Пловдив /КРОСС/ Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки" се учреди днес в Пловдив. Събитито сложи начало на разяснителна кампания за целите на Инициативата и за подписка за подкрепа на седем ключови идеи, които допълват вече договорените от политическите сили предложения за промени в Конституцията. Искането на инциативата е съдебна реформа сега, която да осигури независим съд, отговорна и отчетна прокуратура и достъп на всички граждани до бързо и справедливо правосъдие.
Опасенията, че след „историческия компромис" в края на парламентарния сезон и тази съдебна реформа ще остане неосъществена, кара Инициативата да се възползва от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Чрез формата „гражданска инициатива", която не е използвана до момента, гражданите могат да направят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
За целите на гражданската инициатива на срещата в Деня на Съединението беше избран инициативен комитет в състав: Велислав Величков, Биляна Гяурова - Вегертседер, Любомир Авджийски, Гергана Върбанова, Искрен Кръстев, Михаил Екимджиев и Деян Василев.
„Нарушеното върховенство на закона и прилагането на избирателно правосъдие ни накара да обединим усилията на редица правни експерти, за да създадем седемте основни идеи на Инициативата. До момента това, което липсва във всички опити за реформа на съдебната система, е темата за прокуратурата и важността й в правораздаването. Затова промените в прокуратурата и във Висшия съдебен съвет са в основата на нашите идеи за реформа в съдебната система.", каза на срещата адвокат Велислав Величков, председател на инициативния комитет на НГИ „Правосъдие за всеки".
Подписи в подкрепа на седемте ключови идеи ще се събират в повечето големи градове на страната. Със събраните подписи ще се внесат предложенията на Инициативата за конституционни промени в Народното събрание.

Предложение за предмет на подписката на НГИ:

1. Изменение в чл. 126 от Конституцията, с което да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.

2. Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на оценка на дейността му по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му. Намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от пет на три години, без право на повторно избиране.

3. Въвеждане на Конституционно ниво, в чл.126 (чл. 127) от Конституцията на длъжността "Заместник главен прокурор" за борба с корупцията във висшия управленски ешелон на държавата, който може да образува и ръководи досъдебни производства и да внася обвинителни актове в съда на самостоятелно основание и без възлагане от Главния прокурор, по сигнали и жалби на граждани и държавни институции. Избира се и се отчита за дейността си пред Висшия съдебен съвет ежегодно. Може да бъде освободен при системно несправяне със задълженията си и накърняване престижа на съдебната власт.

4. Намаляване на Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.

5. Подкрепяме предложеното в Конституционния проект на управляващото мнозинство за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска. Предложението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да се прави до Пленума на Висшия съдебен съвет само от съдийската колегия, като прокурорската колегия или отделни нейни членове да нямат право на предложения за ръководители на върховните съдилища, а само участват в обсъждането и гласуването. Пленумът на Висшия съдебен съвет, в който влизат и прокурорите и следовател да не може да взима решения по никакви въпроси, отнасящи се до съдийски назначения, кариерно израстване, атестиране и дисциплинарни производства спрямо съдии.

6. Въвеждане на конституционно ниво на явно гласуване по всички въпроси в колегиите и Пленума на Висшия съдебен съвет, с цел пълна прозрачност и носене на лична отговорност за решенията в ръководния и административен орган на съдебанта власт.

7. Обжалваемост на всички административни актове по съдебен ред, чрез изменение на чл. 120 от Конституцията на Република България, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове.