/КРОСС/След тежкият понеделник, който преживяха световните финансови борси, анализаторите от различните страни на земното кълбо определят различни виновници. Ктайците казват, че вината е в плановете на управлението на федералния резерв на САЩ за затягане на паричната политика и вдигане на лихвите. Щатските анализатори са категорични, че за срива на световните фондови борси е отговорен именно Китай, заради обезценяването на юана и разрешението пенсионните фондове да инвестират във фондовия пазар.

Според банкера Левон Хампарцумян това, което се случва в Китай, показва, че страната навлиза в друга фаза на развитие. От изключително бързо и бурно развитие вече минава в една много по-спокойна фаза, каза той в интервю за БНТ.

Къде сме ние в цялата тази дилема?

Според Хампарцумян за България директни последствия от това, което се случва в Китай, няма, но има индиректни. Но - добави той - ако сме достатъчно разумни, всяка криза е и възможност.

Според банкера нашата задача сега е да направим необходимите реформи и да се адаптираме към променящата се среда в наша изгода.

Правителството се готви да ревизира закона на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, известен като Закон за офшорките, така че 10% от капитала на банките, медиите, застрахователните и пенсионните дружества, публичните компании, футболните отбори, социологическите агенции и други да могат да бъдат притежаване от офшорни дружества.

Хампарцумян припомни, че когато се е създавала КТБ, пак е имало 10-процентно ограничение - ако някой купи над 10% трябва да иска разрешение на БНБ. Тогава 11 или 12 фирми са купили КТБ. "Не офшорната регистрация е проблемът, а какво се крие", каза той. По думите му, зад офшорните регистрации на фирмите стои желанието на собствениците имената им да не се знаят по някаква причина, а това може да бъдат бизнесмени, действащи или доскоро действащи политици. "Ако опитваме да решаваме етични, морални или пиарски проблеми със закон, едва ли ще е успешно", допълни той.

Банкерът каза, че в България имаме един набор закони, които са хармонизирани с европейското право и би трябвало да бъдем доста добре, но на практика не е така.

Ако се постигне събираемост на 30% от парите на фалиралата Коропративна търговска банка (КТБ), това вече би било добър успех, смята главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк".

"Надали ще се съберат 5 млрд. лв. Хората, които чакат нещо, няма да го получат или ще получат малко", каза банкерът. По думите му "има огромни пари, които са разпилени - проектът "Бареков", проектът ТВ7, индустриални начинания, в които са харчени безогледно пари, т. нар. касов дефицит от 200 млн., което са касови плащания на някакви хора около нас...".