/КРОСС/По случай своята десета годишнина единственото безплатно онлайн издание у нас за естествени и хуманитарни науки „Българска наука" подарява на своите читатели 80 от най-вълнуващите и коментирани статии на български научни специалисти през последното десетилетие. 

Юбилейният 80-ти брой на списанието включва 60 български автори, а впечатляващите 1111 страници представят увлекателни анализи в разделите „Наука", „Технологии",„Физика", „Космически науки", „Земя", „Биология", „Медицина", „Икономика", „История", „Хуманитаристика" и „Военно дело".

В новия брой любознателните читатели ще научат:
Кога са се разхождали хипариони в пазарджишкото село Дорково?
Как прохожда първият цветен дългометражен филм?
Кои са българските острови в Черно море?
Как цветовете на пеперудите могат да помогнат за откриването на диабет в ранен стадий?
Защо България е наричана „Прусия на Балканите" след края на Балканската война?
Има ли наистина извънземни и ако да, защо продължават да си „мълчат" така упорито?
Защо България е икономически най-изостаналата държава в ЕС?
От къде тюлените монаси са взели странното си име и защо ги наричаме „живи фосили" днес?
Защо фолколорните фестивали в България добиват все по-голяма популярност през последните години?
Кой е единственият жив организъм на планетата, който може да оцелее в космоса?
Какво представляват и как действат ваксините?
Доколко сериалът „Викинги" се доближава до реалността?

В допълнение още хиляди вълнуващи отговори очакват своите читатели на интернет страницата на списанието www.nauka.bg, обновена специално по случай годишнината му.

Всички статии и материали в списанието са написани от български учени, специалисти и експерти в различни области и полета на знанието. И не само. „Част от авторите ни са българи, чиито интереси надхвърлят самото четене по дадена тема и стават „специалисти" по нея, без дори да имат тапия за това. Например някои потребители правят собствени изследвания на дадени исторически теми, като се ровят в архиви, четат документи в оригинал и т.н., само и само да се запознаят подробно с материя, която е частично изследвана. Така неформално те се самообразоват, а чрез собствените си изследвания образоват и нас." Не на последно място специалисти от различни научни области щателно проверяват всяка една теория, публикация и информация, за да не се допускат грешки и субективност на представените научни търсения.