/КРОСС/Бизнесът може да помогне за финансовото обезпечаване на научни изследвания.

Очевидно е, че подготвяните във висшите училища специалисти не отиват изключително в държавни учреждения и стопански организации, а се ползват в голяма степен и от различни частни производствени предприятия и фирми. Интересите на частния сектор са тясно свързани и с определянето на броя на необходимите специалисти по държавна поръчка, които трябва да бъдат подготвени за нуждите на различните направления на производството през следващите години. Поради това трябва да се очаква, че частният бизнес също ще е заинтересован от инвестирането на средства в образователния процес и подготовката на висококвалифицирани специалисти. За съжаление обаче досега Министерството на образованието и науката не е направило нищо за установяване на по-тясно сътрудничество с браншови организации и отделни частни фирми за финансовото обезпечаване на подготовката на квалифицирани специалисти.

Субсидирането на университетите от частни фирми е практика, която датира отдавна в повечето индустриално развити страни. Прекият контакт със студентите по време на практиките и стажовете в предприятията в същото време дава възможност на бизнеса да осъществява и ефективен подбор на необходимите му кадри. В редица страни фирмите, и особено големите промишлени компании, запознават по този начин студентите със своето производство, като разчитат, че след завършването си те ще търсят именно тази техника или тези материали, с които вече са свикнали да работят в студентските лаборатории. Друга реална възможност за сътрудничество с бизнеса е срещу предоставената за обучението на студентите специална техника висшите училища да се реваншират на фирмите спонсори, като например организират опреснителни курсове за повишаване квалификацията на техни служители на същата апаратура.

Безспорно, в този момент на икономическото развитие у нас много от фирмите на частния бизнес все още не са се стабилизирали до такава степен, че да отделят значителни средства за подпомагане на учебния процес във вузовете, а няма и съответната законова уредба, която да стимулира такава меценатска дейност. Все пак има и достатъчно стабилни и добре развиващи се фирми, включително и международни, които могат да подпомогнат образователния процес, ако не с друго, то поне с целево осигуряване на съвременни технически средства и компютърни програми за подготовката на специалистите от тяхното направление. За да се улесни това сътрудничество, е необходимо в учебните програми (особено в магистърската степен) да се включат в по-голяма степен учебни практики (евентуално и на временен трудов договор със заплащане), които да се провеждат в предприятия и фирми от съответния бранш. По този начин учебният процес ще може да се провежда с помощта на съвременна материална база и програмно осигуряване. Така

ще се съкрати значително времето за адаптация

на специалистите към реалните условия на работното им място при започване на трудовата им дейност.

За да има действително плодотворно сътрудничество с частния бизнес, е необходимо също така да се редуцира броят на висшите училища и те да се превърнат в научно-изследователски центрове със съвременна материална база, в които преподавателската работа се съчетава с научните изследвания за решаване на конкретни производствени проблеми чрез грантово субсидиране от бизнеса на отделни изследователски групи. Така ще се създадат условия за устойчиво професионално научно развитие на преподавателите и изграждане на административен капацитет за организиране и ръководство на научноизследователски проекти (включително по различните оперативни европейски програми). Същевременно по този начин по-пълно ще се използва научният потенциал на преподавателите за решаване на редица приложни проблеми в областта на научната им дейност. Така висшите училища ще могат безпроблемно да се включват в състава на високотехнологични паркове - основните центрове за създаване и внедряване на висши технологии, да участват в работата по научноприложни проекти - национални и международни, съвместно с други стопански и научни организации, например институтите на БАН, ведомствени научни бази и други научни центрове.

От друга страна, чрез извършването на научноизследователска дейност преподавателите ще повишават непрекъснато квалификацията си, а получените от тях конкретни научни приноси ще бъдат в основата на тяхната персонална оценка и кариерно развитие. В същото време разкриването на възможности у нас за ефективна работа по научни проекти (включително и международни) и участие в по-голям брой значими научни статии и публикации, необходими за тяхното академично развитие, ще доведе и до по-добри условия за по-бързото кадрово израстване на младите кадри. А това, от своя страна, ще намали стремежа на младите специалисти към

напускане на страната,

като им се предоставя възможност да се реализират професионално у нас.

В научните изследвания е необходимо да бъдат най-тясно привлечени и студентите, особено тези от магистърската степен, като обучението им задължително да завършва с дипломна работа с оригинални научни приноси. Така те ще получат по-висококвалифицирана подготовка, тясно свързана с последните достижения в дадената научна област, ще се развият креативните им способности и ще се създадат условия за оформянето им като висококвалифицирани специалисти в съответната област.

За по-доброто съгласуване на основните насоки на развитието на икономиката с необходимостта от подготовка на кадри в дадена област на обществената дейност е разумно да се създаде държавна Дирекция за научни изследвания и технологии (напр. подобно на DGRST във Франция), в която да участват представители на висшите училища, на БАН и Академията за селскостопански науки, на различни стопански браншови организации и на експерти от НПО. Тази дирекция трябва да определя числото на специалистите, които да се подготвят по държавна поръчка в близките години от висшите училища за дадено стопанско направление, както и въвеждането на нови перспективни специалности. Така ще се избегне скандалното обучение в някои вузове на

никому ненужни специалисти

в екстравагантни специалности от преподаватели без академичен потенциал в съответната област. През тази дирекция трябва да преминава и възлагането чрез конкурсен принцип на грантовото субсидиране от страна както на бизнеса, така и на МОН, на отделни изследователски групи от университетите, които да провеждат фундаментални изследвания или да решават конкретни производствени задачи във връзка с технологичното развитие. Така ще се пресече и възможността за спекулативно финансиране на дадени проекти срещу процедури за хабилитиране или присъждане на докторски титли, каквато срамна практика беше разкрита през последните години във фонд "Научни изследвания" към МОН.

Наличието на тази дирекция ще помогне да се избегнат и някои несъответствия между търсенето и предлагането на висококвалифицирани кадри у нас, констатирани от редица международни организации като "Менпауър" и "Бизнес Юръп", от наши браншови организации като БСК, както и в последните доклади на Европейската комисия. Посочените от тези организации данни показват, че у нас не се подготвя нужният брой от квалифицирани специалисти, необходими за конкретни области на живота, където има незаети места - инженерни и технически кадри, специалисти в IТ технологиите, лекари, училищни педагози и др. Вместо това в много случаи самоцелно се произвеждат специалисти в хуманитарните науки (преди всичко юристи и финансисти) - така например при необходими 2000 души са подготвени 24 000. А това поражда безработица сред висшистите и необходимостта от тяхната преквалификация. Чрез тази дирекция ще се насочват и усилията за подготовка на необходимите кадри в някои нови перспективни направления на стопанската дейност.

От своя страна, бизнесът трябва да се мотивира да влага свои средства във висшето образование, като се изработи и приеме нов закон, който да стимулира меценатската дейност, свързана с университетите, като например тези средства за подпомагане на образованието да бъдат отчислявани от облагаемите доходи. Също така най-добре подготвените студенти по време на практиката след завършване на висшето си образование следва да постъпват с предимство на работа в предприятието или фирмата, където се провежда практиката или която е осигурила субсидията. Това ще стимулира и самите студенти към по-задълбочено усвояване на учебния материал и повишаване на професионалните умения в една конкурентна обстановка за заемане на предложените работни места веднага след напускане на студентската скамейка.

По този начин университетското образование в България ще бъде постоянно адаптирано към нуждите на пазара на труда и ще произвежда висококвалифицирани конкурентоспособни специалисти, които ще могат да се реализират успешно на родна почва и ще допринасят за развитието на стабилна икономика с висока добавена стойност у нас. А това, от своя страна, ще допринесе съществено за стабилното икономическо развитие на страната по пътя на направения цивилизационен избор в рамките на Европейския съюз.

Автор: Проф. д-р на химическите науки Александър Добрев - преподавател във Факултета по химия и фармация на СУ "Св. Кл. Охридски"

Източник: "Сега"