/КРОСС/ С първата си спирка в Словенската столица, Любляна, в петък вечерта Националната опера на България - Софийската, започна своя двумесечен международен културен поход с най-новата си Вагнерова постановка на „Тристан и Изолда" от Рихард Вагнер.
Международният музикален „Любляна фестивал" ангажира най-голямата и най-престижна сцена на конгресно-културния комплекс „Цанкарев дом," специално за първия национален оперен театър на България. В Словения, шедьовърът на Вагнер „Тристан и Изолда" се представи не от гостуващата германска оперна трупа, а от Софийската опера, която в последните години, всяко лято, привлича стотици чужденци да чуят Вагнер в България, само с български гласове, и видят само български артисти в получилите отдавна световна признателност Вагнерови постановки на режисьора Пламен Карталов.
За своя спектакъл „Тристан и Изолда" той е избрал и отличен екип от художници - Миодраг Табачки, за декора, Лео Кулаш, костюми, Георги Христов, мултимедия.
С двадесет и три минути с бурни и скандирания и аплодисменти за започналия в 18 часа и завършил в 23.39 спектакъл, взискателната международна фестивална публика награди нашите оперни артисти, оркестъра и хора на Софийската опера , и буквално не пускаше българите да си тръгват от сцената.
Чуваха се реплики от залата „Невероятно", „Чакаме ви отново!", „Браво!", „Гениално!".
Звездните герои на българския Вагнер бяха изумителния тенор Мартин Илиев , в ролята на Тристан, вълшебният и завладяващ с багрите си сопран Радостина Николаева в ролята на Изолда, енергичния и пронизващ с експресията си драматичен глас на Баясгалан Дашнян - Брангене, вълнуващият и приковаващ черен баритон на Бисер Георгиев - Курвенал, суровият, но с благородство и поетична лиричност за ролята си на Крал Марке бас - Ангел Христов, коварният Мелот, на младият, но вече сериозно утвърждаващ се баритон на Веселин Михайлов, Лодкарят - приковаващ с мистиката на вокално-сценичните си актьорски задачи Красимир Динев, Гласът на Моряка, с който спектакъла започва, макар и зад кулисите, но с богат на багри тенор на Пламен Папазиков. Изключителният оркестър, претворил невероятните тънкости на една от най-трудните и сложни партитури от световната оперна литература, както и макар с епизодично участие хор на Софийската опера под диригентството на Велизар Генчев, получиха специални аплодисменти от една изключително взискателна публика, която преди няколко седмици е слушала Израелската филхармония под диригентството на Зубин Мета, почти абонирания за фестивала Мариински театър на Валери Гергиев от Санкт Петербург. А предишната вечер и непосредствено преди премиерата на „Тристан и Изолда" е била на същата сцена Пекинската национална опера с „Турандот" от Джакомо Пучини.
Сред огромна конкуренция и в условия на световна сьизмеримост, изкуството на българския национален оперен театър показва най-високата си класа, не обаче с традиционния репертоар, а с най-тежката категория репертоар за певците - Вагнер.
Известно е, че самият Вагнер е искал да види на сцената своите оперни произведения. Независимо от екстремното условие за вокална издръжливост на певците, не по - малко изискване е те да са и големи актьори. Това точно отличава и режисурата на Карталов с разработка от най-тънък детайл в интерпретацията на образите, до философското обобщаване на финала - върховният импулс и смисъл на живота с прозрението, че само чрез любовта и единствено в любовта, човек може да открие себе си.
Най-интимните нишки на преживените душевни терзания, неосъзнат сън на любовна забрава, страстно и без страх, героите на Вагнер, политат в режисурата на Карталов в космоса си от мечти и емоции на илюзорно щастие. Изолда се преобразува във светлина, където е царството на вечната и най-истинската любов.
След последните тактове, на финала на спектакъла, образът на любовта представен на сцената в алегорията на космическото щастие прикова зрителната зала бездиханно, но само след миг на осъзнаване от магическо опиянение сляло се от въздействието на музика и игра, публиката изпадна в екстаз от овации.
Поздравления за изнесения спектакъл поднесоха генералният директор и художествен ръководител на фестивала в Любляна - Дарко Бърлек, министърът на културата на Хърватия - професор Берислав Шипуш, много интелектуалци и колеги на артистите. Академик Пламен Карталов благодари на присъстващите за дадената висока оценка за представлението на „Тристан и Изолда".