/КРОСС/ Големите работодателски организации у нас настояват осигуровките да се плащат върху реалните заплати, а не според административно определени минимални осигурителни доходи. Те са против и да се определя такъв праг за секторите, където не е постигнато споразумение за тях.

Това обявиха днес представители на Българската стопанска камара (БСК), Конфередерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Асоциацията на инудстриалния капитал в България (АИКБ).

"Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция", заяви председателят на АИКБ Васил Велев, цитиран от пресцентъра на БСК.

Той представи данни от социологическо проучване сред работодатели, според което увеличаването на минималния осигурителен доход през 2015 г. ще се отрази най-силно върху работните места. 74% от анкетираните са отговорили, че ръстът на този доход ще ги възпре от назначаване на нови хора, за 69% това означава увеличение на разходите за труд, а според 65% ще се стигне до "посивяване" на трудовите отношения (работа без договор, работа с фиктивни договори, липса на социално и здравно осигуряване).

Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров припомни, че МВФ и ЕК настояват да бъде отменена практиката за определяне на минимален осигурителен доход, доколкото създава допълнителна тежест върху труда и оказва негативен ефект върху заетостта. Проучвания на социалното министерство и на Министерството на финансите потвърждавали това.

Според БСК ръстът на този показател изпреварва значително производителността на труда и не отразява текущите и очаквани промени в икономическата среда: значително увеличение на цените на електроенергията, запазване на равнището на цените на течните горива независимо от промените в цените на петрола и курса на щатския долар, пълзяща монополизация в редица сектори на икономиката, ефекта на санкциите срещу Русия и др.

Оттам посочват и че определянето на такъв праг за длъжности с ниска квалификация на заложената в бюджетната макрорамка минимална заплата от 420 лв. представлява ръст от 13.5%, несъобразен както с очакваната инфлация, така и с производителността на труда на национално ниво, и с ръста на БВП.

Според Александър Димитров (БТПП) определянето на праг е във вреда на цели отрасли, но най-вече на малките предприятия. "Автоматичното разпростиране на минималния осигурителен доход работи в полза на едрия капитал. Под благовидния предлог за увеличение на заплатите ще изчезнат малките предприятия или дори цели отрасли. Настояваме да се преговаря на ниво предприятия - където има ръст производителността, естествено ще има и ръст на работните заплати. Всичко това трябва да става с точно определени критерии и един от тези критерии е производителността на труда", каза Александър Димитров, съобщи dnevnik.bg.