/КРОСС/ Най-отчайващата новина през отминаващия месец, звучеше така: „За поредна година младежите от МГЕРБ запазиха ред за първото място за регистрация на партията в Централната избирателна комисия за предстоящите местни избори на 25 октомври. Това съобщиха от пресцентъра на партията. От днес, 10 август, до датата на регистрацията 25 август, членове на МГЕРБ ще дават дежурства пред ЦИК, за да може партията да се регистрира първа за участие във вота за кметове и общински съветници.

По този начин ГЕРБ отново ще има възможността да спази традицията и да се регистрира първа за изборите.

Представителите на МГЕРБ - София ще се сменят на 4-часови дежурства пред ЦИК, като първата смяна от двама младежи зае места днес, само минути след като бяха издадени двата указа на президента. Инициативата на МГЕРБ е традиционна и се провежда за всички предизборни кампании от учредяването на партията."

Цитатът е максимално досаден и точен. Калена от къпане на премиера със свещена мръсотия, ръсене на захар по катастрофалните ни пътища, гонене на зли духове от правителството и други вещерски практики, нямаше да обърна внимание на тази новина, защото то на практика не е и новина, ами старина. Но веднага след нея попаднах на друга информация: „Няма да се учудя, ако се окаже, че една трета от училищните ни сгради крият рискове за живота и сигурността на децата", казал просветният министър проф. Тодор Танев в навечерието на учебната година.

Ако не се учудваме на втората новина - че една трета от училищата са опасни за живота на децата, трябва ли да се учудваме на първата? Или точно защото вече не се учудваме на първата, не се чудим и на втората? Българските новини поотделно са нелогични, а проблемите в тях нерешими. Но ако ги чифтосаш, почват да се получават някакви прозрения, даже и решения. В случая например на човек му хрумва следното решение: Ако млади, здрави, обществено ангажирани членове на младежкото ГЕРБ имат време да стоят караул 15 дни по 24 часа пред една врата, то не е ли по-логично да дарят времето си за подобряване на вида на сградите, в които ще влязат учениците на 15 септември? Да боядисват класни стаи, например. Нещо да поправят, друго да оправят. И ако учениците не са достатъчно вдъхновение за такъв смислен труд, тогава да го направят заради изборите на 25 октомври, те ще се провеждат в същите училища. Не! Нито учениците, нито сградите са важни, важно е ГЕРБ да е с регистрация номер 1. Този номер им носел късмет, той е като червен конец на китка, като спукана тръба в базилика, като захар на магистрала. Що ли не им вярвам? Що ли си мисля, че причините да караулят са по-различни, да речем следните:

1. Защото се надяват да бъдат забелязани от Него.

2. Защото се надяват да бъдат похвалени от Цветан Цветанов.

3. Защото опашката 15 дни преди вратите за регистрация да се отворят е всъщност опашка за назначения. Опашка за кариера. След подобно нощно бдения преди миналите местни избори Любомир Дренов стана на 29 години районен кмет на „Лозенец". Защо не и всеки друг, на когото не му се спи?

4. Защото постовете у нас се получават не след конкурси и според умения, а за лоялност и готовност на всичко, най-вече на високопарни безсмислици.

5. Защото ако един млад човек с малко дете стои на такава опашка, няма да му се налага да стои на опашка за детска градина, каквато ГЕРБ е забравил да построи в квартала му. Тази безсмислена опашка за номер 1 при регистрацията ти спестява стоене по всички опашки, на които човек е принуден да се нарежда.

6. Защото тези млади хора са гербомолци, макар и като чуят думата, е възможно да си помислят, че е съставена от името на любимата им партия ГЕРБ и любимото им място - мол. Те може и да не са чували за Комсомол и комсомолци, което е добре за тях, защото така заблудите, че са носители на новото и че в инициативата им няма нищо унизително, се носят по-ентусиазирано.

7. Защото в България не е важно какво наистина правиш, а какво енергично имитираш.

8. Защото тук сме свели живота до победата на една партия над друга и нищо извън това няма значение - нито дали училищните сгради носят риск за сигурността на децата, нито какво и как децата учат в тези училища, нито дори дали ходят на училище. Компетентността така и така не се цени, единственият изпит, който си струва тук да се вземе с отличие е предаността и какъв по-голям шанс за това от нищоправене пред една врата 15 денонощия.

9. Защото опаковката тук е по-важна от съдържанието, а опаковката трябва да е шарена, тъй като луд на шарено се радва, останалото се обяснява с това, че луд умора няма.

10. Защото не могат да измислят нищо по-смислено, не могат, не могат.

И сега ще попитате защо според мен това е най-отчайваща, най-безнадеждната новина от последния един месец. Отговарям: По същите тези 10 причини.

Веселина Седларска

„Редута"