София /КРОСС/ Софийският апелативен съд (САС) е запорирал вземания до 100 000 лева на бившия вече следовател Петьо Петров, които той има да получава от прокуратурата. Запорът е за обезпечение на иск за неимуществени вреди за същата сума от непозволено увреждане, който съденият и оправдан за подкуп съдия Петър Сантиров е завел срещу Петров в Софийския градски съд (СГС).
Делото все още не е решено от СГС, но през май съдът е допуснал обезпечение на иска на Сантиров със запор на вземанията на Петров от прокуратурата. Следователят напусна системата още през април, въпреки искането на правосъдния министър Христо Иванов ВСС да не го освобождава по негово желание, за да бъде търсене дисциплинарна отговорност от Петров. Повод за такава даде именно окончателната оправдателна присъда на Върховния касационен съд (ВКС) по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов по обвинение в подкуп. В решението си върховните съдии казаха, че делото "Цонев, Сантиров, Попов" е емблематичен пример за провокация към подкуп, инсценирана и проведена именно от следователя.
Преди две седмици Върховният административен съд (ВАС) окончателно отказа да спре изпълнението на решението на ВСС за освобождаване на Петров. При напускане на системата следователят трябва да получи и обезщетение от 18 заплати за прослужени години, както и да му се изплати неползвания отпуск. Не е ясно дали той вече е взел тези пари. Отскоро той се записа в Адвокатската колегия във Видин.
След като СГС е допуснал запор на парите му, Петров е обжалвал това определение пред апелативния съд. В жалбата си той твърди, че в определението на първата инстанция липсват данни дали съдът е извършил проверка на допустимостта на иска и на редовността на исковата молба, не са посочени правните основания, въз основа на които е приета вероятната основателност на иска, не е посочено защо обезпечението е допуснато без гаранция. Изложил е съображения и за недоказана от Сантиров обезпечителна нужда.
САС обаче е отхвърлил всички доводи на Петров с изключение на този, че градският съд е допуснал обезпечение без гаранция от Сантиров.
Според чл. 391, ал.2 от ГПК съдът може да задължи ищеца (в случая Сантиров) да представи парична или имотна гаранция, която се определя от съда. Според ал. 3 на същия текст, размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът (в случая Петров) ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
"Подкрепеността на исковата претенция с писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1 т.1 ГПК не означава, обаче, безспорност на претендираното вземане на ищеца, а следва да се тълкува като установяване на фактите, които го пораждат. В случая тези факти са налице - въз основа на записка на ответника срещу ищеца е образувано наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, но настоящият състав намира, че обезпечението е следвало да бъде допуснато при гаранция съгласно чл.391, ал.2 ГПК, според който съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случаите, когато искът е подкрепен с доказателства, обосноваващи неговата вероятна основателност", се казва в определението на САС, който допуска обезпечение но при внесена от Сантиров гаранция от 8000 лева.
Определението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд. Запорът обаче се изпълнява веднага след внасянето на гаранцията от страна на Сантиров, съобщава "Правен свят".