/КРОСС/ Дали много хора са изненадани от това, което става тези дни в Украйна. Приема се, че компромисът е висша форма на политическа мъдрост, но когато компромисът отиде много далече, той става причина за гибелта и краха на този, който го е предприел. Компромис означава умерено запазване на принципите при малко отклонение от тях, но не и тяхното отрицание. Хитлер идва на власт в Германия, като всички финансисти, фабриканти, индустриалци са смятали, че като му дадат малко власт, той ще оправи икономиката. След което знаем какво стана. Сталин се въздига отначало като невзрачен активист на болшевишкото движение и също знаем какво стана по-късно. Така че крайностите, които виждаме в Украйна, до голяма степен показват, че който отстъпва от принципи, поддава се на външни влияния и на организирането на изкуствени улични прояви, в крайна сметка сам става жертва. Има много подобни примери в световната, европейската и балканската история.

Украйна просто бе пожертвана от американците в желанието им да осъществят своите планове срещу Русия. Украйна е част от идеята на американската политика винаги да има горещи точки и конфликти по света, първо за да има повод за намеса и второ, за да се поддържа гигантският военнопромишлен комплекс, без който голяма част от богатствата на Америка не биха били осъществими. Идеята обаче, че Украйна, както и всички прибалтийски републики и Полша трябва да затегнат желязна бариерна стена срещу Русия, може да стигне, както често става, до точно обратното. Винаги при подобни замисли Русия вътрешно се консолидира и външно печели престиж като страна, която е принудена да разшири своите граници в името на своята безопасност. В крайна сметка, всичките страни на нейния западен фланг са враждебно настроени и предоставят плацдарм за нападение. Да си спомним комичната аргументация, с която системите ПРО в Европа отначало се обявяваха за необходими за защита срещу Иран. Този разсмиващ аргумент днес е насочен по-конкретно и става много по-ясно, че всичко това се строи, замисля и реализира с оглед на агресия срещу Русия, а не обратното, както се опитват да ни внушат.

В Украйна в момента има гражданска война, която се подклажда постоянно, има отцепване на територии, взаимно изтребление и е ясно, че тези хора не могат да живеят вече заедно, поне в близките 50 години. Нещо подобно стана в Югославия след Първата световна война, по време на Втората световна война и след нея. И то беше много добре оползотворено при разгрома на самата Югославия. Така че тук се залагат не само геополитически динамити, но и идеята хората да се мразят помежду си поради семейни, родови и личностни избивания, които много трудно могат да бъдат забравени.

 В Украйна ще продължат да избухват такива инциденти и кървави събития, докато тя получава помощи, окуражения и дори пряко съучастие в такива кампании. Не само българските, а малко политически дейци днес изобщо са научили уроците на историята. Руснакът може да страда, може да е беден, може да е измъчван дори, но докоснеш ли го на тема национална чест и опасност за територията му, той става съвсем друг, независимо дали е щастлив или нещастен в собственото си отечество.

Може дори да видим известен паралел между ставащото в Украйна и атентата в църквата “Св. Неделя” у нас, който също има задкулисие и опити да изглежда не това, което е. Изглежда така, че по това време България е била кротка, мирна и почти романтична страна и изведнъж този взрив я преобръща с главата надолу. Но преди това имаше един професор, който беше наречен от почти цяла Европа “кръволок”; имаше избивания на хора от ъгъла; имаше екзекуции, стрелби и пр. Дори има книга от един хърватин, която се казва “Кървава България” и която беше преведена през 1992 г. на български. Има и един израз, който е жесток, на Тодор Павлов, който казва: “Те ни убиват, и ние ще убиваме”. Без да оправдавам такава логика, все пак повечето от тези атентати и убийства са реакция на нещо, което е започнало преди тях.

Точно когато страните се разбраха, че от 1 септември спират стрелбите в Украйна, веднага се появи този нов Майдан. Това показва, че явно се цели още по-голяма ескалация. Дори на съвременните управляващи в Украйна им става малко тясно и никой не иска да бъде на тяхното място. Но когато направиш отрицателен компромис, си носиш последствията. Сега Украйна я зарязаха съвсем безцеремонно, с всичките й вътрешни проблеми. Но тя си свърши работата – в очите на света отново бе възроден митът за агресивната Русия. Но от всички войни, които Русия е водила в своята многовековна история, много малко са тези, които е започвала тя. Един от тези случаи е нашето освобождение. В повечето случаи Русия е нападана, а не обратното.

Автор: Андрей Пантев, в. “Дума”