Проблемът с бездомниците в България е от около 25 г. В началото на прехода над 90% от хората у нас имаха собствени жилища. Това бе в рязък контраст с картината в развитата западна част на Европа, където делът на хората със собствени жилища бе значително по-малък.

През последните над 20 г. в страната ни, но и на други места по света, се разви един общ процес на концентриране на доходи и богатство, включително и на жилища, въпреки че имаше т.нар. имотен бум или балон, основно - чрез кредити. За съжаление, впоследствие част от тези хора в САЩ отидоха на палатки, когато се спука "балона", поради невъзможността на хората да плащат ипотеките си.

У нас също се задълбочи процеса на разслоение - една малка част придобиха много имоти, които отдават под наем, а други загубиха дори единственото си жилище, заради зле планирани и трудни за плащане банкови заеми. Този сектор отразява цялостната икономическа и социална ситуация в България. Допълнителни усложнения внесе т.нар. имотна мафия, която ускори процеса с незаконното отнемане на жилищата на хора в затруднение. Това не е единствената причина, която направи мнозина българи бездомници. Икономическите условия също вгорчиха живота на сънародниците ни, част от които бяха принудени да се разделят с жилищата си, залагайки ги за непосилни заеми.

Към столицата в рамките на тези две десетилетия се насочиха много хора от периферията на страната в търсене на препитание и добра работа. За част от тях бе извънредно трудно да поддържат жилище под наем и когато се стекат неблагоприятни обстоятелства оставането без работа и без покрив се превръща в реалност.

Наскоро правихме изследване, насочено към просещите хора и се оказа, че повечето от тях са бездомни, с незначителни изключения. За нас като анализатори тези явления са крайни форми на социално изключване и маргинализация.

Къде е тук ролята на държавата?

За социалната й функция дори не искам да повдигам въпрос - тя се подразбира. Но смятам, че е длъжник на всички ни по отношение на почти безнаказаните престъпления, които се извършват от имотната мафия. Смятам, че има цяла мрежа от групи, често с тайната подкрепа на държавни служители, институции и юристи, която върши тези измами спрямо беззащитни по една или друга причина българи. Ако нямаше тяхно участие тези престъпления не биха се случвали. Оказва се, че обикновеният българин е незащитим в ситуациите, в които го въвличат пипалата на този октопод, а частната собственост у нас изобщо не е неприкосновена, както е по основния закон в държавата. Да, собствеността е защитена... но не за всички.

Участниците в тези престъпни мрежи отнемат не само жилища, но и фирми, корпоративни хитреци прехвърлят огромни дългове на роми, бедни пенсионери пък страдат от крадци и телефонни измамници. И в края на тази верига буксува съдебната система, което е истинска трагедия за тези хора.

Справянето с бездомничеството и просията има едно име - икономическо възстановяване на страната и социалното й нормализиране.

А ако не бъде прекратена концентрацията на доходи и богатство в ръцете на шепа избрани, специално за България, страната ни ще продължава да се срива все по-надолу и по-надолу в класациите за стандарт на живот и индекс за човешко развитие. Такъв обрат, обаче, обхваща голям списък от неотложни промени.

В този жесток процес се намесва и проблемът с бежанците. За съжаление, нашите бедни също са засегнати от тази вълна, но когато отиват да търсят късмета си в други страни. Те имат същите трудности като бежанците, когато мигрират зад граница - търсят работа, препитание и когато не намерят създават или попадат в гета, започват да просят.

Не мога да прогнозирам дали и кога България ще почувства осезателно признаците на бежанската криза, но като гледам какво става в Македония, се опасявам за близкото бъдеще...

Коментар на проф. Духомир Минев, председател на Европейската анти-бедност мрежа - България, пред БГНЕС