/КРОСС/Пет законопроекта за промени във висшето образование прие в четвъртък образователната комисия в парламента само за ден. Единият от тях е разработен от Министерството на образованието и внесен от Министерски съвет. Той цели най-сетне да промени призмата, през която се финансират университетите, като идеята е да се дават пари за качество, вместо за брой студенти. Паралелно с това обаче депутати внесоха и още няколко проекта за изменения, които ще дадат допълнителни правомощия на висшите училища, нерешени със сега действащите текстове. Комисията ги подкрепи по принцип, а тепърва ще стане ясно как точно те ще бъдат интегрирани окончателно в закона преди второто четене.

Либералния подход към висшето образование доведе дотам, че в момента завършващите гимназия абитуриенти са по-малко от местата, предлагани от университетите. Преди време държавата абдикира от прословутата "държавна поръчка" и остави на висшите училища сами да решават колко студенти искат да приемат, като при това им отпуска финансиране на "калпак". Така се стигна до парадокса технически университети да откриват икономически специалности, за да увеличат студентите си. Вузове да местят последното си класиране след поправителната матура, за да успеят да приемат и двойкаджиите, а 15 000 новоизлюпени икономисти да заливат пазара на труда всяка година, за да им послужат дипломите само за работа на сергията.

Плановете на държавата са да промени всичко това в следващите няколко години. Три поредни министерски екипа от различни бои работиха над Стратегията за висше образование, която трябва да промени принципа на финансиране на вузовете, акцентирайки върху качеството, а не върху броя на студентите. Сегашният екип на МОН вече лансира проект, съгласно който най-много пари ще бъдат отпускани на университетите с много високи оценки по различни показатели.

Сред тях са както научноизследователската дейност, така и реализацията на студентите на пазара на труда. Част от тези данни се намират в рейтинговата система на вузовете, но от МОН уточняват, че финансирането няма да се базира на рейтинга, а само на показатели, които не са субективни и могат да бъдат измерени. В резултат на това е заложено още до 2017 г. около половината от парите за университетите вече да бъдат за качество.

Това ще стане, като на най-слабите университети във всяко професионално направление още от следващата година бъде намалена държавната субсидия. В момента има практика част от парите на добрите университети да се дават за качество, но не е имало опит да бъдат намалявани средствата на онези, които не дават добра подготовка. сега те ще бъдат засегнати по две линии - от една страна, ще се намали държавната им субсидия, а от друга, ще бъде порязан приемът им в първи курс.

Така постепенно се очаква те сами да затворят специалностите, които не им носят средства, или да обявят платен прием в тях. Стига, разбира се, да има кой да плаща за университет, за който държавата публично е признала, че не се справя добре. За сметка на това студентските такси ще могат да бъдат завишени спрямо сегашните. Очаква се тази промяна да засегне предимно направленията, в които се приемат най-голям брой студенти, като "Икономика" и "Администрация и управление".

В момента икономиката се изучава в 13 държавни университета, а вероятно на финала ще бъдат отрязани около половината. Тоест, вероятно ректорите на поне 7 висши училища ще се принудят да закрият тази специалност.

Ще има обаче и специалности, в които държавата няма да реже субсидии. Сред тях ще бъде например математиката, тъй като в момента съществува остър недостиг от математици - тази специалност се учи едва от 600 души. Освен това ще се въведат приоритетни и защитени специалности, които ще се финансират по-добре, тъй като са важни за държавата. За тях тя може да утвърждава и по-голям брой места за прием от тези, които ректорите са заявили.

С този законопроект се слага край и на прословутите "летящи професори", които работят в няколко висши училища и могат да участват в тяхната акредитация. След приемането на закона един преподавател ще може да бъде преброен при акредитацията само на едно висше училище. Заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков подчерта пред депутатите, че това не са последните промени, които екипът на МОН прави в сферата на висшето образование, а просто са най-спешните мерки, които е трябвало да бъдат взети.

В същото време депутатът от АБВ и бивш председател на Съвета на ректорите внесе и проект за промени, за които ръководителите на висшите училища настояват от много години. Някои от тях дори бяха заложени в предложения преди време от Съвета на ректорите проект на Закон за висшето образование, който обаче така и не видя бял свят. Съгласно проекта на проф. Борисов университетите вече ще могат да извършват финансово-стопанска дейност и да печелят от продуктите, които създават.

Той посочи като пример факта, че университети в чужбина печелят милиони от продажби на лиценз за патентите си, докато българските висши училища "могат само да си ги окачат на стената", тъй като законът им връзва ръцете да ги приложат в практиката. Проектът дава и възможност за, условно казано, износ на българско висше образование. Той дава право на наши университети да разкриват свои структури в чужбина и да обучават на място чужди студенти, ако имат оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация между 8 и 10 точки.

Освен това университети със същия брой точки могат и да дават на чуждестранни висши училища правото да обучават по техни учебни планове и програми - тоест дава се възможност за т. нар. образователен франчайз. Те обаче могат да го предоставят само на висши учебни заведения, които са акредитирани по законодателството на съответната държава. Законопроект в посока изнасяне на висше образование внася и заместник-председателят на образователната комисия Борислав Великов. В момента интерес от подобна дейност имат основно медицинските университети, които усилено се опитват да привлекат студенти от Европа.

Ректорът на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев вече има създаден един подобен център, а освен това планира след време изграждане на подобно звено и в Германия.
Председателят на образователната комисия Милена Дамянова и колегите й пък внасят проект, с който ще стане невъзможна сегашната практика за "вечни" лидери на студентските съвети. Тя ограничава мандата на Националното представителство на студентските съвети до две години, като младите хора могат да бъдат преизбирани само за още един мандат.

В момента студентските лидери могат да властват на практика неограничено, което стана причина и за част от последните скандали сред студентските ръководства. Освен това правото на глас в НПСС няма да бъде обвързано с плащането на членския внос.
В последния момент бе оттеглено предложението за неограничен брой мандати на ректорите, внесено от депутата Иван Станков. Тази идея се лансира на няколко пъти през годините, като обикновено се предлага самите общи събрания на университетите да решават колко мандата да има техният ръководител. С последните скандали около Стопанската академия в Свищов, ръководена полуфеодално от бившия си ректор Величко Адамов, обаче явно идеята вече не е на дневен ред, информира Стандарт.