20-годишен българин получи инвестиции за 1 млн. в бизнеса си
Секция: ИКОНОМИКА
16 Септември 2015 10:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
20-годишен българин получи инвестиции за 1 млн. в бизнеса си

/КРОСС/Как на 20 години да привлечеш инвестиции от един милион лева? Това е историята на студента Любомир Янчев, който малко вече развива собствен бизнес не само у нас, но и в още няколко държави по света.

Проектът на Любомир е „Мелиса", разказва Нова телевизия. Мелиса не е човешко същество, въпреки че Любомир говори за нея като такова.

„Мелиса беше само мечта, година и половина по-късно тя вече е готов продукт. толкова много безсънни нощи най-накрая се изплатиха", разказва Любомир Янчев.

Всъщност Мелиса е устройство, чрез което може да управляваме климатика в дома си от всяка една точка по света, стига да имаме смартфон и интернет.

„Мелиса е умна", така говори за нея Любомир.

Толкова умна, че пуска климатика, когато засече, че сме на път към дома. Сега Мелиса тръгва по света. Турция, Испания и Гърция са пазарите, които Любомир и младите му колеги ще атакуват.

Отговорност, спечелила доверие на два инвеститора - един частен и един европейски, по програмата Джереми. Младите хора разполагат с един милион лева, за да развият бизнеса си по света.

„Аз съм гладен за успех. Ако днес не постигна нещо значимо, кога?", пита Любомир.

С отговорности за един милион, собствен офис и собствена фирма, Любомир все пак продължава да е на 20. Студент е във втори курс. Взима стипендия, а в свободното време преподава и на бъдещи софтуерни инженери. Животът на големия, работещ човек, не му тежи. Въпреки компромисите.

„Зависи какво приемаме като нормално правене на 20 години. Ако е ходенето на кафета, пречи ми, да. Не мога", категоричен е Любомир.

А успехът не го е накарал да забрави откъде е тръгнал.

„Имах една учителка като малък, която, когато й казах: „Г-жо, може ли да играя игри, тя ме излъга, че програмирането е игра. Струваше ми се много скучна игра, но благодарение на нея сега съм тук", казва гордо Любомир.

Завършваме разговора си със специален поздрав и благдарност към учителката на Любомир - госпожа Ана Димитрова.