Цените на петрола по световните борси продължават да са на най-ниското си ниво от години насам. В САЩ прогнозират масови фалити на компании от шистовата индустрия заради ниските котировки. И забележете - дори „Газпром" склони да се откаже от традиционната си форма на работа с европейските контрагенти, при която цената на природния газ се определя на базата на цената на петрола и на петролните продукти на определени пазари. Газовият монополист заложи на търгове за определени количества, при които цените са по-високи, отколкото при дългосрочните договори.
Сривът в цената на нефта може и да е добра новина за потребителите в много от развитите държави. Не и за българските клиенти на големи, средни, малки и буквално нелегални бензиностанции, бензиноколонки, мобилни и немобилни цистерни и всякакви източници, от които се пълнят резервоарите. Ако се погледнат актуалните сайтове за цени на горивата у нас, веднага се вижда, че в основните вериги стойностите на практика са изравнени. Те са по-ниски, отколкото преди няколко седмици, но това се случва в началото на всяка есен и реално не отразява общия спад на цените по света. Все пак от началото на срива на котировките на петролните продукти минаха повече от два месеца, а това е достатъчно време, за да няма оправдания с дългосрочни договори, фючърси и т.н., с които обикновено ни обясняват защо плащаме нелогично повече.
Няколко седмици минаха и от изригването на премиера Бойко Борисов, който се възмути от високите цени и нареди тотални проверки. Задейства се голяма част от държавната машина - прокуратура, метрология, КЗП, КЗК. От икономическото министерство заваляха информации колко точно колонки са проверени, колко са запечатани, колко нарушения са засечени.
Резултатът от цялата акция е нулев. Узнахме, че нарушенията при проверките, протекли в три дни, по всички бензиноколонки, са под 1%. Че качеството на горивата се вдигнало. Не узнахме как точно е станало това с повишеното качество. Междувременно български превозвачи се скъсаха да обясняват, че предпочитат да зареждат в околните ни страни заради по-ниските цени и по-доброто качество. Узнахме, по думите на икономическия министър Божидар Лукарски, че в този под един процент нарушенията на малките бензиностанции били 48% като бройка, а на големите -над 50%. Кои са тези големи вериги, където има вероятност да ни измамят, министърът не казва.
И премиер-министърът, който заговори за картел при горивата, отказа да спомене кои са петролните рафинерии у нас. Те всъщност са три, но две от тях имат пренебрежимо участие на пазара. Основният играч е „Лукойл Нефтохим" . От години тече сагата с контрола на горивата, които излизат от там. По цялото протежение на продуктопроводите и на междинните складове на рафинерията трябваше да бъдат монтирани измервателни уреди, свързани с НАП. При предишното правителство на Пламен Орешарски този контрол бе блокиран. Колко е ефективен в момента - не е ясно. финансовият министър Владислав Горанов в скорошно пространно интервю каза, че отчетените количества се увеличили. Число не бе споменато.
Пълният абсурд с горивата лъсна, след като на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) бе наредено да направи секторен анализ на пазара и да посочи злодеите на него. Последваха две медийни изяви на говорителя на комисията Марио Гаврилов, който обясни, че този анализ ще бъде едностранен и ялов. Просто комисията по закон няма достъп до данни на НАП и митниците, защото тези данни се броят за търговска тайна. Така тя разчита единствено на данните, които доброволно биха й подали самите бензиностанции и големите търговци на горива. Отделно се разбра, че хиляди ведомствени бензиностанции пак са оставени без контрол. И че НАП няма връзка със сървърите на бензиностанциите. Така всеки може да си манипулира както иска данните за постъпили и продадени количества, даже без да се позовава на относителното тегло и разликите в температурите. От проверките на НАП, митници, прокуратура и т.н. ни сервираха само един мижав микробус с 3 тона гориво, за който, по подразбиране, се е знаело не от вчера. Научихме още нещо - че така е правен и предишният секторен анализ преди около 4 години. И той не е открил картел. Но е открил, че така наречените акцизни складове са предоставени от държавата на една фирма и че на практика не е възможно да се внесе по-евтино гориво отвън, напук на свободния пазар, заради непосилните условия пред търговците.
Сега реформаторски политици предлагат държавата да се намеси и да се договори да се използват чужди акцизни складове. За това трябва да се променят законите. Тоест или обречена предварително кауза, или отложена незнайно къде напред във времето. А и спорна от гледна точка на европейските правила. Капак на всичко сложи икономическият министър.
Неотдавна, отчитайки успехите на проверките, той заяви, че горивата са ни скъпи, защото не добиваме собствен петрол. После заваляха информации как инвеститори започват да дупчат по Черно море и скоро ще имаме собствено производство. Проучванията за добив на течни горива в момента не са актуални точно заради ниските цени. Божидар Лукарски може би можеше, но не обясни защо в половината, че и кусур страни от ЕС, които също нямат собствен добив на петрол, цените на горивата за краен клиент, тоест на бензиностанция, са близки или по-ниски от българските. И защо по цени на производител, преди акцизи и данъци, дизелът ни е втори в Европа, а бензинът се колебае на трето-четвърто място.
Само за напомняне. От години ни се обяснява как рандеманът на нашата рафинерия е по-нисък и това оправдава по-високите производствени цени. Преди няколко месеца с участието и на премиер-министъра и на икономическия министър тържествено открихме най-голямата инвестиция в България от началото на прехода насам. Става дума за инсталация за над милиард и половина долара, вложени в бургаската рафинерия. Целта на вложението е да се повиши рандеманът и да падне стойността на произвежданите горива.
Някакъв признак за промяна? Някакъв опит за анализ или за коментар от родните административни, контролиращи или управляващи органи? Засега няма. А дали родната администрация просто не приема кротко опита тази инвестиция да се „избие" по-бързо. За сметка на всички потребители? Вероятно еретична мисъл на фона на изявите на висшите ни държавници. Но засега властта у нас доказва, че цените на горивата й служат по-скоро за пиар акции. И че не й дреме за потребителите. А на нас горивата все ще са ни скъпи.

Красимир Цигулатов, "Сега"