/КРОСС/Точно преди година ни напусна майстора на словото Валери Петров.

В памет на хвърчащия човек се организира 24-часово четене на неговите произведения. Своеобразният творчески маратон ще се проведе днес, като за него няма специално указани места, а инициативата цели всеки желаещ просто да отиде в някоя библиотека, книжарница или литературен клуб и да започне да чете творби на Валери Петров. Десетки в социалната мрежа вече заявиха желание да разгърнат любимата си стихосбирка на поета, детска книжка, а защо не и преводите му на Шекспир, за да се докоснат отново до изящното му слово.

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му - д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. "Фронтовак"). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател", народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003). Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор на цикъл стихотворения "Стари неща малко по новому" (1945), "Стихотворения" (1949), поемата "В меката есен" (1960), пътеписа "Книга за Китай" (1958), пиесата "Когато розите танцуват" (1965), сатирични стихотворения и поеми "На смях" (1970), "Бяла приказка" (1977), "Копче за сън" (1978), "Пет приказки" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др. Пише сценарии на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988).