/КРОСС/ В българските академични и журналистически среди делото на акад. Дмитрий Лихачов е добре известно и то е на особена почит, проучване и изследване. Редица български интелектуалци с възторг и преклонение са публикували много статии и отзиви за ролята на акад. Д. Лихачов за оценката му за българския дух, култура и православие. Това е станало и достояние на световната културна общност, благодарение на неговата известност и публикации, свързани с изследванията на средновековната руска литература и влиянието на Търновската книжовна школа, делото на Кирил и Методи, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий и др. върху руската култура, литература и православие.

По случай 100-годишнината от рождението му, в Русия 2006 година бе обявена като година на Лихачов, а в София, по предложение на академичните и други интелектуалци, главната улица в кв. Обеля беше преименувана на негово име (решение № 951/23.11.2006).

Две години по-късно - през 2008 година по доклад на Йорданка Фандъкова в Столичния общински съвет е взето решение ( № 542 /25.09.2008) за поставяне на паметна плоча на акад. Дмитрий Лихачов в градинката (кв. 13) на ул. "Д. Лихачов", в кв. Обеля.

Главно поради липса на средства, творчески и организационен екип, това не беше осъществено.

По-късно, през 2013 година, Съюза на българските журналисти организира инициативен комитет от български интелектуалци: академици, журналисти, ректори на ВУЗ, професори, генерали за построяване на паметник на акад. Лихачов в градинката на Народната библиотека. Това не беше уважено от страна на Дирекция Архитектура и градоустройство и главния архитект на Столицата с мотива, че трябва да има синтез между улицата, носеща името на Лихачов и околната среда, където един монумент може по-силно и комплексно да въздейства, отколкото, ако бъде на място в съвкупност с други несъвместими от историческа гледна точка паметници. По такъв начин не беше прието предложението, евентуално паметникът да бъде до сградата на БАН, нито срещу централния вход на СУ или в парка, с паметника на Съветската Армия.

Това породи необходимостта в Национално Движение Русофили и МСО „Перун" да се заемат със задачата, като създадат екип от специалисти, който професионално да проучи, проектира и изгради паметник на акад. Лихачов.

Това беше подкрепено и от активната позиция на Николай Малинов - Председател на Национално Движение Русофили, който има голяма почит у уважение към акад. Лихачов като негов учител. Известно е, че след смъртта на академика, Малинов със свои сили и средства издава двутомника на Калина Канева „Симетрия на времето", посветен на живота, делото, ролята и мястото му в българската култура.

След обстойни проучвания и съгласувания, на 9 април 2014 година в СОС беше внесено мотивирано предложение от НД Русофили и МСО „Перун" за издигане паметник на акад. Лихачов в градинката на ул. "Д. Лихачов", кв. Обеля, там където имаше решение от 2008 година. То беше съпроводено със становище на Общинското ръководство и главния архитект на р-н „Връбница", Решение от ДАГ и главния архитект на Столицата, както и становище на „Зелена система" на София. Предложението беше придружено с разработен инвестиционен проект във фаза „Идеен" с автор арх. В. Йочколовски.

Отделно бяха сформирани няколко комисии от специалисти - скулптори, художници, архитекти и др., които да оценят предложените макети за архитектурно-скулптурната композиция на проекта, разработени от скулптора Станислав Корчев, дали отговарят на художествено-естетическия образ на Лихачов и дали съответстват с духа на времето на създаденото от него творчество и обществена изява за българския дух и култура.

Впоследствие макетите бяха представени за обсъждане и съхранение в р-н „Връбница - Столична Община".

В продължение на 3 месеца на сайта на Столична Община мотивираното предложение, заедно с архитектурния проект беше на разположение на българската общественост за мнение, предложение и критики, а с Решение № 404/29.06.2014 г., СОС даде съгласие да бъде издигнат паметника.

Следващите етапи бяха:

Да се разработи инвестиционен проект във фаза „Технически и работен проект" с необходимите части: архитектура, конструкции, геодезия, ел. част, озеленяване и др. и да се внесе в р-н „Връбница" за издаване на строително разрешение за строеж. Такова беше издадено на 13.11.2014г. Проектът по утвърден ред беше оповестен на обществеността на р-н „Връбница" за обсъждане и отделно бяха поставени съобщения на сградата на читалището, двете църкви и станцията на метрото.
Търсене на спонсори за финансиране и изграждане.
Финансирането на предпроектните проучвания и техническия проект, както и разработките на скулптурната част беше осъществено от Николай Малинов. Определена помощ оказаха Тодор Батков -адвокат и общественик, Дочо Шиков - общественик и др., а самото изпълнение се извърши безвъзмездно от Главболгарстрой АД и Филип Миланов - известен столичен строител.

Паметникът на акад. Д. Лихачов е вече факт, но се намериха шепа протестиращи срещу издигането му, които по известен начин за оскверняване на паметниците на два пъти демонтираха и откраднаха предпазната ограда и разляха боя по гранитните плочи, явно, организирани от някого. Тези протестиращи едва ли знаят кой е Дмитрий Лихачов и неговото дело, а грамотността и културата им не стигна да осмислят надписа на паметника. Мислите, които акад. Лихачов разгласи в десетки академии и университети по света са:

„ Плътта на Българската държава създаде Аспарух,

нейният дух - Кирил и Методи.

И чуждите завоеватели не можаха да победят

тази държава на духа,

защото в защита на българския народ стояха

езикът, писмеността и културата."