/КРОСС/ Сметната палата е готова да изпълни изискванията на Закона за противодействията на корупцията, когато бъде приет, тъй като дирекция „Публичен регистър" и в момента функционира, каза председателят на Сметната палата Цветан Цветков в интервю за предаването „Неделя 150" на БНР. Дирекцията, която установява несъответствия между информацията в публичните регистри и декларациите, подадени от висшите държавни длъжности, ще се влее в новото антикорупционно бюро, обясни той: „Когато законът влезе в сила и се създаде Националното бюро за противодействие на корупцията, Дирекция „Публичен регистър" ще се влее в него и ще продължи да функционира, но с по-разширени правомощия. Ще премине изцяло, с наличния щатен състав - 18 човека. Както съм казвал и преди, те нямат разследващи функции, нямат достъп до банкова тайна и поради това една част от информацията, която подават лицата, заемащи висши държавни длъжности, не може да бъде проверена - например депозитите в банките, кредитите, които ползват. Като се конструира новият орган, надявам се вече и тази информация да бъде обект на контрол".

Целта на одита на Палатата за изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания е била да се установи дали системата, изградена в МОН, позволява ефективно постигане на целите на стратегията. Общият извод е бил, че системата, като цяло, не функционира достатъчно ефективно, каза Цветков: „Нашият извод не е, че няма контрол по отношение на функционирането на Фонд „Научни изследвания", а че цялата система, включваща и този фонд, и МОН и редица други организации, като БАН и т.н. няма координация и не функционира достатъчно ефективно".

Велиана Христова - журналист от в. Дума обобщи: „Това, което видяхме в одита на Сметната палата, е ужасяващо. Даже аз не съм си представяла, че е в такива размери. Най-обобщено казано - Законът за насърчаване на научните изследвания е непълен, недостатъчен, недобър. Дори това, което е предписано в него, със поправките от 2010 г., не се изпълнява. Ако говорим конкретно за фонд „Научни изследвания", там има ужасяващи неща. Изобщо не е действал Националният съвет за наука и иновации, предвиден в Стратегията. Трябвало е да има, но няма и съгласуване с Дирекция „Наука" на МОН, на която е вменено да упражнява контрол върху Фонда". Всяка година министърът е длъжен да внася в МС доклад за състоянието на научните изследвания в страната и за състоянието на фонда, но такъв не е внасян през годините след 2011 година. За този период са се сменили шестима министри. Липсва и правилник за оценяване на научната дейност и фонда.

Според Христова в подробния доклад липсва информация за източване на Фонда в края на 2012 г.: „За мен това е скриване на най-големият проблем на Фонда, от който всъщност започнаха големите скандали във Фонда. Това скриване, за мен, е заради това, че в момента управляваща е същата сила, която беше и тогава".

Проф. Емил Хорозов - бивш ръководител на Фонд „Научни изследвания", коментира, че след като не се употребяват правилно, е трудно да се каже дали парите за наука са малко, или много: „Щом така се употребяват, значи са много. Трябва, сигурно, никак да не се дават, за да се научат тези, които управляват Фонда, да управляват правилно пари". Според него в доклада са скрити много нарушения във Фонда, които „приличат на престъпления". Например, за 22 проекта Върховният административен съд е решил, че са с нарушения и че трябва да се анулират. Не съм чул досега някой да е поискал тези пари обратно. Става въпрос за много, много пари. Най-вероятно са поне за 4-5 милиона. Одитът, за да се стигне до съда, е бил направен от Финансовата инспекция на МС. Той е посочвал, че не само тези 22, а всички проекти са класирани „неясно как", допълни Хорозов. Половината от проектите на учените не са били допуснати до рецензия заради неправилно попълнени документи, коментира той и предположи, че е това е направено „за да се нагласят свои хора". Спечелили са и проекти, с по-малко точки от други, които са били отхвърлени: Как да пресметнем кои трябва да се класират и кои - не. Затова казвам - 100% са класирани неправилно. Всички тези пари трябва да се върнат или да се прегледа отново. Тези, които са раздавали парите, трябва да отговарят. Това ас тогавашният управител Христо Петров и председателя на Изпълнителния съвет - г-н Рангел Гюров. Гюров е личен приятел на бившия министър на образованието Сергей Игнатов, коментира ученият. Работата във фонда е индикатор за ставащото в държаната, категоричен бе той и добави, че нещата във ФНИ не е трудно да бъдат поправени.

Според Христова един от начините за източване на Фонда е когато фирми, които нямат научен капацитет, печелят конкурсите, а наемат учени „на частно" преподаватели от ВУЗ.