Изумен съм от реакцията на вицепремиера Меглена Кунева само ден-два, след като нейният законопроект претърпя провал и откровен фалстарт. И е страшно некоректно самата тя да твърди, че това е реакция на определени партии в парламента. А и е странно тепърва да прави партийна мобилизация в собствената си партия, която щяла едва ли не по стахановски ударно да набира гласове в подкрепа на този проект.
Истината е, че отдавна законопроект не е предизвиквал такава широка обществена, политическа и експертна негативна настройка. Вместо да търси тъмните сенки на депутатски страхове срещу нейните идеи, е много по-здравословно г-жа Кунева да признае, че дори и ярките обществени поддръжници за това да го има този закон в страната са повече от ядосани и разочаровани от недоносеното творение, наречено законопроект по антикорупция.
Няма адекватен политик в страната, нито общественик, нито човек от институциите, който да не проумява, че такъв закон трябва да има. Всички искаме в страната да работи действащ механизъм, през който корупцията все по-трудно да успява да се промъква до публичните средства, до възможността да упражнява натиск върху етажите на властта, да създава зависимости и страхове.
За да имаме такъв закон обаче, се нуждаем от адекватно прочетен и приложен добър чужд опит. Но и от ярки, абсолютно неопровержими авторитети, които да стоят зад подобен законопроект. България не успя да припознае в творението на г-жа Кунева законодателните мерки на една Румъния, с която толкова ни сравняват. Най-малкото защото в нейно лице обществеността и политическата система не разпознават безспорния антико-рупционен авторитет, еднакво отдалечен от политически партии и с ненакърнен личен бекг-раунд, нужен на страната.
Несъмнено обществото ни трябва да намери своя си вариант на румънските антикоп-рупционни институции и лицата, които да ги създадат и задвижат. За всички обаче е повече от ясно, че това не е образът на г-жа Кунева. Липсваха и действия в посока това нейно творение да получи онзи обществен респект и консенсус, след който да се установи трайна и без всякакви съмнения и страхове практика на борба с корупцията.
Затова си позволявам да препоръчам на г-жа Кунева да спре да се държи като строгата учителка, която заплашва как една ли не ще ходи по къщите да проверява кой си е написал домашното и дали не е преписал от другарчето, при това със съмнителен химикал.
Добре би било до декември, когато обеща да се яви на поправителен със същия законопроект, да отговори на поне няколко въпроса. И да отговори не само в парламента и не само на нарочените от нея противници, а на обществеността и институционалността в страната.
Въпросите са много, само някои от тях звучат така:
- Как ще се номинират и тестват лицата, които ще оглавят новата антикорупционна структура, без значение как ще се нарича тя.
- Как ще убеди дори и студентите в юридическите факултети, че така предлаганите назначения и възможност за освобождаване на директор и негов заместник на спецбюрото ще гарантират дори и елементарна независимост за действие?
- По каква юридическа презумпция законът решава да се вторачва единствено в настоящите публични личности, например депутати, кметове и пр., а в същото време хвърля светкавична амнистия спрямо довчерашните такива? Друг закон и друго ли антикорупционно бюро ще има правомощия и интерес да провери как живеят и от какво точно са обезпечени бивши министри, от преди два-три-четири мандата например. Защото те са все още тук и дори и от Фейсбук статусите им или от кредитните им карти можем да видим как битуват, без да е ясно от какво са им доходите.
- Защо антикорупционният законопроект е решил да има такова масово действие, че да се занимава дори и с кметове на дребни населени места, с директори на болници, дружества и т. н. И това при положение, че в страната действа ясна структура на Прокуратура, Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс.
- Коя законодателна и обществена почтеност налага въпросното бъдещо бюро, борещо високата корупция, да се задавя от очаквани анонимни сигнали и не се ли страхува, че с тази практика държавата ни
може да осъмне един ден в неспирен Хелоуин карнавал?
И още, и още въпроси
Високомерието, с което този законопроект бе изработен, промотиран и защитаван самозвански, е време да бъде изоставено. И е пагубно вносителите му да навлизат в ненужните дебри на фройдизма, за да разсъждават кой как се бил изплашил от него.
До декември г-жа Кунева трябва да си научи урока, да прекара колкото е нужно безсънни нощи върху написаните и ненаписани забележки по нескопосния законопроект, за да има с какво да спечели респект и подкрепа при евентуално следващо внасяне.
И нека знае, че за проваленият тест за обществено доверие, за личен респект и отказан кредит на доверие за реализиране на управленски решения вината е на самите явилите се на теста. И тези, които отхвърлиха нейния законопроект не са нейни врагове по дефиниция, а цялото общество и цялата политическа система. А щом са толкова много, значи няма как грешката да е у тях. И е излишна екстравагантност да търси причините за противниците си единствено в книжките на чичко Фройд.

Коментар на Манол Генов, „Марица"