/КРОСС/ Депутатите в Европейския парламент (ЕП) призоваха правителствата бързо да приемат допълнителен механизъм за разпределение на 120 хиляди бежанци от Италия, Гърция и Унгария. 372-ма бяха "за" необвързващата резолюция, 124 "против", а 54 се въздържаха. За да влезе в сила юридически, трябва решение на вътрешните министри на 28-те държави, които се събират идния вторник.

Освен задължителни квоти, нужно е още допълнително финансиране от европейския бюджет, за да се уеднаквят условията по настаняването на бежанците в по-бедните държави, коментира пред кореспондента на БНР в Брюксел зам.-председателят на групата на социалистите от Германия депутатът Кнут Флекенщайн:

Голямото мнозинство в парламента бе лесно постигнато, защото 120 хиляди души не е чак толкова голям брой. Само в Мюнхен за последните три седмици дойдоха 74 000 бежанци. Замислете се, че в Йордания всеки четвърти човек е бежанец, а населението на ЕС е над 500 милиона. Тази схема дори и да бъде на доброволни начала все пак ще е някакво начало, защото сега някои държави не желаят изобщо да приемат бежанци. А онези които казват, че приемат само християни, според мен погазват това, което наричаме европейски ценности.

Веднага след гласуването Еврокомисията приветства резултата в подкрепа на нейното предложение и обеща незабавно да започне разселването на бежанци, ако на 22 септември правителствата също одобрят схемата.

Най-влиятелната група на Европейската народна партия не иска пълното отпадане на Дъблинския регламент, каза по-рано в интервю за БНР германският евродепутат Моника Холтмайер. Постоянният квотен механизъм за честно разпределение на бежанци обаче е в интерес на всяка една държава, обясни тя:

Може, например, да се случи друга криза в Източна Европа и милиони хора да дойдат там. Тогава внезапно България, Румъния и Полша могат да поискат помощ от останалите страни от Европейския съюз. Какво би се случило тогава, ако Италия реши да им откаже? Това също няма да е приемливо за нас.

Заседанието на министрите на вътрешните работи показа пълна безпомощност за справяне с бежанския поток с отказа си да приеме предложените от Комисията мерки", заяви Илияна Йотова в пленарна зала на ЕП по време на дебата, предшествал приемането на резолюцията. Тя остро разкритикува и Европейската комисия за неуспеха и да убеди държавите членки да приемат предложените спешни мерки. "Вече шест месеца ЕК е неспособна да намери лостове, за да влияе върху държавите членки да приложат предложените мерки", каза още тя. Евродепутатите дебатираха вчера резултатите от Съвета на ЕС по вътрешни работи и правосъдие, който се проведе в понеделник и трябваше да вземе решение за преместването на 160 000 бежанци от Италия, Гърция и Унгария по предложение на ЕК. Според Илияна Йотова е необходим постоянен механизъм за убежища на мигрантите, който да гарантира както солидарност с бягащите от конфликти, така и сигурност за европейските граждани. "ЕС вече второ денонощие е блокиран не само по външната си граница, но и във вътрешността", каза още българският евродепутат. Тя напомни, че в сряда следобяд стотици бежанци са тръгнали пеша от Истанбул към българо-турската граница. "Унгарската полиция вече използва сълзотворен газ срещу бежанците по границата, докато ние продължаваме да водим едни и същи разговори", допълни Илияна Йотова.

Мария Габриел от Групата на ЕНП обърна внимание на три основни аспекта във връзка с бежанската криза. На първо място припомни, че не трябва да се пренебрегва гарантирането на сигурността на сухопътната граница между България и Турция. В този контекст призова за задълбочаване на сътрудничеството чрез сключване на споразумения извън вече познатия двустранен формат, както и за ратифициране и прилагане на вече сключените споразумения. Освен това тя предложи прилагането на нов иновативен подход в търсенето на общи решения с партньори като ООН, Африканския съюз и страните от Персийския залив.

На следващ ред Мария Габриел заяви, че България няма да постави влизането си в Шенген като условие за приемането на квотния принцип за разпределяне на бежанците, защото присъединяването към Шенгенското споразумение всъщност е условие за гарантиране сигурността на границите на страната и тези на Европа. „Трябва да сме наясно, че е време за хуманност и споделена отговорност", заяви зам.-председателят на Групата на ЕНП

Накрая Мария Габриел наблегна на необходимостта държавите-членки да осъзнаят ключовото значение на политиката за развитие в третите страни на произход и транзит. „Една ефективна политика за развитие ще допринесе за справяне с първоизточника на кризата с бежанците. Нужно е да мислим за сигурността в Европа, но и да предвиждаме проблемите в Африка, които могат да нарушат тази сигурност. Всяка държава-членка трябва да поеме своята отговорност, но и да не забравя първостепенната необходимост от единни действия на европейско равнище за решаване на кризата", заключи Мария Габриел.