/КРОСС/ Има нещо много странно с бежанците, което никак не се покрива с представите ми за бедстващи хора, търсещи спасение от опустошителен глад и зверски кланета. Колкото и да не ми се искаше да подхващам тази тема, напливът от хора, който заплашва да се удесетори в цунами, вече всеки ден ми дава повод да си задавам някои все по-актуални въпроси: Политически ли са тези бежанци, или икономически? Справедливо ли е да се ползват с повече права от хората от бившия социалистически блок, които в годините след падането на Берлинската стена опитваха да търсят бъдеще на Запад?

Нормално ли е така агресивно да проявяват претенциите си? Не е ли по-лесно да се решат проблемите в Сирия, Ирак и Либия, отколкото да се отделят милиарди евро за интегрирането на милионите бегълци? И в крайна сметка дали пък не е вярна конспиративната теза, че всъщност става въпрос за една схема за гигантски внос на ислям на Стария континент?
Колкото и човек да се стреми към хуманна нагласа, това, което се случва на сръбско-унгарската граница, няма как да не предизвика почуда и раздразнителност. Там бяха арестувани 29 мигранти, след като замеряха с камъни и раниха 20 унгарски полицаи. Бежанците се вдигнаха на бунт, подобно на други преди това в Словакия, които се наложи да бъдат усмирявани с водни оръдия и сълзотворен газ.
Колкото и силно въображение да имам, за мен това не са хора, които бягат от глад и насилствена смърт. Бедстващите не се бунтуват, когато са спасени от смърт в открито море. Не предявяват претенции, когато са подслонени във временни центрове, където получават и храна.
Човеците, избягали от война, са доволни на къшей хляб, вода и мирно небе, защото чудовищната ситуация променя рязко ценностната им система. Те биха се чувствали щастливи дори и в България, от която българите бягат. Модерните бежанци обаче не искат не само в Румъния и България, те не искат и в Италия, не харесват Испания, Гърция, Португалия.
Модерните бежанци искат само в Германия, Австрия и Скандинавските страни. Реално те предявяват агресивно претенции към благата на Европа, но без да са участвали в създаването им.
Все едно аз утре да замина за Съединените щати с едномесечна виза и когато тя изтече, да отида пред сградата на Държавния департамент във Вашингтон и да започна да мятам камъни по прозорците, защото не мога да остана повече там. Не е ли това нелепо?
Всяка държава, всеки съюз си има правила и когато си на тази територия, те трябва да се спазват. Дори и когато си равноправен данъкоплатец, каквито тези мигранти определено не са. Вярно, че отношението към бежанците често е унизително - за получаване на статут се чака понякога с години, а условията в много лагери са ужасни. Но при този огромен наплив на хора няма как да е различно.
Има нещо сбъркано при тях не само заради непонятната агресия, с която опитват да налагат желанията си. Всички те са заможни, защото плащат по не по-малко от 5000 евро на човек, за да преодоляват границите към Европа. Истински бедстващите бежанци са в палатковите лагери в Турция и Ливан. Общо 3,5 милиона мъже, жени и деца, които нямат възможност да платят на трафикантите, но не вдигат бунтове, а са доволни, че им е даден подслон.
Сред стотиците хиляди мигранти определено има страшно много, които не бягат в Европа заради социалните помощи, защото са специалисти в ценени по цял свят професии. Вижте само как спънатият от телевизионен оператор сириец в Унгария стана футболен треньор в Испания!
Вероятно има хиляди като него, които ще дадат много на Стария континент. Но квотите за разпределение на мигрантите със сигурност няма да решат проблема, а ще родят десетки нови не само от финансов и социален характер. Неслучайно Словакия, Чехия, Полша и Унгария се обявиха категорично против плановото разселване. А ние, както обикновено, козируваме под команда - отличниците бедняци на Европейския съюз.
Така че колкото по-рано Европа проумее, че трябва бърза намеса за решаването на проблемите в Близкия изток и Африка, толкова по-леки ще бъдат щетите. А мигрантите, които вече стъпиха на Стария континент, нека проумеят, че никой с нищо не им е длъжен и трябва да се съобразяват с правилата, пише Слави Ангелов в анализа си за вестник 24часа.