Два дни от новия политически сезон бяха достатъчни, за да блесне ослепително фалшът, че тъй наречените политици искат реална реформа на съдебната система и реална борба с корупцията.
В сряда партньорът в четворната коалиция АБВ даде да се разбере, че на него няма да (или много трудно ще) се разчита в предстоящото първо гласуване на конституционните промени, което може би ще ги отложи за след изборите. В четвъртък пък - пак АБВ, с другия малък партньор Патриотичния фронт направо отрязаха проектозакона за борба с корупцията на заемащите длъжности във високите нива на държавата, като се въздържаха в гласуването още на първо четене.
При тези две забележителни демонстрации за два дни лъсва все по-видимо несъстоятелността на този управленски формат, а тази тенденция е в натрапчив синхрон и с призива на Лютви Местан на старта на новия политически сезон, че е нужна "нова формула на властта".
Не е изключено да се задава римейк на стъпките от страна на ДПС, които легитимираха движението от отрицател на промените на Конституцията в поддръжник, само че във вида какъвто ДПС предложи с постигането на историческия компромис с ГЕРБ и реформаторите. Както без ДПС не можаха да стигнат до консенсуса за конституцията, така няма да стигнат без ДПС и до борбата с корупцията в най-високите етажи на трите власти. Така парадоксът на държавата, в която корупцията я бори разпределителят на порциите продължава.
Няма съмнение, че засечката на АБВ срещу конституционния проект, който трябва да отвори пътя на съдебната реформа плюс последвалото бламиране на антикорупционния закон е сериозен дискредитиращ удар за управляващата власт, която трудно ще убеди Брюксел че има воля за изчистване на държавата от сенчестата корпоративна власт, с която се е вплела във взаимноподсигуряваща прегръдка. Този е обективният резултат от двете демонстрации в парламента и няма значение с какви съображения те бяха направени - в нашата отровена среда от алчност, лицемерие, най-мръсна и престъпна търговия с власт е невъзможно да се открият истинските причини за каквото е да е действие на организираните (и неорганизирани) политически групи.
Най-близко до ума е, че те гласуваха по съвест - да. Защото се страхуват от антикорупционен закон, по който ще бъдат проверявани детайлно доходите и харчовете им, не само техните, но и на близките им. Затова фарисейски ни говорят, че законът бил опасен - ами опасен е, да. Би могъл могъл да доведе до последствие ако напр. властник придобие 6 апартамента за 2 години без да докаже доход, след което шефът на НАП да му изкара чисти сметките, и накрая политикът да прибере шефа на НАП в парламента под крилото за своята партия! Тази възможност трябва да продължи без последствия - този е смисълът на демонстрацията.
Затова съм убедена, че те гласуваха по съвест. Улеснявайки - волно или неволно - приплъзването на управленския формат към "новата формула" на ДПС.

Та без бодри оттенъци в актуалната снимка:

Брюксел натиска за реформа, ГЕРБ и премиерът Борисов пред мрачни дилеми и сред непрекъснати текущи съглашателства (сочения за близък до ДПС Писанчев го назначиха вчера за консул в Солун); съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев пита риторично дали е възможен морал и консенсус за промени едновременно, докато вътре в блока си подхвърлят динени кори, ако съдим по интервюто на Даниел Вълчев пред БиТи Ви...
А ДПС пак чака своя час. За да подкрепи във фаталния момент закон срещу корупцията, който няма да закачи по никакъв начин порционно-разпределителния модел.
Предстои ни вероятно този тъжен сеир.

Коментар на Петя Владимирова, "Дневник"