Антикорупционният закон на Меглена Кунева се препъна в парламента и това предизвика бурни реакции. Доколко изненадващо обаче беше това.

БСП и ДПС още през юли показаха, че са генерално против проектозакона. Но това, което не стана особено ясно на масовата публика, е, че и ГЕРБ не подходи с голям ентусиазъм към него. В думите на Бойко Борисов от четвъртък прозвуча известно несъгласие с идеята за анонимните сигнали. Така че предполагам, че това ще е ключовият момент в предстоящите обсъждания. Имаше някои, които бяха открито "против", в лицето на БСП, някои с нюансирана позиция в лицето на въздържащите се и някои по-скоро протоколно "за" в лицето на ГЕРБ.
Затова, дори да прозвучи парадоксално, според мен в четвъртък всички спечелиха. Стана малко като с референдума. Дори тези, които протоколно бяха "за" него, не изгаряха от ентусиазъм, а имаше и такива, които бяха против. В резултат на това референдумът беше заметен под килима с един мълчалив и гузен консенсус между партиите като цяло. Нещо подобно се случи и със законопроекта на Кунева. Но защо казвам, че всички може спокойно да си отдъхнат от случилото се? Защото противниците спечелиха. ГЕРБ също спечели - защото не бяха особено ентусиазирани от този законопроект. Въздържащите се също показаха позицията си, като сред тях особена роля имаше ВМРО. По-голямата част от депутатите на ВМРО май не са участвали в това гласуване, което дава едно особено мнение, отбелязано от Меглена Кунева и Радан Кънев с одобрение. И най-накрая, струва ми се, че самото Движение "България на гражданите" и Меглена Кунева също печелят от тази ситуация. В противен случай, ако този закон беше минал, щеше да се влезе в режим на отстъпки, компромиси, сделки, както се случи със съдебната реформа в края на юли. Тогава на Кунева и Движение "България на гражданите" щеше да им се наложи постоянно да обясняват защо правят определен компромис, отстъпка, сделка ли сключват, защо се отказват от това или онова. А сега те са в по-изгодната позиция, защото законопроектът е спрян и при това ясно се очертава група ГЕРБ и Реформаторски блок, което звучи престижно. На всичко отгоре те сега няма да се обясняват за тези сделки.
А и авторството им върху законопроекта е подчертано. Защото много често в рамките на РБ има известна ревност между Движението на Кунева и ДСБ на тема кой представлява Блока в очите на хората. Ето че сега тази инициатива има подчертан и безспорен автор. Някак си по естествен начин вниманието падна върху Кунева, която трябваше да отговаря и коментира. С две думи: ситуацията при Кунева е от типа "всяко зло за добро". Генералната ситуация пък е: всичко може да са доволни от този развой.

Разбира се, Кунева и ДБГ" са видимо афектирани от случилото се и това е съвсем нормално, тъй като имат сериозни намерения за този законопроект.
Но забележете нещо по-интересно. С времето се натрапва един механизъм - видяхме го и по отношение на пенсионната реформа, и на здравната, и на съдебната, и сега спрямо антикорупционния закон - винаги се случва едно и също. Партньорите се скарват, едните са за повече, а другите за по-малко, нещо все не се получава и накрая влиза Бойко Борисов, който заявява, че ще намери решението. И обикновено го намира, но то обикновено е половинчато или пък минава с участието на ДПС. Ето, че същият този сценарий наблюдаваме и сега.
Още като стана ясно накъде отиват нещата, бях сигурен, че до края на деня ще се включи Бойко Борисов и ще каже: "Спокойно! Ще се съберем, ще го обмислим и внесем пак". Но това, което ще се внесе пак, вероятно вече няма да е с волята и етикета на Меглена Кунева, а с етикета на Бойко Борисов. Премиерът играе тази игра от няколко месеца - заплете се един възел и Борисов го разсича.

Не е невъзможно някакво пренареждане на управляващата коалиция, но не виждам пряка политическа логика да се случи. Не виждам особена вероятност да се случват резки неща с коалицията, макар че има доста резки изказвания. По-вероятно е правителството да е стабилно още поне няколко месеца или година, а защо не и повече. Има възможност за персонални промени и преконфигуриране на подкрепата, но не ми се вярва да има резки движения, които да дестабилизират правителството. Няма основание да се мисли за това нито у партньорите, нито у ГЕРБ. Логиката говори по-скоро за стабилност.
Резките изказвания пък се дължат на това, че, първо, понякога политическите нерви не издържат, второ, партньорите понякога се опитват да поставят условия, трето, идват местни избори и се правят опити за ярко политическо позициониране, четвърто, в тази ситуация трябва да се стои и на полусъединител и на част от партньорите може и наистина да им минава през главите да заемат красиви пози.

Коментар на Първан Симеонов, изпълнителен директор на Галъп интернешънъл, пред в. "Стандарт"