/КРОСС/ Вероятно Кадиев би бил добър градоначалник на София. Млад, с модерни възгледи, с познания върху практиките в съвременните световни столици. Още по-вероятно е обаче той да не стане кмет. Шансовете му са практически нулеви. А най-вероятно той ще остане четвърти в състезанието. След Фандъкова, Мирчев и Вили Лилков. 

Мога и да се аргументирам за тази си прогноза, но нека да я обясня, след като се сбъдне.

Мога да аргументирам и тезата си защо, въпреки това, Кадиев тръгва на една обречена битка, но нека и с това да почакаме до след 25 октомври.
Пък ако нищо от това не се случи, ще спра да се правя на прогнозист.

Докато обаче все още си представям, че съм такъв, ще кажа, че решението на АБВ да припознае Кадиев като своя кандидат е правилно.

Като млада политическа формация АБВ практически все още отсъства от местната власт. Но като хора с политически опит лидерите й знаят, че като ги няма там, може следващия път да ги няма и на национално равнище. Или, ако перифразирам, за българина местният интерес клати националния фес. Доказа го и възходът на ГЕРБ след 2007 година.

Че Кадиев няма да стане кмет на София, е повече от очевадно. Но че може да вкара няколко съветника на АБВ в Столичния общински съвет, е не по-малко ясно. А всъщност именно това е и целта на АБВ.

И тук възниква любопитният въпрос. Кадиев в каква роля се изявява? На „открадната невеста" (от АБВ)? Или на „пристанала невеста" на социалдемокрацията? Или пък на „изхвърлената такава" през стобора на претендиращата за монопол върху „цялото ляво" БСП?

Ами ако е второто, в което лично аз съм убеден, защо БСП го прави?

Ленин едно време казваше, че „комунистите поддържат социалдемократите така, както въжето поддържа обесения"...

Пак ли? И докога? Докато не се сменят местата им ли?

Автор: Драгомир Драганов, Епицентър