Преглеждайки огромна част от важните медии в Европа през последните десетина дни, човек придобива перфектна представа за тежкия капан, в който е попаднала Европа. Това е тази същата Европа, която познаваме. Европа на големите мислители и великите преобразувания. Европа на Еразъм и Гьоте, Европа на Сократ и Сенека, Европа на Волтер и Шопенхауер, Европа на науката и изобретенията, на изкуството и гениалността, на съпротивата и борбата. Кажете сбогом на тази Европа! Комунизмът, от който така силно се ужасяваше западната култура, успя да прихване само половин Европа. Комунизмът обаче, макар и дехристиянизиращ и заплашителен с бедността си, се оказа обратим. Европа, се измъкна читава и от нацизма, и от комунизма, въпреки че даде много жертви. Но по всичко изглежда, че този път Европа няма да успее да се измъкне от поредната историческа заплаха: става дума за политическото зомбиране от хегемона. Европа е на прага на хуманитарна катастрофа. Официозните световни медии, както и медиите в България, непрекъснато представят темата за бежанците по всевъзможни тревожни начини. Само че най-важният въпрос никой не повдига. ЗАЩО има бежанци и КОЙ е виновен?! Тази непрестанна цинична лъжа, която насила се насажда в публичното пространство на Европа, един ден ще взриви общата ни действителност. Дори до момента на последната вълна бежанци от Сирия, делът на чуждоземците в Марсилия например е над 35%. В Барселона е повече от 30%. В Брюксел, Амстердам и Малмьо - повече от 25%. В Норвегия радикалните мюсюлмани вече призовават за получаване на собствена автономия в Осло. И така нататък. Дълбокият комплекс за вина, отглеждан у германската нация след Втората световна война и натрапван от съюзниците, т.нар. денацификация, прави от Германия една беззащитна държава, която макар и най-богатата в Европа, не смее да се заяви срещу наплива на бежанци, или пък се заявява почти шепнешком, да не би да бъде дамгосана, че проявява „расизъм", „нацизъм", „ксенофобия", „ислямофобия" и прочее плашещи новия световен ред чувства. Германия обаче е водач на Европа. И липсата на ефективна смелост за съпротива срещу хегемона, завлича Европа в невъобразима бъдеща трагедия. Европа не може да приеме нито целия Близък изток, нито цяла Африка, нито средна Азия у дома си. Европа трябва да намери сили да заяви КОЙ е виновен както за бежанската вълна, така и за непрестанно водещите се войни в разни точки на света. Да заяви или да загине! През лобистките решения на Брюксел Европа непрестанно жертва себе си за да обслужва хегемона, но ето, че вече започва да достига едно такова плашещо ниво на самоубийство. Комисията по земеделието в Европейския парламент отхвърли проектозакона, който би позволил на държавите от ЕС да забраняват или ограничават ГМО на териториите си. Аргументът е, че ако всяка държава прави каквото си поиска, това ще попречи на общата конкурентоспособност. Освен информационният тоталитаризъм, който не допуска никаква чупка от официално-допустимата медийна „истина", в Европа осезаемо се усеща и един недемократичен диктат, който заплашва да взриви Евросъюза отвътре. В момента Европа върви в грешната посока на брюкселски авторитаризъм, който не само не зачита националните интереси на отделните държави, но дори не зачита общите европейски интереси. Вместо това, брюкселската върхушка налага решения, ясно обслужващи геополитическата доктрина на САЩ. След като допринесоха изключително много за войната в Сирия, днес американците се канят да „помагат" на Европа в приемането на бежанци. Ако това не е невъобразим цинизъм, значи наистина светът е загубил всякаква способност за оценка на действителността. Това, че европейските политици мълчат и не смеят да дебатират публично и на глас вината за хуманитарната криза с бежанците, подсказва много тежкото състояние на несвобода в Европа. Напрежението обаче все повече се сгъстява и много скоро ще избие в масови безредици и бунтове из цяла Европа. Мълчанието на овцете и охлювите ще завърши с площадна демокрация и камъни. Кой разрази войната в Сирия? Кой създаде „Ислямска държава"? Кой бъркаше кашата с ръцете на сунитските монархии? Нещо неудобно ли има в отговора на тези, бих казала, твърде сериозни въпроси?!!

Калина Андролова, „Деконструкция", БНР