/КРОСС/ Изложба в Москва представя популярните в цял свят струговани дървени фигурки, създадени преди повече от 100 години

Изкуствоведите от Всеруския музей на декоративно-приложното и народното изкуство са се заели да представят феномена матрьошка, превърнала се в разпознаваем символ на Русия. В залите на музея до 13 септември е подредена изложбата “Необикновената играчка” с десетки пъстри и най-разнообразни матрьошки, съобщава ТАСС по информация на ВМДПНИ.

Подбрани са около сто кукли, ескизи на матрьошки и модели, на рокли и национални костюми от фондовете на ВМДПНИ, Музея на изкуствата на източните народи и Музея на играчките в Сергиев посад. По експонатите може да се проследи вековната история на матрьошката. Станалата известна по цял свят стругована дървена кукла се появява в края на 90-те години на ХІХ век в работилницата “Детско възпитание” в Москва. Автори на матрьошката са майсторът-стругар Василий Звьоздочкин и художникът Сергей Малютин (1859-1937), един от изявените създатели и пропагандатори на “руския стил” в изкуството. Идеята за куклата му била подсказана от японски сувенир, донесен от остров Хонсю от съпругата на С. И. Мамонтов. Тя представлявала фигурка на добродушен плешив старец, мъдреца Фукурама, в която се намирали още няколко по-малки, вложени една в друга. Матрьошката на Малютин изобразявала кръглолика селска девойка, облечена в риза, сукман и престилка, с пъстроцветна забрадка и черен петел в ръцете.

Руската дървена кукла била наречена матрьошка. Съвсем неслучайно. В дореволюционната провинция Матрьона, Матрьоша се смятали за едни от най-разпространените женски имена, в основата на които е думата матерь. Те се асоциирали с майката на многочленно семейство, румена, здрава и едра жена. Впоследствие името станало нарицателно за пъстро изрисуваната дървена кукла. Но и до днес матрьошката си остава символ на майчинството и плодородието, тъй като фигурката с многолюдното куклена фамилия е прекрасен израз на образната основа на този най-древен символ на културата на човечеството.

Матрьошките днес се изработват в различни работилници. Най-напред се подбира подходящият вид дървесина. Липата е предпочитана заради мекотата й, по-рядко се използват ела или бреза. Обикновено дърветата се отсичат в ранна пролет, кората се обелва, но не изцяло, за да може по време на съхненето на дървесината да не се образуват цепнатини. След това парчетата дърво се складират и сушат в продължение на няколко години в добре проветриво място.

Към обработката се пристъпва, когато дървесината все още не е съвсем изсъхнала, но вече не е и влажна. Всяка заготовка преминава през десет операции. Най-напред се изработва най-малката кукла, която не се разглобява. Когато тя е готова, се пристъпва към следващата фигурка – в нея се поставя първата. Парче дърво с необходимата височина се обработва и се разрязва на две половини. Първо се оформя основата, почиства се дървесината от двете части на втората кукла така, че по-малката плътно да влиза в нея. Процесът се повтаря за всяка следваща матрьошка до най-голямата, в която влизат предишните. Броят им може да бъде от три до много повече. Щом целият комплект е готов, всеки екземпляр се лакира. След окончателното му изсушаване и полиране художникът започва да нанася рисунките. За целта се използват акварелни бои, гваш, темпера, по-рядко маслени. Въпреки голямото им разнообразие, майсторите, както и в миналото, предпочитат най-вече гваша.

По традиция върху куклите се изписва жена с червен сарафан и кърпа на главата. В днешно време обаче моделите са много разнообразни – приказни герои, момичета, както и цели семейства. Не са рядкост и матрьошките с пародиен характер, с изображения на политици и популярни личности.

За първи път играчката е показана на Световната изложба в Париж през 1900 г., където получава високото признание на публиката и е отличена с бронзов медал, разказват от музея. По-нататъшното масово производство в работилниците на Сергиев посад, а също и по-късно в други художествени центрове, превръща куклата в характерен национален символ. Създадените до 1930 г. матрьошки впечатляват с изискания си рисунък, разнообразието от теми и форми – дървените разглобяеми кукли реалистично отразяват живота от онова време в изображенията на представители на различни съсловия, професии и националности.

По-късно, до края на 80-те години на ХХ век, матрьошките започват да се правят фабрично. През това време куклата придобива своя особена стилистика, ставайки продукт на масовото производство в подмосковния град Сергиев посад, в Семьонов, Полховски майдан и Крутец в Нижгородска област, а също и в Тверска област, Башкирия, Мордовия, Марий Ел и други региони. От началото на 1990-те години започва периодът на авторските матрьошки, които стават обект за разработване на актуални сюжети, необвързани с определено време и епоха. В няколко града са основани музеи на матрьошката – в Москва, в Нижни Новгород, в Нолинск, Калязин, Вознесенски и Сергиев посад.

Пред посетителите на изложбата във Всеруския музей на декоративно-приложното и народното изкуство в Москва се представя цялата история на феномена матрьошка, която е не само символ на националното традиционно изкуство, но и пример за междукултурни връзки и влияния, споделят от пресслужбата на музея. Матрьошката удивително органично свързва новите художествени тенденции от началото на ХХ век и традиционните фолклорни образци на руската култура и изкуство, допълват още организаторите на изложбата.

Автор: Вилиана Семерджиева, в. “Дума”