричленното си семейство с един трафикант за 2800 долара, но мошеникът е изчезнал и не се появил повече. В местния полицейски участък в "Басмане" е пълно с подадени жалби от подобен род.

Областният управител на Измир Мустафа Топрак посочи, че няма да си затварят очите пред трафикантите на хора. Той помоли сирийците да не се доверяват на трафикантите, които им застрашават живота, като добави, че в този "сектор" се въртят милиарди долари.

Бежанският натиск на границата ни с Република Турция също продължава. Трафикът на емигранти през българо-турската и турско-гръцката граници се е превърнал в доходен бизнес за милиарди турски лири. Организаторите му са в Истанбул. Оттам бежанците тръгват за нашата или гръцката граница. Не ги спират телените огради. Мнозина преминават граничните пунктове, укрити в тайници на камиони. Това се посочва в статия на в. "Заман-България". Със стратегическото си положение Одрин се е превърнал в разпределителен център за миграция в посока Гърция или България и от там за Западна Европа. Той е придобил печална слава в Европейския съюз, както и в страните от където идват бежанците.

Коментар на Тайфур Хюсеинов, заместник-главен редактор на вестник "Заман", БГНЕС