/КРОСС/ Диян Стаматов, директор на 119 СОУ „Академик Михаил Арнаудов”, в интервю за Яна Йорданова, „Монитор"

- Г-н Стаматов, кажете на старта на новата учебна година предвиждате ли нещо интересно в програмата на вашето училище и кои според вас са най-големите предизвикателства пред образованието?

- Може би заради прекалено дългото очакване на приемането на новия закон за предучилищното и училищното образование, тази година няма да има нещо кой знае колко ново в сравнение с предходната. Всичко започва по традиционния си и утвърден начин. Малките промени, свързани с подготовката на държавните зрелостни изпити в края на годината и приема на ученици след 7-и клас, всъщност са доста козметични. Тяхната идея е да се създаде по-голяма сигурност около провеждането на изпита и да се предотврати възможността да се преписва.

- Тогава как оценявате предприетите от министерството мерки? Смятате ли, че е добре родителите да бъдат наблюдатели и да участват в този процес?
- Тези мерки са добър отклик на случилото се по време на майско-юнската изпитна сесия. Трябва да се предотврати изтичането на информация. Колкото до наличието на външни лица, това е правено преди години и не е нещо необичайно. Добре би било да се осигури максимална прозрачност по отношение на присъствието на граждани. При всички положения обаче трябва да има регламент, че тези хора няма да пречат на провеждането на държавните зрелостни изпити. Деликатността е по отношение на факта, че това са непознати на директорите и учителските колективи хора. И ако родителите нямат адекватно поведение, то тогава би възникнал проблем. А това е много важно, защото и без това провеждането на тези изпити е много натоварено. Има една друга малка промяна, свързана с отчитане на грамотността на учениците в V и VIII клас. То ще се прави в края на месец ноември, но не би трябвало да създава притеснение.

- Всъщност досега бяхте училището с най-много първолаци. Сега отстъпвате първото място, но отново сте сред първенците.
- Така е. Мисля, че не е нужна някаква конкуренция по отношение на записването на учениците. Така се случва, че през последните години интересът към училището е доста засилен. Опитваме се да създадем всички възможни условия по отношение на материално-техническата база, подбора на качествени преподаватели, различни методи на преподаване, за да откликнем на интереса на родителите. Знаете, че всеки търси най-доброто за своето дете.

- Много се спореше по въпроса за учебниците. Кой е по-добрият вариант според вас - единият учебник или възможността да се избира от няколко?
- Докато у нас продължава да върви спорът дали учебниците трябва да са един, два или три, то страната ни изостава по отношение на основните средства, които трябва да се използват за преподаване по отношение на европейските програми. Дали е един или повече, няма значение. Учебникът е само едно от средствата за образоване и обучение на ученика. Съвременните технологии помагат много повече на ученика, а и той е по-заинтересован да използва тези средства. Смятам, че във време на стабилен плурализъм, не бива да има само един-единствен учебник, а учителските колективи да могат да избират между три и повече. След като направят своя избор, тогава да се дава заявка за съответното училище. Така не биха се изразходвали излишни средства за отпечатване.

- Един от големите проблеми си остава фиктивно записаните ученици. Можем ли да се преборим с тази порочна практика?
- Това наистина е голям проблем. Но според мен е въпрос на стабилен контрол и на добра воля, за да се справим с този модерен подход в нашето общество. Той се появи по две причини. Едната е, че има училища с малък брой ученици. Втората е - миграцията на семейства, които се местят извън страната. И сега в закона е записано, че директорът отговаря за записването на учениците. Всеки един директор, във всеки един момент знае бройката на записаните ученици. В никакъв случай не бива да се позволява записването на фиктивни ученици, защото по този начин се осигурява алиби на хора, които въобще не са в образователната система, а понякога дори са извън страната. Това е опасно. Ако до преди време беше морален проблем, то сега започва да прераства в сериозен криминален и финансов проблем. Но това може много лесно да бъде контролирано от министерството и инспекторатите по образование.

- Трябва ли обаче да има промяна при делегираните бюджети?
- Според мен е време за сериозна промяна в начина, по който делегираните съществуват и са конструирани. Тяхната роля във вида от седем години се изчерпа. Време е вече те да бъдат структурирани по един коренно различен начин, като отчитат не само броя на учениците към конкретна дата, но и качеството на образователния процес, разположението на училището. Не би трябвало да бъдат толкова консервативни, защото за една календарна година има училища, в които броят на учениците намалява, а в други - се увеличава. Време е да се направи по-гъвкав механизъм и средствата да вървят директно след ученика, а не да изостават няколко месеца след него. Това е един от добрите механизми за стабилен контрол и спиране на порочните практики.

- Трябва ли да има мандатност при директорите?
- Един от големите проблеми в образованието е с приемането на закона този въпрос да бъде окончателно решен. Много учители искат да има мандатност на директорите. Не е толкова страшно това да се случи, защото това е период, в който можеш да свършиш доста неща. Това няма да попречи след това да продължиш в същото или друго училище. Работещите хора няма от какво да се притесняват. Идеята за наличието на мандатност би трябвало да те провокира да работиш още повече.

- Трябва ли да има промяна в самите матури?
- През последните години прави впечатление недоверието, с което се подхожда към началото на държавните зрелостни изпити и очакването, че нещо страшно ще се случи. Изтичането на информация или обикновеното приписване е проблем, който съществува не само у нас, но и в други страни. Важно е това да се възпрепятства. До момента на учениците им беше позволявано да излизат през първия модул. Ако това се възпрепятства, то няма да имат възможност да получат външна информация.

- Доста шум се вдигна около държавната субсидия за частните училища. Какво е вашето мнение?
- Ясно е, че предложението, което има за цел да постави на принципа на равнопоставеност всички ученици и парите да ги следват независимо дали са в частно или общинско училище, доведе до стабилно разделяне на две противоположни мнения. Аз смятам, че най-напред трябва да е ясна позицията на частните училища дали имат желанието да управляват общински средства.

- Всъщност повечето отзиви не бяха положителни.
- Така или иначе текстът е гласуван. С това се създава възможност частните училища да се поставят на равни начала с общинските. Затова мисля, че е добре след всеки ученик да следват определени средства. Не мисля, че от това би трябвало да произтича голям проблем. Но как ще бъде контролирана тази практика, вече е работа на самото министерство.

- За пореден път се повдигна въпросът за острия дефицит на кадри в системата. Само заплащането ли е проблемът?
- Наистина един от най-големите проблеми в сферата е изключително неадекватното заплащане на учителския труд. Това е причина за нежеланието на много млади специалисти да влязат в средното училище. Докато този проблем не бъде трайно разрешен и докато обществото не покаже, че образованието наистина е приоритет, няма да има промяна. Другият голям проблем е необходимостта от професионално квалифициране на учителите. Учениците не бива да изпреварват в това отношение учителите си. Но за да се въведат интерактивни методи на преподаване, отново са необходими средства.

- Как вие мотивирате един млад човек да остане при вас?
- Мотивацията при нас е точно в тези посоки. Трябва да има условия за участие на учителите във всички квалификации, създаването на една много по-добра среда за комуникация в учителския колектив. Също и свобода на действията и методите, които учителят желае да използва при преподаването. Разбира се, това трябва да е в рамките на закона.

- Спомням си, че преди време заявихте, че също е голям проблем, когато има кандидати за учители, идващи от други сфери. Толкова ли е трудно да се пренасочиш?
- Много по-трудно е, когато един човек е работил десет години в една сфера, и тепърва да влезе в образованието. Педагогиката е специалност, която трябва да продължи развитието си веднага, след като студентът е завършил. Иначе се откъсваш от поколенията, които се обучават в училище. Отдалечаваш се от проблематиката на съвременния ученик. А той е много по-различен от този отпреди 15 години. Поколението е много по-динамично, по-знаещо неща, които смята, че трябва да учи. В същото време приема за скучно тези неща, които му се предлагат. Тук е тънката граница, която учителят трябва да преодолее.