Продължаващите бюджетни излишъци всъщност са дефицити
Секция: Коментари
05 Септември 2015 10:53
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Продължаващите бюджетни излишъци всъщност са дефицити

Министерството на финансите (МФ) продължава да публикува новини за очаквани бюджетни излишъци по консолидираната фискална програма, но не обръща внимание, че държавата започна да „изяжда" натрупания до момента излишък. Реално през първите пет месеца на годината приходите в консолидирания бюджет надвишаваха разходите на месечна основа с изключение на февруари, когато имаше месечен дефицит. След май последваха два месеца на дефицити: юни - около 100 млн. лв. и юли - около 200 млн. лв. Така консолидираният излишък за първите пет месеца от близо 1,1 млрд. лв. намаля до 890 млн. лв. през юни, 790 млн. лв. през юли и по прогнози на МФ ще намалее до около 601 млн. лв. към края на август, което означава нов месечен дефицит от около 190 млн. лв.

Естественият въпрос - как едновременно правителството се хвали с преизпълнение на приходите и в същото време отчита дефицити, има твърде прозаичен отговор - разходите също се увеличават. Това не е изненада, тъй като изпълнителната власт традиционно не се придържа много стриктно към гласуваните от народното събрание параметри. Гласуваният Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. е придружен от Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г., според която през тази година на консолидирано ниво бюджетните приходи се увеличават с около 400 млн. лв. в сравнение с 2014 г., разходите се свиват с около 60 млн. лв., а очакваният дефицит е около 2,5 млрд. лв. В средата на април Министерски съвет приема нова средносрочна рамка, според която очакваните приходи през 2015 г. са с около 1,7 млрд. лв. по-високи от миналогодишната прогноза за 2015 г., но заедно с тях се планират и по-високи разходи - около 500 млн. лв., което намалява дефицита в края на годината до близо 1,3 млрд. лв. или два пъти по-нисък от заложения в бюджета за 2015 г.

По-ниският очакван дефицит със сигурност е добра новина, но може да бъде свит още, ако бяха ограничени непредвидените разходи през годината. За първите три месеца на годината разходите са с над 130 млн. лв. над миналогодишните, въпреки че планът беше те да са замразени на нивата от 2014 г. През април видяхме рязко свиване на разходите, но след като бе приета актуализираната средносрочна рамка, която увеличава годишните разходи, „кесията се развърза". Ако разходите за 2015 г. бяха оставени непроменени, очакваният дефицит би бил около малко над 750 млн. лв. или два пъти по-малък от сегашните очаквания.

Причина да се харчи много винаги има: преизпълнение на приходите; съзнателно недофинансиране на някои държавни дейности; избори. Оправданието за поддържане на бюджетни дефицити също е дежурно - България е с един от най-ниските размери на публичен дълг като процент от БВП, а в момента и лихвите са ниски. Това е така в момента, а утре? Към края на юли брутният публичен дълг на България е 28,4% от прогнозния БВП, а Румъния и Латвия фалираха с дълг от съответно 16% и 10%, защото кредиторите не гледат единствено размера на дълга. Лихвите са ниски, но неизбежно ще нараснат в следващите няколко години, като единственият въпрос е кога ще започне ръстът. Ако България не е готова за това, ще има нови проблеми, ще се търсят нови виновници, а истината ще остане незабелязана - настоящото правителство просто не си е свършило работата навреме.

Постоянният номинален ръст на публичните разходи след 2009 г. беше защитаван със слабата икономика и необходимостта от фискален стимул. Икономиката в момента е по-стабилна и през 2014 достигна пред-кризисното си ниво на реално производство, а приходите в бюджета са над очакваните нива. Единственото, което правителството трябва да направи, е да не се пуска по популистката пързалка и да започне да харчи повече с обяснението „ами, то има повече приходи". Сега е моментът да се положат основите на разумна, предвидима и стабилна фискална политика, каквато не виждахме през предходните години.

Коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна политика