/КРОСС/ На Свети Иоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, подобавало да предвари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод. Това се случило така.

Ирод, наречен Антипа, бил зла издънка от зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея. Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца*. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато той бил жив, и така извършил голямо беззаконие, като хищник, прелюбодей и кръвосмесител.

И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието Свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" (Марк 6:17-18).

А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат Свети Иоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си. Той почитал Иоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела, и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" (Мат. 14:5). Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, а го държал в тъмница, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.

Свети Иоан останал задълго в тъмницата. Учениците му се събирали при него и той често ги поучавал в добродетелен живот според закона Божий. Възвестявал им за вече дошлия в света Месия и както се разказва в Евангелието, ги пратил при Него: "А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат. 11:2-3) Той ги изпратил да питат не защото самият не знаел това. И как би могъл да не знае Този, Когото сам кръстил и над Когото видял да слиза от небесата Светият Дух, за Когото чул да свидетелства и гласът на Отца и, накрая, той сам посочвал: "Ето Агнецът Божий" (Иоан. 1:36).

Иоан пратил учениците си при Господа, за да видят те с очите си славните Му чудеса и окончателно да се убедят в това, че Той, Иисус Христос, е дошъл да спаси човешкия род.

След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси (управители на области, бел.ред.) и устроил голямо пиршество (Марк. 6:21). На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на Свети Иоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Иоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.

Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта; защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде "гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски" (Марк. 6:21, слав. превод). Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на Свети Иоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.

Според някои и след посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат. О, какъв голям страх обхванал всички седнали на трапеза, та когато видели обагрената с кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова. Но танцьорката я взела с дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Иоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.

Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севастия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място. Как светата глава била взета оттам, е описано във възпоменанието на двадесет и четвърти февруари, когато се празнува намирането й.

След убийството на славния Предтеча и Кръстител Господен Иоан, окаяният Ирод извършил и друго, не по-малко злодеяние. Той се присмял на нашия Господ Иисус Христос по време на доброволното Му страдание за нас, както повествува Свети евангелист Лука: "Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата" (Лук. 23:11).

Но Божието отмъщение не закъсняло да се извърши над пророкоубиеца и поругателя на Христа. Кръвта на Иоан викала против него към Бога, както някога кръвта на Авел против Каин (Бит. 4:1-16), а също и другите беззакония на Ирод особено поругаването на Господа Иисуса Христа, му навлекли справедливото Божие наказание. И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийският цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му воини били избити, а той едва се спасил. След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение заедно с прелюбодейката и нейната дъщеря.

Първоначално те били изпратени в галския град Лион, а после в испанския град Илерда, където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си, която танцувала на гощавката. Това станало така. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когато вървяла, ледът се пропукал, тя паднала във водата и потънала до шия. По Божието правосъдие ледът я стиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията и. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на Свети Иоан.

След това загинал беззаконният убиец Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.

А Свети Иоан, както приживе, така и след кончината си бил Предтеча на Господа, защото предварил слизането Му в ада и възрадвал светите праотци, като благовестил явилия се в плът Бог. Заедно с тях той бил изведен от ада, разрушен чрез Възкресението Христово, и в Царството Небесно се сподобил с много венци като девственик, пустинножител, учител и проповедник на покаянието, като пророк, Предтеча, Кръстител и мъченик.

По неговите молитви да настави и нас на пътя на истинското покаяние и да ни сподоби с Царството Небесно Христос, нашият милосърден Господ и Бог, на Когото с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски

Днес е малък Велики петък, втори Велики петък. Защото днес е погубен най-големият от всички, родени от жени - св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен. На Велики петък хората са убили Бога, разпнали са Бога. На днешния свят ден хората са убили най-великия човек. Най-великия, и това го казвам не аз. Какво са моите похвали за великия и славен Предтеча Господен, когото Господните уста са възхвалили повече от когото и да било от хората, повече от когото и да било от апостолите, от ангелите, от пророците, от праведниците и мъдреците. Защото Господните уста са изрекли за него: Той е най-големият от всички, родени от жени. И на този свят няма по-голяма похвала от тази.

Затова днешният ден е малък Велики петък. Ето, безумните хора убили най-големия праведник. Пречел ли им е с нещо? Да, пречел е на развратния цар Ирод и на блудната Иродиада. Божията Правда и Божията Истина пречи на беззаконниците, пречи на жалките грешници, пречи на всички, опиянени от различни страсти.

Какво е това? Този свят не се ли е превърнал в лудница? Хората не искат Бога, не искат най-големия праведник в този свят. Кого искате? Кого желаете? С какво ще замените Христос? С кого ще замените свети Йоан Кръстител? Със себе си ли?! Когато хората полудеят от гордост, когато полудеят от самолюбие, тогава не им трябва Бог, не им трябва Божията Правда. Те обявяват себе си за богове. Предлагат своята малка, лъжлива истинка за велика, спасителна истина. Провъзгласяват своите малки, земни, мижави правди за най-велика правда: на нас не ни трябва Христовата Правда, ние не искаме Божията Правда! Да, хората, слепи по ум, слепи по душа, не виждат и не искат да видят, че в този свят човекът, истинският човек, не може да издържи без Бога. Защо? Поради това, че този свят е пълен с Иродовци, пълен е с фарисеи. Иродовците търсят главата на Йоан Кръстител, Иродовците търсят главата на всички земни праведници, а фарисеите, лъжливите книжници, фалшивите мъдреци на този свят искат смъртта на Богочовека Христос. Да, днешният празник е вторият Велики петък. Защо? Защото след злодеянието, извършено на Велики петък, няма по-голямо злодеяние от това, което е било извършено на днешния ден, когато Ирод е погубил най-големия от всички, родени от жени. Защо Спасителят така е възвеличил св. Йоан Кръстител, както никого от хората? Защото, братя, светият Предтеча олицетворява в себе си, в своята личност, всички небесни добродетели, всички добродетели на всички пророци, на всички апостоли, на всички мъченици, на всички небесни ангели, на всички изповедници. Ето, днес ние честваме гибелта, посичането на първия апостол между апостолите. Защото Господният Предтеча пръв е бил изпратен от Бога, за да види и да открие на света Спасителя на света. Много преди апостол Петър, преди апостол Натанаил, преди когото и да било, той е показал на света Бога, Който се е въплътил и се е явил като Господ Иисус Христос. Първият апостол, който вижда Светия Дух да слиза от небето над Господ Иисус, когато Той се кръщава в Йордан, и Го обявява за Син Божи и Спасител на света. Той, именно той е и първият евангелист между евангелистите, който пръв е открил и показал на света Носителя на всички най-важни вести за човешкия род, Господ Христос.

Светият Предтеча в няколко думи е събрал цялото Евангелие. Когато погледнал на Изток, той е казал на целия човешки род от Адам до ден-днешен: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". Ето го Царството Небесно - Господ Иисус от небето. Когато се обърнал на Запад и погледнал хората, потънали в грехове и смърт, той извикал и към тях: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". Когато погледнал на Север и Юг, видял същите хора - всички те били роби на греха, роби на смъртта и на демоните. На всички извикал със силен глас единственото славно и свято, и спасително Евангелие: "Хора, покайте се, защото се приближи Царството Небесно."

Когато Господ започнал проповедта на Своето Евангелие, тази най-мощна проповед, Той поставил тези думи за начало и край на Своето Евангелие: „Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно". Ето защо светият Предтеча е първият евангелист между Христовите евангелисти.

Днес хората усетиха ангела в плът, този земен ангел и небесен човек. Не само старозаветният пророк е нарекъл Предтечата Ангел Господен, но и Сам Господ е казал, че той е ангел, изпратен пред Него, за да приготви пътя Му. Не само пророк, е казал Спасителят за Кръстителя, но и повече от пророк - Ангел Господен. Така светият Предтеча всъщност е първият ангел в плът между по-късните многобройни ангели в плът, Божиите светии, които на земята са живели като небесни ангели, а на небето са останали свети Божии хора.

Днес, именно днес ние честваме великия празник на първия между новозаветните пророци. Той е обявил на човечеството, че Господ Христос се явява на света не само като Спасител, но и като Съдия на света. В Неговата ръка са секирата и лопатата: Господ ще очисти гумното на земята и в деня на Страшния Съд ще отдели пшеницата от плевелите, праведните от неправедните. Всичко това е видял великият пророк, Предтеча и Кръстител Господен. Затова и днес го прославяме като свят новозаветен пророк, убит от злочестивия и престъпен цар Ирод.

Светият Предтеча е получил потвърждение от Господа, че е най-великият от родените между жени и поради това, че той е първият новозаветен мъченик от всички свети мъченици. Той е пострадал за Божията Правда в този свят! Пострадал е радостно! В днешното църковно песнопение и в молитвата към св. Йоан се казва, че той е отишъл на смърт, радвайки се. И с това е станал първият пример и първият вдъхновител на всички свети новозаветни мъченици, от първомъченик Стефан чак до ден-днешен. Всички свети мъченици отиват на смърт, радвайки се за Господа Христа, отиват на смърт, защото знаят, че смъртта не може да ги задържи в своите окови, знаят, че смъртта е само врата, отворена за Царството Небесно и за техните свети души. Иначе как ще обясните, братя и сестри, радостта на св. Георги, когато разкъсват тялото му, раздробяват костите му на въртящо се колело, а той вика от радост в Господа, защото Го вижда, вижда Божиите ангели да стоят около Него и да спират колелото. Радост в страшни мъки! И светият великомъченик застава здрав и читав пред безбожния цар Диоклетиан. Този пръв откривател на святата радост на мъченичеството е св. Йоан Кръстител.

Днес прославяме и първия християнски изповедник, първия Божи изповедник в новозаветния свят. Той безстрашно е изповядал Божията Истина: Царю, ти не можеш да имаш жената на своя брат, на своя жив брат. Ти си отнел братовата си жена. Всички закони на небето и земята са против тебе. И аз ти съобщавам тези закони на небето и земята, защото за това съм пратен. Неустрашим като безсмъртен лъв. Неустрашим като херувим в тяло. Ето, такъв е първият изповедник на Христовата вяра, а след него и цели ята славни Христови изповедници в този свят. Противно на всички гонения, на всички лъжи, които въстават против Христа в този свят. Противно на всички ереси, противно на всички богоборци - огромно множество неустрашими всепобедители, като се започне от светия Предтеча и се стигне чак до ден-днешен. Те разкриват и проповядват тази истина на всички светове: Христос преди всичко и над всичко! Той е Единият Истинен Бог. Вие, всички вие, лъжливи богове, маски, грозни и противни маски на богове, отдръпнете се! На човешката душа в този земен свят е потребен Истинният Бог. Кои сте вие, самозванци? Вие сами влачите себе си към гробовете, към хиляди смърти, и искате да замените Господ Христос? Уви, на никого целият ад не се смее така, както на вас! Демоните се кикотят край вас, и вие не ги чувате, но ние ги чуваме. Ние, християните.

Братя мои, в този празник е скрита велика тайна. В днешното Евангелие чухте: учениците съобщават на Спасителя, че Предтечата е посечен с меч. Замлъкнали са устата, които обявиха на света за Тебе, Господи! (аввата плаче). И сега какво? Кои сме ние в сравнение с Твоя Велик Кръстител? Спасителят мълчи. И което е най-удивително, призовава Своите ученици и се оттегля на пусто място. Какво значи това? Нима Господ бяга, нима Той бяга от Ирод? Ето, Той, Всемилостивият Чудотворец, гледайки онази клета майка вдовица, е възкресил нейния смирен, незначителен син. Но поради това той не е бил незначителен нито за Тебе, нито за нея. А ето, Господи, Твоят Предтеча лежи мъртъв, погубен, защо не го възкресиш? Ти си възкресил дъщерята на един началник на синагога. А ето, този, за когото Ти си казал, че е най-големият от всички, родени от жени, е посечен от царя злодей. Господи, защити Своята Правда, защити Твоя първи апостол, защити Своя първи мъченик, първия евангелист, първия ангел, първия пророк, първия изповедник. Възкреси него! Спасителят мълчи, отдалечава се в пусто място и се моли на Бога. Защо, Господи?

Защото светият Предтеча трябва да бъде първият апостол и в ада, в царството на смъртта. В онова царство на смъртта, което се нарича ад, тоест невидимо място, където никой никого не вижда, мрак, в онова царство на смъртта са били всички, и праведни, и неправедни, всички старозаветни хора до пришествието на Господа Христа. Човешкият грях е въвел смъртта в този земен свят, въвел е смъртта между хората. И царството на смъртта е било единственото жилище на човешките души след тяхната телесна смърт в този свят. Предтечата трябва да бъде Предтеча и в ада, и в царството на смъртта, за да извести и там на душите на всички хора: Ето, дойде на земята Този, Когото очаквахте и Когото копнеехте да видите. Вие, всички праведници: Моисее, Аврааме, Давиде, всички свети пророци и праведници. Ето, дойде на земята като човек, дойде като Спасител, и върши такива знамения и чудеса, каквито всички вие, пророците, взети заедно, никога не сте виждали.

Неговият поглед изцелява от всички болести. Неговото слово възкресява от всички смърти. Неговият глас прогонва дявола от всички човешки същества. Наистина е дошъл на земята Спасителят на света, Господ Христос. И ето, аз идвам преди Него и пред Него, за да известя и на вас тази блага вест, тази радостна вест: Той ще дойде и тук, при вас. За кратко време ще дойде, и вие ще Го видите. Вие ще видите каква е Неговата човешка душа, цялата изпълнена с Бога и блестяща с безброй слънца.

И Светият Предтеча се явил в царството на смъртта, като първи евангелист, за да открие Христовото Евангелие на всички души в царството на смъртта. Явил се на всички тях и като първи мъченик, за да покаже как за Истинния Бог, за Господа Христа, Спасителя на света, хората радостно ще отиват на смърт, докато смъртта не бъде победена и преодоляна. Няма да се бои от смъртта, защото ще бъде по-силен от нея. Господ ще даде победа над смъртта на тялото, чрез Своето Възкресение с тяло. И Славният Предтеча влязъл в царството на смъртта като Предтеча на всички истинни Христови изповедници в света, за да каже на всички души в царството на смъртта: ето, смъртта е победена, демоните са победени, царството на смъртта ще бъде разрушено, когато Господ дойде тук не след дълго. И вие ще бъдете изведени от този ужас в небесната радост и небесните светове.

Затова Господ е мълчал, затова Господ не е възкресил онзи, за когото е казал, че е най-големият от родените от жени. Той е трябвало да извърши своето апостолско, своето евангелско дело, своето мъченическо дело в ада, в царството на смъртта.

И ето, затова днешният ден за нас, християните, е като втори Петък, Велики петък. Но както за Спасителя след Велики петък идва Възкресение, така и Предтечата радостно умира, влиза в смъртта, защото вижда победата над смъртта, защото знае, че Господ и на него дава вечен живот и възкресение от мъртвите в деня на Страшния Съд.

Когато след шест месеца Господ бил разпнат, Той слязъл в ада, в царството на смъртта със Своята човешка душа. Тялото Му е лежало в гроба, а Той с душата Си, изпълнена с Бога, е слязъл в царството на смъртта. Вижте каква е била изненадата за всички човешки души в царството на смъртта, когато видели Бога в човешка душа как блести по-ярко от всички слънца, които ние, хората, можем да си представим. Кой не би повярвал в Него, кой? Когато Той се явява така изпълнен с Вечната Истина, с Вечния Живот, Вечната Правда, в царството на смъртта. И тъй като царството на смъртта не е могло да удържи Бога, Който е бил в Иисусовата душа, да удържи Бога в своите ръце, царството на смъртта се разпаднало от Христовото Божество, от Неговата Пресвята душа, в която е бил целият Бог. И Господ е извел от царството на смъртта всички, които преди това са повярвали в Предтечата, и са повярвали в Господа Христа, че Той е Истинен Бог във всички светове. Господ ги е извел и ги е въвел в Царството Небесно. Ето защо Господ Христос не е възкресил светия Йоан Предтеча и Кръстител.

Днес, празнувайки този велик и славен първи апостол, първи мъченик и евангелист и Предтеча на всички истински християни през вековете, ние се покланяме пред неговото радостно страдание за Христовата Истина, пред неговото свето Евангелие, свето апостолство и свето мъченичество. Ето, две хиляди години той, който е допуснал да бъде посечен от беззаконния цар, върши безброй чудеса в земния свят, живеейки близо до Господ Христос в този свят. Две хиляди години той непрестанно чудотвори на всички души, които се обръщат към него с молитви.

Когато се намираш в някоя голяма мъка, обърни се към този пръв Христов апостол, и той ще ти помогне във всичките ти трудности. Когато си в някаква голяма скръб, обърни се към този първи евангелист. Каквито и горчивини да имаш в душата си, той тайнствено ще изпрати от онази свята утеха в твоята намъчена душа. И когато се намираш в изкушенията и страховете на този земен живот, прибегни към него, открий му сърцето си, изкажи му душата си, и бъди убеден, че той по тайнствен, божествен начин ще слезе в твоята душа и ще те спаси, ще те избави от всичките ти изкушения и неволи. Но ако трябва да пострадаш за Господ Христос в този свят, от всички страни те нападат хора - безбожници и христоборци - и искат да те погубят, защото си Христов, искат да накарат да замлъкнат устата, които говорят за Христа, ти и тогава си спомни за него, първия Мъченик, и със силен глас го призови: О, свети мъчениче, побързай ми на помощ! Дай ми и аз да умра за Господ Христос, да оставя тялото като временна одежда, и да отида в Христовото Царство по пътя на мъченичеството! И той ще умолява Господа и ти да влезеш в сонма на светиите.

Така днешният малък Велики петък за нас се претворява във велика Пасхална радост. Малък петък, а голямо Възкресение - Възкресение за всички християни през всички векове. И за нас днес, и за мене, и за тебе, и за всеки днешен християнин днешният Велики петък е същевременно и Възкресение, защото ние празнуваме вечно живия на небесата свети Йоан, Кръстителя Господен. Как е победил смъртта, причинена му от Ирод, устремил се е към небесната светлина, за да бъде първи след Божията Майка редом с Господ Христос. Виждали сте така наречената икона „Дейсис", тоест моление: Господ седи на престола на славата - Небесният Цар, от дясната Му страна е Пресветата Богородица, а от лявата - светият Предтеча. Молят се на Него за човешкия род.

Нека неговите свети молитви да се възнасят и днес, и утре, и винаги, да се възнасят за нас, християните, и за всички хора на този свят. Господ да даде покаяние на всички, да помилва всички, да спаси всички. Та всички хора, водени от славния Предтеча, вечно да славим Единия Истинен Бог във всички светове, Господ Христос, на Когото да бъде чест и слава, сега и винаги и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.

Св. Юстин Попович

Превод: Татяна Филева